Полша

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Rzeczpospolita Polska


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Bóg, Honor, Ojczyzna!
(Бог, Чест, Отечество!)

Официален език

Полски

Столица

Варшава

Най-голям град Варшава

Президент Лех Качински

министър-председател Доналд Туск

Площ
- oбщо на 68-то място
312 685 км²

Население
- oбщо (2007)
- гъстота на 30-то място
38 518&nbsp 241
123,5 д/км²

БВП
- общо (2007)
- на човек на 24-то място
604 ,4 млрд. $
15 900 $ ⁽¹⁾

Валута Злота (PLN)

Часова зона
- Лятно часово време CET (UTC+1)
- CEST (UTC+2)

Независимост
-възстановена 11 ноември 1918

Национален химн

Jeszcze Polska nie zginęła

Интернет домейн pl

Телефонен код +48

⁽¹⁾ приблизително

Република Полша (на полски: Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа. Тя граничи с Германия на запад, с Чехия и Словакия на юг, с Украйна и Беларус на изток, и с Литва и Русия (Калининградска област) на север, както и с Балтийско море. Нейното местонахождение и леснопроходим терен са причините за многото войни, които са се водили за нея, а границите ѝ са се променяли много през вековете.

[редактиране] История

Основна статия: История на Полша
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Полската държава възниква около 960 г., като неин пръв владетел е княз Мешко I от династията на Пястите (до 992 г.). През 966 г. Полша приема християнството. Впоследствие се превръща в проводник на католицизма в региона, като в края на 14 в. е вече утвърдена държава и започва възходящия си път в историята на Европа. През 16 век настъпва т.нар. „Златен век на Полша“, след като Полша се обединява с Литва — 1386 г. след династически брак между принцеса Ядвига и литовския крал Ягело (по това време Литва е силно княжество в Източна Европа) и възниква полско-литовската държава, наречена Жечпосполита.

Най-сериозният противник на полската държава в Западна Европа са рицарите от Тевтонския орден, които владеят Латвия, Естония, Прусия. Стига се до война между Полско-Литовското княжество и тевтонците през 1410 г., която завършва успешно за Полша, като по този начин укрепва още повече Ягеловата династия.

Поляците се гордеят с парламентарната система на страната от това време, която се отличава със свобода и равенство, въпреки че облагодетелства шляхтата (привилигированата класа в Полша), която има право да влияе върху избора на владетеля. (Шляхтата получава изключително силно влияние, след като Владислав III Ягело се възкачва на престола.) Оттогава свободата е една от най-важните ценности и поляците често се наричат Народът на свободните хора.

От около 1600 г. Варшава е столица на държавата. В периода 1605-1610 г. поляците на два пъти окупират Москва и открито посягат към руския трон. Водят войни и с Швеция и Турция, но това отслабва ресурсите на държавата.В средата на 17 век въстанието на казаците, водени от Богдан Хмелницки, дава началото на т.нар. потоп, продължил до 1699 г. През този период Полша води войни с Османската империя, Русия, Швеция, Трансилвания и Бранденбург-Прусия, в които губи около 1/3 от населението си (като процент от населението повече, отколкото през Втората световна война). През следващите 80 години отслабването на държавата води до зависимост от Русия.

Именно поради тази причина последвалият 18 в. слага край на Полша - една от великите сили на Средновековна Европа. Събития, довели до краха на Полша:

1772 г. - т.н. Първа подялба на Полша, извършена от Прусия, Русия и Австрия. От Полша е откъсната около 30% от територията й и 4 млн. от населението й.
1793 г. - Втора подялба на Полша, извършена от Прусия и Русия. От територията й са отнети още 200 хил. km2 и още 4 млн. души.
1794 г.- Тадеуш Косцюшко организира в Краков въстание, като след потушаването му се стига до Третата подялба на Полша, извършена отново от Прусия, Русия и Австрия.
1795 г. - Полша е изтрита от картата на Европа. Губи независимостта си до Първата световна война. Разделена е на три зони- руска, австрийска и пруска. Има изключително много имиграция на полското население към Хамбург, Дрезден, Истанбул, но най-вече към Париж. Внушително е участието на поляци в армията на Наполеон.
1807 г. - след победните действия на Наполеон срещу Прусия той създава Варшавското херцогство, което е реверансът му към тях. Княжеството съществува до 1815 г.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Полша
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

След разпадането на Източния блок Полша е демократическа парламентарна република. Законодателните функции се изпълняват от двукамарния парламент, който се състои от 460-членния Сейм (долната камара) и 100-членния Сенат (горната камара). Според конституцията на Полша, приета през 1997 г., в парламента, с изключение на две гарантирани места за малки етнически партии, могат да участват само политически партии, получили поне 5% от гласовете на избирателите.

Изпълнителна власт има Министерски съвет, начело на който стои министър-председател, обикновено представител на мнозинството в долната камара на парламента. Правителството се назначава от президента по предложение на министър-председателя. Президентът се избира от народа на всеки 5 години и е държавен глава на страната.

Основните съдебни институции са Върховният съд (Sąd Najwyższy) (съдиите се назначават от президента на републиката по предложение на Националния съвет по съдебните въпроси за неопределен период от време) и Конституционният съд (Trybunał Konstytucyjny), чиито съдии се избират с 9-годишен мандат от сейма.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Полша
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

От 1 януари 1999 г. Полша е разделена на 16 провинции, наречени воеводства (województwa) с назначен от правителството административен ръководител (wojewoda). Всяко воеводство има собствен парламент, за който се избира председател (маршал).

Варминско-мазурско воеводство (województwo warmińsko-mazurskie)
Великополско воеводство (województwo wielkopolskie)
Долносилезко воеводство (województwo dolnośląskie)
Западнопоморско воеводство (województwo zachodniopomorskie)
Куявско-поморско воеводство (województwo kujawsko-pomorskie)
Лодзко воеводство (województwo łódzkie)
Любелско воеводство (województwo lubelskie)
Любушко воеводство (województwo lubuskie)
Мазовецко воеводство (województwo mazowieckie)
Малополско воеводство (województwo małopolskie)
Ополско воеводство (województwo opolskie)
Подкарпатско воеводство (województwo podkarpackie)
Подляско воеводство (województwo podlaskie)
Поморско воеводство (województwo pomorskie)
Силезко воеводство (województwo śląskie)
Швентокшиско воеводство (województwo świętokrzyskie)

[редактиране] Природа

Предимно равнинен релеф - северните и централните райони са низини. 2/3 от площта й на север заема Средноевропейската низина .Тя е осеяна с ниски заоблени моренни хълмове и многобройни езера с ледников произход, свързани помежду си с потоци и реки. Заради езерата тези земи са наречени Поморското и Мазурско поезерие. В граничните райони се издигат Судетите, предпланините на Западните Карпати и част от Татрите – най-високия дял на Карпатите(с най-високия полски връх Риси - 2499 m).

Климатът на Полша е умерено-преходен (от мек океански към по-студен континентален). Тук се застъпват студените полярни въздушни маси, идващи от Скандинавия и Русия , и западните по-топли и влажни океански въздушни маси. Като резултат зимата е студена, а лятото - сравнително топло. Неблагоприятно за земеделието е сезонното разпределение на валежите, често през пролетта те са недостатъчни, а през есента, когато се прибира реколтата, те са прекомерно изобилни. Страната им гъста речна мрежа с най-големи реки Висла (с притоци Сан и Буг) и Одра (с притоци Нотеч и Варта) Река Висла е най-дългата полска река, тя извира от Западните Карпати, с много завои пресича страната от юг на север и се влива в Гдански залив. По течението на река Висла са разположени двата най-важни града в Полша - Варшава и Краков. Река Одра извира от Судетите. В долното си течение реката оформя част от границата с Германия. Общата дължина на речните пътища в Полша е 4000 km.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Полша
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

След възстановяването на демокрацията Полша постоянно се стреми към либерализиране на икономиката и днес се отличава като един от най-успешните и общопризнати примери за трансформацията от планово стопанство с командно-админинстративни методи на управление към пазарна икономика.

Приватизацията на малки и средни предприятия и либералните закони за създаване на нови предприятия позволяват бързото развиване на агресивен частен сектор, но без развитие на организациите за правата на потребителите.

Започнало е преструктуриране на някои „чувствителни“ сектори (например въгледобив, стоманодобив, железопътни линии, енергетика).

Полша има добре развит селскостопански сектор, съставен от частни ферми, които могат да се превърнат във водещ производител на хранителни продукти за Европейския съюз.

Структурните реформи в здравеопазването, образованието, пенсионната система и държавната администрацията довеждат до по-големи финансови проблеми от очакваното.

Варшава води региона на Централна Европа по чужди инвестиции и, както се твърди, се нуждае от постоянен прилив на средства.

От 1993 до 2000 г. растежът на брутния вътрешен продукт е постоянен, като от 2001 до 2002 г. се наблюдава леко забавяне (1,4% през 2002 г.). През 2003 г. БВП бележи ръст от 3,7%, а за 2004 надхвърля 5%.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Полша
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

В миналото в Полша са били разпространени много езици, култури и религии. Преместването на границите на страната на запад и миграцията на по-голямата част от немскоезичното население след Втората световна война довежда до значително хомогенизиране на населението. 36 963 700 души или 96,74% от днешното население се определят като поляци (данни от 2002 г.), 1,23% се определят от друга националност, 2,03% не определят националност. Официално признатите етнически малцинства са немци, украинци, литовци, евреи и белоруси.

Полският език, спадащ към западнославянските езици, е официалният език на страната. 95% от населението са римокатолици, като 75% практикуват активно религията си. От останалата част на населението повечето са източноправославни и протестанти.

На особена почит в Полша е Папа Йоан Павел II, по рождение Карол Войтила, който преди избора си за папа е бил архиепископ на Краков. Определян като най-медиален папа, личността, която събори комунизма и сближи световните религии, Папа Йоан Павел II почина на 02 април 2005 г. след дългогодишни здравословни проблеми.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Полша
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Полската култура е тясно свързана с историята на страната. В области като литература, музика и изобразително изкуство творците се стремели да подпомагат борбата на Полша за независимост със своите средства. Примери за това са патриотичните стихотворения на Адам Мицкевич, историческата живопис на Ян Матейко и ранните клавирни творби на Фредерик Шопен.

В днешни дни богатата полска култура е засегната от глобализацията и от финансови проблеми. Въпреки това точно на културната сцена на големите градове тя гради своя нов облик.

Вижте също: Полска литература