от Уикипедия, свободната енциклопедия

Част от серията статии за Християнство

Основи Господ Иисус Христос Светата Троица (Бог Отец · Бог Син · Дух) Библия · Християнска теология Христология Апостолите · Християнска църква Царство · Евангелие Нетринитарни възгледи История на християнството Християнството в дати

Библията Стар завет · Нов завет Десетословие (Декалог) Проповедта на планината Непорочно зачатие · Възкресение Великото предписание Боговдъхновение Книги · Канон · Апокриф Херменевтика · Септуагинта Преводи на Библията

Християнска теология История на Теологията · Апологетика Сътворение · Първороден грях Завет · Закон Милост · Вяра · Правосъдие Спасение · Опрощение · Освещение Кръщение · Теозис Християнско богопочитание Църквата · Тайнства · Бъдещето

История и традиции Икуменически съвети Символ верую · Мисии Иконоборство Великата схизма Кръстоносни походи Реформацията Източно християнство Източно православие Древноизточни църкви Сирийско християнство Асирийска църква Източнокатолически църкви Западно християнство Римокатолицизъм · Протестантство Томизъм · Анабаптизъм Лутеранство · Англиканизъм Методизъм · Калвинизъм Арминианизъм · Баптизъм Евангелизъм · Ресторационизъм Либерализъм · Фундаментализъм Адвентизъм · Петдесятници Деноминации · Движения Икуменизъм · Проповедничество Молитва · Музика Литургия · Календар Символика · Изкуство

Личности Отци на Църквата Апостол Павел · Петър Константин  І · Атанасий Аврелий Августин Дионисий Ареопагит · Ириней Анселм · Тома Аквински Григорий Палама · Джон Уиклиф Мартин Лутер · Жан Калвин Уесли · Кери · Барт · Греъм Вартоломей І · Йоан Павел  ІІ

Християнството е най-голямата монотеистична религия с около 2,1 милиарда последователи (през 2001 година), която носи името на своя основател и обект на религиозно почитание Иисус Христос. Християните вярват, че Иисус Христос (също Исус Христос) е Месията и поради това го наричат Иисус Христос (ст.гр. - Спасител и Помазаник). Християнството е преобладаваща религия в Северна Америка, Южна Америка, Европа, Филипините, Океания и големи части от Африка. Християнството нараства бързо в Азия - особено в Китай и Южна Корея. Също популярността му нараства в северната част на Африка.

Съдържание 1 Възникване 2 Направления 3 Вярвания и учения 3.1 Иисус Христос 3.2 Св.Троица (Триединството на Бога) 3.3 Спасението 3.4 Св.Писание 3.5 Тълкувание на Св.писание 3.6 Символи или изповеди на вярата 4 Есхатология и живот след смъртта 5 Поклонение и практики в християнството 5.1 Тайнства 5.2 Литургичен живот 5.3 Литургичен календар 5.4 Символи 5.4.1 Риба (ИХТЮС) 5.5 Християнството в демографско отношение 6 История

[редактиране] Възникване

Християнството възниква в Палестина около 30 г. от н.е. като подразделение на юдаизма върху който се поставят основите то и споделя с юдаизма много от свещените си текстове - най-вече еврейската Библия, позната на християните като Старият завет. (Някои учени асоциират с юдаизма и други източни култове, като например иранския митраизъм или култа към египетския бог Озирис.) Тъй както юдаизма и исляма, християнството се класифицира като религия, произхождаща от Авраам (в исляма Ибрахим) поради централното място на патриарха в трите религиозни традиции.

С името "християнин" (ст.гр. Χριστιανός) първо са наречени последователите на християнството в град Антиохия, както е записано в Новия завет в книгата Деяния на апостолите, глава 11, стих 26 (съкр. Деян. 11:26) Първото записано споменаване на термина "християнство" (ст.гр. - Χριστιανισμός) е от Игнатии Антиохийски.

Първоначално християнството се разпространява бързо както в Палестина, така и в северна Африка, Мала Азия, Близкия Изток и европейските земи на Римската империя - там главно чрез апостол Павел.

Християните са преследвани от римляните до налагането на християнството като имперска религия (наравно с езичеството) с Медиоланския едикт от 313 г. на император Константин.

[редактиране] Направления

Днес съществува многообразие от вярвания (доктрини, учения) сред различни групи, които наричат себе си "християни". Понякога тези групи се характеризират с термина деноминации (най-често на запад, изповедания или конфесии на изток) въпреки, че много групи отхвърлят този термин поради теологични (богословски) съображения. Друг начин за класификация е въз основа на различните традиции, с които се представят основните исторически прилики и разлики. Най-общо исторически християнството може да се раздели на 3 основни направления и няколко по-малки направления.

По-основните са:

1. Римокатолицизъм - Римо-католическата църква е най-голямото единично църковно тяло, което включва западната църква с латински обред и източните католически църкви - с над 1 милиард кръстени членове общо. Специлна подгрупа са старокатолиците - католици, откъснали се от римския папа поради доктринални несъгласия.
2. Православие, с членство повече от 300 милиона кръстени вярващи.
3. Протестантство - множество групи като: Англикани (преход между католицизма и традиционалното протестанство, понякога разглеждани и като подразделение на протестантството), лутерани, реформирани/презвитериани, баптисти, методисти, адвентисти от седмия ден, назаряни, анабаптисти и петдесятници. Най-старите протестантски деноминации, разделили се от римо-католиците през 16 век след Протестантската реформация са се разделили още повече след нея. Точният брой на протестантите не е сигурен, отчасти поради трудността с това, коя деноминация попада в тази категория но изглежда невъзражаемо твърдението, че протестантизма е второто по големина направление по брой членове (след римо-католицизма) в световен мащаб.

Други:

1. Ориенталски православни църкви (копти, яковити и арменци, и др.).
2. Несторианци: Асирийската източна църква.
3. Възстановително движение: понякога разглеждано и като подразделение на протестантството, въпреки че основата на това направление е именно "протест срещу протестантството"^{[източник?]} - тук спадат по-традиционни деноминации като например "Ученици на Христос", и по-радикални, като например новоевангелисти, йеховисти, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, и др. Реставрационистите, които са исторически свързани с Протестантската реформация, не се описват като църкви, които реформират друга християнска църква, която съществува от времето на Исус, а като реставриращи църквата, която според тях се е изгубила в определено историческо време. Реставрационистите включват деноминациите Църкви на Христос (с 2.6 милиона члена), Последователи на Христос (с 800 000 члена), Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (често наричани още мормони, 13 милиона члена) и Свидетелите на Йехова(с 6.6 милиона члена). Въпреки, че реставрационистите имат някои основни прилики, техните доктрини могат да се отличават значително една от друга.

Горните направления не са без изключения. Някои протестанти се идентифицират просто като християни или новородени християни. Те се дистанцират от конфесионалността на много от протестантските общности, които възникват по време на Реформацията, като се назовават "не-доминационни". Често такива общности са основани от индивидуални пастори и имат малка връзка с историческите деноминации (баптисти, методисти, англикани и др.) Някои англикани биха се изненадали ако ги наречете протестанти, и настояват да бъдат възприемани като католици и взимат името "англо-католици" И последно - няколко малки общества взимат име подобно на римо-католическата църква, като старо-католиците, но без да са в общение с Рим.

Тъй като някои групи се различават по доктрини, които повечето групи считат за основни в християнството, за тях се мисли като за еретични групи и дори не-християнски от повечето основни християнски групи. Най-вече това важи за не-тринитарните групи.

[редактиране] Вярвания и учения

Въпреки, че в християнството има голямо разнообразие от вярвания, основата на християнското богословие (теология) се състои от основни доктрини (учения), които са важни за ортодоксалността (не в източно-православен смисъл, а като термин, обозначаващ общоприети и правилно вярване). Хората вярващи в тези основни доктрини често смятат последователите на Христос, които ги отхвърлят, за хетеродоксални (отклоняващи се), еретици или даже че са извън християнството въобще.

[редактиране] Иисус Христос

Християните идентифицират Иисус (Исус) с Месията. Титлата Месия идва от еврейската дума מָשִׁיחַ (машия) и ознаава "помазания", като гръцкия превод Χριστός (Христос) е първоизточникът на българската дума Христос. Християните вярват, че като Месия, Иисус е помазан да бъде управник и спасител на евреите и на цялото човечество. Поради това, християните смятат, че с първото си идване се изпълняват старозаветните пророчества и наближава небесното царство. Християнската концепция за Месия се различава значително от съвременната концепция в юдаизма.

Повечето християни вярват, че Иисус е "истински Бог и истински човек" (или напълно божествен и напълно човешки, или Богочовек). Иисус става напълно човек във всички аспекти, включително и в морален, преминава през болките и изкушенията на смъртен човек и въпреки това без да съгреши. Бидейки напълно Бог, Той побеждава смъртта и възкръсва за живот при Възкресението.

Според християнските писания, Иисус се ражда от Мария, която е девица. Зачатието става не чрез сексуален акт, а свръхестествено чрез силата на Святия Дух.

За детството на Иисус е малко споменато в каноничните евангелия (Матей, Марк, Лука и Йоан) в които е описано най-вече неговото служение и най-вече последната седмица (наречена страстна). Библейското повествование на служението на Иисус започва с кръщението му от Йоан Кръстител и изброява чудеса, които Иисус върши: превръща водата във вино на сватбата в Кана Галилейска, екзорцизъм (изгонване на зли духовни сили) и изцеления на болни. Също се цитират неговите поучения (като проповедта на планината) и е записано избирането на дванадесетте апостоли.

[редактиране] Св.Троица (Триединството на Бога)

Повечето християни вярват, че Бог е едно вечно същество, което съществува като три отделни, вечни, неразлъчни лица (или по-точния термин е ипостаси): Отец, Син и Светия Дух.

От юдаизма продължава вярването, че съществува един всемогъщ Бог, който е Създател на вселената и я поддържа в съществувание. На този фон, вярата в божествеността на Христос и в божествеността на Светия Дух, се изразява в доктрината за Божието триединство (в западната богословска мисъл) или в Св.Троица (в източната богословска мисъл). Според тази доктрина и трите лица (ипостаси) имат едно божествено естество. Това естество не е разделимо, а по-скоро всяко лице притежава това естество. Различията са по произход (не във времеви смисъл) и взаимоотношенията между лицата - Отец е нероден, Сина е вечно роден от Отца, Духа е вечно изхождащ от Отца. Самото свойство на Божието съществувание е да съществува като Света Троица. Триединството на Бога трябва да се възприема на различно ниво от неговото единство.

"Роден" не се отнася за раждането на Иисус от Мария, но за вечно и божествено "раждане" преди сътворението. Бог-Син е съществувал вечно преди да приеме човешка форма или да се въплъти. При диспута с арианите, ортодоксалната формулировка е гласяла, че "не е съществувало време, когато Сина да не е съществувал."

[редактиране] Спасението

Повечето християни вярват, че спасението от "греха и смъртта" е достъпно чрез вяра в Иисус като Спасител поради неговата изкупителна жертва на кръста, където той "плаща" за нашите грехове. Приемането на спасението е свързано с оправданието и обикновено се разбира като активност на незаслужената Божия благодат.

Начинът на действие и ефектите на благодатта на Бога се разбират по различен начин от различните традиции. Католицизмът и източното православие учат за необходимостта от взаимна кооперация между свободната воля на човека и благодатта на Бога. Реформаторската теология (най-вече Калвин)отива по-далеч, като набляга върху зависимостта на човека от благодатта, като учи за пълната поквара на човечеството и неустоимата благодат. При арминиянското схващане пък се набляга върху свободата на избора (за спасение), предварителната благодат дадена на всички хора за да повярват и отново зависимостта на спасението от благодатта на Бога. Различията тук се появяват въз основа на различните възгледи на различните традиции върху първородния грях. (Моля вижте статиите за всеки един отделен исторически клон)

[редактиране] Св.Писание

Християнството почита Библията като вдъхновено от Бог слово. Тя е съставена от две части - Стар завет и Нов завет. Библията е написана от хора, които са били вдъхновени от Светия Дух и поради това, това слово е непогрешимо Божие слово. В протестантската традиция се вярва, че Св.Писание съдържа цялата истина необходима за спасение (Вижте протестантство - Sola scriptura).

Старият завет е съставен от целия еврейски Танакх, въпреки, че в християнския канон книгите са подредени различно в сравнение с еврейския Стар завет (танакх). Някои от книгите в Танакх са разделени на няколко книги в християнския канон. Католицизма и източното православие включват към канона както книгите от еврейския канон, така и книгите преведени в превода на седемдесетте книжника (септуагинта) на гръцки език. Тези допълнителни книги се наричат второ-канонични от католическата и православната църкви и са наричани Старозаветни апокрифи от протестантските църкви (според които те не трябва да служат за основа на вярата.)

Други традиции поддържат и други канони. Етиопската Православна Теуахедо църква поддържа два канона - тесен (който е по-обхватен от Библията) и широк, който има още повече книги. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (понякога позната като Мормонска Църква) поддържат в техния канон още три извънбиблейски книги, които те считат за боговдъхновено слово: Книгата на Мормон, Учения и завети и Скъпоценният Бисер. Гностиците са използвали голямо количество книги извън ортодоксалния канон една от които е най-известна като евангелието според Тома.

[редактиране] Тълкувание на Св.писание

Въпреки, че християните са почти напълно съгласни върху съдържанието на Библията, такъв консенсус не съществува по отношение на нейното тълкувание (или по точно екзегесис.) В древността се зараждат две екзегетични школи - александрийска и антиохийска. Представител на александрийската школа е Ориген, който давал на Писанието предимно алегорично значение. Антиохийската школа държала на буквалното тълкувание и държала на тезата, че други значения могат да се открият само ако е известно преди това буквалното значение.

Римо-католическото богословие прави разлика между два вида значение на текста: буквално и духовно, последното от което се дели на алегорично, морално и анагогично. Буквалното е значението, предадено чрез думите в Писанието и открито чрез методите на екзегезата по правилата на разумно тълкувание. Алегоричното значение включва типология (като например виждането на прекосяването на Червено море като тип или символ на кръщението) Моралното значение съдържа етическо учение. Анагогичното значение съдържа есхатологично учение имащо значение за вечността и свършека на света. Католическото богословие добавя и други правила за тълкувание, които включват: предписание, че всички други значения на Писанието се базират върху буквалното значение, че историчността на евангелията трябва винаги да се поддържа, че Писанието трябва да се чете като се има предвид живата традиция в самата църква и последно, че задачата за тълкувание е предадена на епископите, които са в общение с наследника на апостол Петър в Рим - папата.

Много протестанти наблягат върху буквалното значение или историко-граматическия метод, дори до положение при което отхвърлят всички други знаения. Мартин Лутер говори за едно точно и обикновено (несложно) разбиране на Писанието. Други протестанти все още използват типологията, като метод. Протестантите вярват, че обикновения вярващ може да достигне и сам до адекватно разбиране на Писанието, защото самото то е достатъчно ясно и вярващият има на разположение и Светия Дух. Мартин Лутер счита, че без подкрепата на Светия Дух Писанието би останало неразбрано в тъмнина. Жан Калвин пише, че всички, които все пак, не се обърнат и към Светия Дух за помощ, ще намерят в Писанието светлина. Втората хелветска изповед на вярата казва: "Ние се придържаме към това, че тълкуванието на Писанието е ортодоксално и истинско когато е получено от сравнение и със самите Писания (от естеството на използвания език, обстоятелствата на тяхното написване и разтълкувани въз основа на по-ясни пасажи." Писанията на църковните отци и решенията на вселенските събори се считат за не боговдъхновени в смисъла в който е боговдъхновено Писанието и биха могли да бъдат отхвърлени, въпреки, че са ценни за богословието.

В православната традиция Свещеното Писание е част от самата традиция и то се тълкува и разглежда през призмата на източните църковни отци, решенията на първите 7 вселенски събори и църковното предание. Както и при римо-католицизма, църквата е отговорна да даде правилното тълкувание на Писанието въз основа на Преданието с тази разлика, че никой епископ няма правото да определя веровата истина без да има решения на вселенски събор.

[редактиране] Символи или изповеди на вярата

Символите или изповедите на вярата са кратки доктринални изявления, които първоначално са се използвали като кръщелни формули и по-късно са доразработени през епохата на христологичните дебати през четвърти и пети век. Един от най-ранните символи е апостолския символ на вярата (въпреки, че не е написан от апостолите.)

В отговор на арианството възниква Никео-Цариградския символ на вярата, формулиран на съборите в Никея и Константинопол през 325 и 381 година. Този символ е одобрен като общохристиянски на събора в Ефес през 431 година.

Оригиналния символ не съдържа фразата "и Сина", клаузата „филиокве“ относно изхождането на Светия Дух и от сина (тази клауза не се приема от Източно-православната църква).

Халкидонската изповед възниква в Халкидон (днешна Турция) през 451 (и не се приема от ориенталските православни църкви, наречени до-халкидонски) . В него се поучават две природи на Христос - божествена и човешка. И двете природи са пълни и не се смесват, въпреки че са съчетани в една личност.

В западната църква атанасиевата изповед има същия авторитет като никейската и халкидонската: "Покланяме се на един Бог в Триединство и Триединство в Единство, като нито сливаме лицата нито разделяме естеството"

Повечето протестанти приемат тези символи. Някои протестантски традиции вярват в триединството на Бога без да използват изповедите.

Вижте Символ на вярата

[редактиране] Есхатология и живот след смъртта

Есхатология - рел. Учение за края на света или отделния човек, засягащо Страшния съд, възкресението и задгробния живот; вярващите ще бъдат спасени едва след настъпването на края на този свят .

[редактиране] Поклонение и практики в християнството

[редактиране] Тайнства

Основна статия: Тайнство

В християнството са признати седем тайнства:

1. кръщение
2. миропомазание ( или миропомазване )
3. покаяние (изповед)
4. причащение (евхаристия)
5. венчание(брак)
6. свещенство (хиротония)
7. елеосвещение (маслосвет)

Лутераните признават само кръщението и причастието; англиканците — кръщение, причастие и брак.

[редактиране] Литургичен живот

[редактиране] Литургичен календар

[редактиране] Символи

[редактиране] Риба (ИХТЮС)

Един от символите на Християнството е рибата. Според едно предание рибата е бил дискретен християнски знак за разпознаване. Гръцката дума за риба ἰχθύς (ИХТЮС) е акроним, който съдържа кратко християнско верую:

IΗΣΟΎΣ

Иесус - „Иисус“

ΧΡΙΣΤΌΣ

Христос - „Помазаникът“

ΘΕΟΎ

Теу - „Божий“

ΥΙΌΣ

Хюйос - „Син“

ΣΩΤΉΡ

Сотер - „Спасител“/„Изкупител“

Тертулиан (200 г.) споменава в своето писание за кръщението (de baptismo), че християните се наричали „рибка“.

В днешно време христяните използват символа „ИХТЮС“ като външен символ във формата на лепенки на автомобили.

[редактиране] Християнството в демографско отношение

[редактиране] История

През 431 г. - схизма между последователите и противниците на епископ Нестор. Привържениците на Нестор се обособяват в отделна деноминация ("несторианци").

През 451 г. се обособяват привърженците на монофизитизма - по-голямата част от Патриаршиите на Александрия, Йерусалим и Антиохия.

През 1054 г. (Голямата схизма) християните в древната църква в Европа се разделят на православни и католици.

През 16 век от католицизма се отделят протестантите, а по-късно Англиканската църква.