Йоан Павел II

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Йоан Павел II

Рождено име	Карол Юзеф Войтила
Начало на понтификата	16 октомври 1978
Край на понтификата	2 април 2005
Предшественик	Йоан Павел I
Наследник	Бенедикт XVI
Роден	18 май 1920 Вадовице, Полша
Починал	2 април 2005 Апостолически дворец, Ватикана
Други папи, носещи името Йоан Павел

Герб на папа Йоан Павел II

Папа Йоан Павел II (на латински: Ioannes Paulus PP. II), или Карол Юзеф Войтила (на полски: Karol Józef Wojtyła), е първият римокатолически папа от славянски произход и първият папа след папа Адриан VI (1522 г.), който не е италианец. Служи като папа от 16 октомври 1978 до смъртта си на 2 април 2005. Той е известен и с литературното си творчество, в това число няколко пиеси и стихосбирки. Стиховете му са доста херметични, със сложна философска образност. Превеждан е на български.

Съдържание

1 Биография
2 Папство
3 Провеждана политика
4 Отношение към въпроси от областта на науката:
5 Вижте още

[редактиране] Биография

Войтила е роден на 18 май 1920 г. във Вадовице, Полша. Той е третото дете в семейството на полския офицер от запаса Карол Войтила и жена му Емилия. Според общинските документи, те са дребни селяни, но според други — търговци. Братът на Войтила се нарича Едмунд.

Бащата на бъдещия папа говорел перфектно немски и учил сина си вкъщи. Впоследствие, младият Карол се научава да говори немски с австрийски акцент. Майка му умира на 13 април 1929 г., а брат му Едмунд — на 5 декември 1932 г.

Карол Войтила е наричан от другите „Голаджията“, защото играе център-нападетел в градския футболен отбор, съставен най-вече от млади евреи.

Отначало той е искал да се занимава с театър и литература, като бил много вглъбен в революционната полска литература. Войтила знаел наизуст цели пасажи от Хенрик Сенкевич и Адам Мицкевич, а любимият му поет бил Циприан Норвид. Той е силно повлиян от актьора Мечислав Котлярчик, който има дисциплината на свещеник.

След като завършва гимназията, Войтила отбива военната си служба като строителен работник. После се премества в Краков заедно с баща си.

Войтила учи по-късно в Ягелонския университет. Там изследва средновековна и модерна полска поезия, литературни текстове, чете пиеси и романи, учи руски, църковнославянски, латински. Той е интелектуален водач, рецитира стихове, играе в театъра.

Войтила е бегач на дълги разстояния и много добър скиор.

По време на Втората световна война обстановката в Краков и Полша е неблагоприятна. Тогава Войтила чете усилено, учи френски, задълбочава се в Стария завет. Четири години работи като копач в каменна кариера, а по-късно и в химическа фабрика, за да не го депортират в Германия. 60 младежа са разделени на четири групи от по 15-има човека, като сред тях е и Войтила. Те започват да се занимават незаконно с религиозна дейност. Тогава Карол Войтила пише пиесите Йов и Давид и превежда от гръцки Едип на Софокъл.

На 29 февруари 1944 г. е блъснат от камион след две дванайсетчасови смени в каменната кариера. Закаран е в болница и се възстановява там около две седмици — до 12 март.

Когато настъпва краят на Втората световна война, Войтила подновява курсовете си във факултета по теология в Ягелонския университет. На 1 ноември 1946 г. той е ръкоположен за свещеник.

През лятото на 1947 г. той изпълнява свещеническа мисия сред полските емигранти във Франция, Белгия и Холандия. На 19 юли 1948 г. защитава доктората си по теология, като темата е „Проблемът за вярата в делата на Св. Йоан Кръстни“.

В началото на юли 1948 г. Карол Войтила се завръща в Полша.

Герб на кардинал Войтила

Той е викарий на различни енории в Краков, както и капелан на студентите от университета до 1 септември 1951 г., когато продължава изучававането на философия и теология. На 3 декември 1953 г. той защитава професура на тема „Оценка на възможността за намиране на католическа етика в етичната система на Макс Шелер“ в Католическия университет в Люблин. По-късно Войтила става професор по социална етика и морална теология в Краковската семинария и в Люблинския университет.

На 4 юли 1958 г. папа Пий XII го назначава за помощник-епископ. На 28 септември е ръкоположен за епископ от архиепископ Еугениуш Бажяк във Вавелската катедрала, Краков.

Папа Павел VI го номинира за архиепископ на Краков на 13 януари 1964 г., а на 26 юни 1967 г. той е вече кардинал.

[редактиране] Папство

От началото на своето папство, което започва на 16 октомври 1978 г., Папа Йоан Павел II е направил 102 папски посещения извън Италия и над 140 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии.

Издал е 14 енциклики, и е написал 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма.

Папа Йоан Павел II е публикувал и две книги – „Прекрачване на прага на надеждата“ (октомври 1994 г.) и „Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник“ (ноември 1996 г.).

Йоан Павел ІІ е председателствал 131 беатификационни церемонии (за блажени са обявени 1 282 души) и 43 церемонии за канонизиране (за светци са обявени 456). Провел е 8 консистории, при които е обявил 201 души за кардинали.

От 1978 г. до смъртта си Светият отец е председателствал 15 синода на епископите – 6 редовни, един извънреден и 8 специални.

Никой друг папа не е събирал толкова много хора – на Генералните му меси в сряда са минали около 16 милиона богомолци, без да се броят извънредните и специални церемонии. За церемонията по посрещането на новото хилядолетие през 2000 г. се събират около 8 милиона богомолци.

Има 38 официални визити, 650 аудиенции и срещи с държавни глави и 212 аудиенции с министър-председатели. През 2002 г. посещава и България.

[редактиране] Провеждана политика

Оказаната подкрепа на дисидентите от бившия социалистически блок, и по-специално на полския синдикат Solidarność (Солидарност) и на Лех Валенса имат важна роля за събарянето на комунистическите режими в Източна Европа в края на 80-те години на миналия век.

[редактиране] Отношение към въпроси от областта на науката:

1 май 1991 г., провъзгласява енцикликата Centesimus annus, сто годишно честване на Rerum Novarum, в която има препоръки да знанията и организацията.
31 октомври 1992 г. той се произнася в полза на реабилитирането на Галилей, осъден от инквизията на смърт чрез изгаряне (клада).
22 октомври 1996 г. признава в слово пред Академия на науките на понтификата, че теорията на еволюцията е "нещо повече от само хипотеза".
14 септември 1998 г. провъзгласява енцикликата Fides et Ratio за взаимовръзките между вяра, разум и философия.