Евреи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евреите (на иврит: יְהוּדִים, йеудим; на идиш: ייִדן, иден) са последователи на юдаизма или по-общо, съставят еврейския народ (еврейската нация, известна още и като децата на Израел), етно-религиозна група, наследници на древните израилтяни. Понятието включва и тези, които са преминали през официална форма на смяна на религията към юдеизъм. Понастоящем евреите наброяват над 14,5 милиона, мнозинството от които живеят в САЩ и Израел.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Преди Новата ера
Първите сведения за еврейския народ датират от XIII век пр.н.е. и са открити върху Мернептахския камък, който показва, че те са населявали земите на Израел, където понастоящем е разположена и държавата Израел.
Там те развиват монотеистична религия юдаизъм. През XI век пр.н.е., под натиска на филистимците, израилтяните се обединяват под ръководството на един цар. Обединеното царство съществува от 1050 до 920 г. пр.н.е., когато се разделя на две - Царство на Израел (северната част от страната) и Царството на Юда (южната част). През 722 г. пр.н.е. асирианците завладяват северното царство и разгонват част от населението. Южното царство пада под ударите на Вавилон през 586 г. пр.н.е.
В резултат на завоевателни войни и последвали изселвания, започнали в VIII век пр.н.е., се формира и еврейска диаспора - евреи, които са пленени или бягат в Египет, Сирия, Месопотамия или Персия.
Благодарение на осъзнатата религиозна избраност и особено предназначение на своя народ евреите успели да оцелеят в условия, при които не един път загубват национално-политическата си идентичност. [1]
Юдея е васално царство по време на Римската империя (завлядяна през 63 г. пр.н.е.), което постепенно се превръща в провинция. През 65 г.н.е. избухва въстание срещу римляните, потушено от императорите Веспериан и Тит Флавий. През 135 г. император Адриан потушава поредното еврейско въстание, като този път изгонва населението от Юдея и преименува територията от Юдея на Палестина.
[редактиране] В Средновековието
Евреите се заселват в Европа, като този процес се засилва особено след IV век н.е. Църквата успява да привлече в лоното си всички европейци едва през IX век н.е., като налага каноничното право сред европейските народи, вкл. и правилата за общуване с хората от други вероизповедания. В този смисъл е и наложената на практика забрана за общуване с евреите, които продължават да запазват своите религиозни обичаи и традиции и не се покръстват.
От друга страна, Църквата се вижда принудена да направи от евреите добри граждани, тъй като библейските принципи забраняват лихвата и единственият начин за финансови операции е те да се извършват със заеми от друговерци, но при предварително уговорени условия.[1] Съдбата на евреите е различна в различните европейски страни [2] и често зависи от конюнктурна политика.
В повечето страни евреите живеят в мир, но не след дълго все повече проблеми създава тяхното нежелание да се покръстят и да изповядват християнството - нещо, което Църквата започва да налага активно, особено след IX век н.е. Не е за пренебрегване и фактът, че евреите са сравнително заможни, което е предпоставка за редица владетели да конфискуват имотите им или да изискват "откупуване" на мирното съществуване от страна на евреите.
В редица страни те са подложени на изселвания и преследвания, особено силни по време на кръстоносните походи. Така например, през 1290 г. на евреите е забранено да живеят в Англия (забраната отпада едва през 1655 г.). Обяснението за тези преследвания е в престъпленията, които се приписват на евреите. Те биват държани отговорни за престъпления, датиращи на хиляди години, както и за всяко природно или човешко бедствие. През XIII век евреите са обвинени за нашествието на монголските орди. 100 години по-късно евреите са обвинени за чумата, обхванала континента. През 1394 г. те са изгонени от Франция, а по-късно и от редица области в Германия, Италия и Балканите. Те намират приют в новите славянски държави, където различните религии се уважават и зачитат. Със себе си евреите донасят и немския език, който продължават да използват и до днес (идиш).
Църквата обаче продължава да се опитва да наложи християнството върху евреите, а съпротивата им довежда до различни ограничения на гражданските им права. Така се появяват и отделните квартали (гета) в градовете - само за евреи, както и отличителни знаци върху дрехите им (по-късно Хитлер заимства този опит по време на "Третия райх"). Това ги прави изкупителни жертви в обект на присмех и омраза от страна на съгражданите им.
Най-голямото изселване на евреите се осъществява от Испания през 1492 г., от Сицилия през следващата година, и от Португалия през 1496 г. Те намират подслон в земите на турската империя, прието от султан Баязид II.
[редактиране] Еврейско просвещение (хаскала)
Хаскала е движение сред европейските евреи, зародило се във втората половина на XVIII век, което пропагандира налагането на ценностите на Просвещението сред еврейския народ с цел по-добра интеграция в европейското общество, наблягане на образованието. В резултат от Хаскалата се стига до създаването на първите еврейски политически движения. [3]
[редактиране] Ционизъм
Много от евреите - привърженици на хаскала с тревога наблюдават продължаващия антисемитизъм в края на XIX век, особено погромите през 1880 г. в Русия, аферата "Драйфус" във Франция през 1894 г. и др. Много евреи в Източна Европа приемат социализма като изход от гоненията срещу евреите, но други, ционисти, водени от Теодор Херцел, виждат решението на тези проблеми в създаването на еврейска държава.
[редактиране] Холокост
Антисемитизмът достига най-деструктивната си форма в политиката на Нацистка Германия, която е насочена към унищожаването на евреите. Тази политика довежда до убийството на приблизително 6 милиона концлагеристи, част от които са евреи, в газовите камери на нацистките концлагери през 1941-1945 г.[2] Все пак, няма консенсус по въпроса за броя на избитите евреи, като тази част от историята е терен на особени идеологически борби.
В началото нацистите използват специални групи [4], ръководени от СС, чиято цел е „унищожаването на евреите, циганите и политкомисарите“ (по думите на СС-генерала Ерих фон дем Бах-Целевски пред Нюрнбергския процес). В 1942 г. нацисткото ръководство достига до идеята за „окончателното решение на еврейския въпрос“ [5] като създава специални лагери за унищожение на евреите. Невъзможността на евреите да напуснат пределите на Третия райх и милионите жертви, които падат в лагерите на смъртта допълнително засилват ционизма за установяване на еврейската държава.
[редактиране] Създаване на Израел
След появата на ционизма в края на XIX век евреите са насочват към преселване в земите на Палестина. Това се осъществява на няколко "вълни" - след 1881 г, между 1904 и 1914 г., 1919-1923 г., 1924-1929 г., както и след появата на нацизма в Германия през 1933 г. До края на Втората световна война в района се преселват близо 600 000 евреи. Броят на преселниците е сравнително малък поради наложения от Великобритания лимит в размер на 75 000 преселници годишно.
В 1947 г. напрежението между евреи и араби кара Великобритания да се оттегли от Палестинския мандат. Общото събрание на ООН одобрява Плана на ООН за разделяне [6], който предвижда около 55 % от земята в Палестина да бъде дадена на евреите, останалите на арабите. Ерусалим следва да бъде международен район под управлението на ООН. Веднага след приемането на Плана, Давид Бен-Гурион приема разделението, докато Арабската лига го отхвърля. На 14 май 1948 е обявена независимата държава Израел. ООН я приема за член на 11 май 1949 г.
[редактиране] История в България
[редактиране] Преди новата ера
Следи за присъствие на евреи по българските земи са разпилени в най-различни и най често пъти противоречиви в твърденията са източници. Съществуват предложения, че семити (финикийци или юдеи) са обитавали земите на днешна България още преди новата ера. В Пловдив има открита Синагога от II век пр.н.е.
[редактиране] От новата ера до Освобождението
Първите доказателства за присъствието на евреите на Балканите датират от II век - това е камъкът от Ескус (село Гиген), с паметен надпис на латински от архисинагогус Йосиф. Синагогата в Пловдив (Филипополис) датира от III-IV век. По време на Първото българско царство пристигат и първите заселници от т.нар. евреи - романьоти. Втората компактна маса евреи, преселили се от Унгария, Бохемия и Бавария през XI век, са ашкеназите.
Цар Иван Александър (1331-1371) се жени за еврейката Сара (приела християнската вяра под името Теодора), която е и майка на последния български цар Иван Шишман.
През 1492 г. по българските земи пристигат първите бежанци от Иберийския полуостров. Голяма група от сефаради започва да устройва своите общности заедно и покрай романьотите в Никопол, София, Филипополис, Татар-Пазарджик. Сеферадските евреи стават определящият компонент в иначе разнородната мозайка, от която е съставено българското еврейство с преселници от Германия, Гърция, Италия, Южна Франция и др.
[редактиране] След Освобождението
След Освобождението от турско робство, евреите в България се реализират в условията на толерантно отношение от страна на българите. Търновската конституция гарантира еднакви граждански права на всички общности в България, вкл. и на евреите.
Българските евреи участват активно в защитата на Отечеството през Сръбско-българската война, както и в Балканските войни. В началото на 30-е години в Еврейската болница (днес Ендокринологията) в София е открит паметник в памет на загиналите за свободите на България евреи. [7]
В София е построена и най-голямата в Европа сефарадска синагога (открита на 9 септември 1909 г.)
[редактиране] Спасяване на българските евреи през Втората световна война
Своеобразен връх в това отношение е спасяването на близо 50 хиляди евреи от изпращане в концлагерите в нацистка Германия. Планираната от правителството на Цар Борис III депортация на еврейското население е осуетена както от действията на Светия синод на Българската православна църква, така и в резултат на граждански протести. Съществена роля за спасяването на евреите има и официалната съпротива на част от депутатите в Парламента, организирани от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, които изпращат остър протест до министър-председателя Богдан Филов.
Все пак, след приемане на Закона за защита на нацията (обн. ДВ на 23.01.1941 г.) и особено през време на Втората световна война, евреите в България са изселени в провинцията, а голяма част от мъжете са изпратени в трудови лагери. 11343 евреи, които са населявали новоприсъединените земи (след 1-ви март 1941 г.) към Царство България, обаче са изпратени за изтребление в концлагерите Катовице и Треблинка, Полша. [8] Още подробности за спасяването на българските евреи (на англ. език) могат да бъдат прочетени в сайта на посолството на Република България в САЩ.
[редактиране] След Втората световна война
След края на Втората световна война по-голямата част от българските евреи се изселва в Израел. През 1961-1962 г. държавата отнема всички имоти, принадлежали на еврейската общност. Собствеността им е възстановена след 10-и ноември 1989 г., с изключение на имота върху който е построен хотел "Рила". [9]
След демократичните промени се забелязва тенденция към зачестяване на проявите на антисемитизъм. Появяват се атаки срещу еврейските културни домове, гробища[източник?], както и срещу 134-о училище „Димчо Дебелянов“[източник?].
Понастоящем в България живеят около 2000 евреи.
[редактиране] Религия
Еврейската религия не съдържа догми, а по-скоро възможност на евреите да дават пример с поведението си. Евреите вярват в Бога. Една от особеностите на еврейската религия е, че вярват в избраността на израелския народ за спасяването на човечеството. Според евреите всички хора, независимо от религията и националността си, са в равна степен деца на Бога. За повече виж юдаизъм, а също и статията на Павел Б. Николов "Развитие и същност на юдаизма").
[редактиране] Любопитно
- Списък на евреи - носители на Нобелови награда (на англ.език)
- Сред по-известните български евреи са: носителят на Нобелова награда за литература Елиас Канети (роден в Русе) е потомък на сефарадски евреи, дошли от Испания в Османската империя през 1492 г. [10]; композиторът Панчо Владигеров [11]; писателката Дора Габе [12]; художникът Давид Перец [13]; художникът Жул Паскен [14]; за имената някои други вижте тук.
- Васил Левски пише в "Нареда на работниците за освобождението на българския народ": "Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в каквото и да било..." [15].
[редактиране] Бележки
- ↑ Павел Б. Николов Развитие и същност на юдаизма
- ↑
„Six Holocaust survivors help remember the 6 million victims at UN ceremony“. UN News Centre (2006-01-26). Взето на 2007-10-22
[редактиране] Литература
- „Евреите по българските земи. Родова памет и историческа съдба“. Съст. и ред. Еми Барух. С., IMIR, 2000, 206 с.
- „Българи и евреи“. Ч. І. С., Тангра, 2000, 296 с.; Ч. ІІ. 290 с.
- Stefanov, P. Bulgarians and Jews throughout History. - Religion in Eastern Europe, XXII, 2002, December, № 6, 1-11; http://www.georgefox.edu/academics/undergrad/departments/soc-swk/ree/stefanov_baj.html. Български превод: Стефанов, П., архим. Антисемитизмът в България - минало и настояще. – Любословие (Шумен). Т. 4, 2003, 130-141.
- Карахасан-Чънар, Ибрахим. Етническите малцинства в България. С., ЛИК, 2005, 73-98.
- Стефанов, П., архим. Антиюдейството в България през ХІV век (под печат в Търновска книжовна школа. Т. 8, 2008).
