Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Türkiye Cumhuriyeti
(знаме) (герб)
Национален девиз: -Yurtta Sulh, Cihanda Sulh (Мир в страната, мир в света)
Официален език	Турски
Столица	Анкара 39°55'48.00′N, 32°50′E
Най-голям град	Истанбул
Президент	Абдуллах Гюл
министър-председател	Реджеп Ердоган
Площ - oбщо	на 36-то място 780 580 км2
Население - oбщо (2007) - гъстота	на 17-то място 71 158 647 93 д/км2
БВП - общо (2005) - на човек	на 18-то място $ 529 , 629 млрд $ 7 503
Валута	Турска лира (TRY)
Часова зона - Лятно часово време	EET (UTC+2) - EEST (UTC+3)
Независимост  -призната	от Османската империя 29 октомври, 1923
Национален химн	Istiklâl Marsi
Интернет домейн	.tr
Телефонен код	+90

Република Турция (на турски: Türkiye Cumhuriyeti) е държава, едната част от която е разположена в Югоизточна Европа (3%), а другата - в Азия (97%). Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг - с Ирак и Сирия; на запад - с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. държавата е в центъра на Османската империя.

[редактиране] История

Основна статия: История на Турция
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

• През 20 век пр.н.е. на територията на днешна Турция съществува Хетската държава
• През 6 век пр.н.е. земите на Мала Азия са част от Лидия;
• През 5 век пр.н.е. територията на днешна Турция е завладяна от Персия;
• През 4 век пр.н.е. е завладяна от Александър Македонски;
• През 2 век пр.н.е. е завладяна от Римската империя;
• През 95-55 г. пр.н.е. царят на Велика Армения Дикран II управлява голяма част от територията на днешна Турция
• През 395 г. e в състава на Византийската империя;
• През 1320 г. e образувана Османската държава;
• През 1326 г. османците завладяват Пруса;
• През 1387 г. e битката при Плочник - православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия;
• През 1389 г. e битката при Косово поле, поражение за православните страни, убити са княз Лазар и султан Мурад І;

През 1393 г.турците завладяват Велико Търново. Царството на цар Иоан Шишман става васално на Османлиите.През 1395 г.След битката край Ровиние цар Йоан Шишман е обезглавен васалитета на царството е премахнат.Търновското царство престава да съществува-гр.Никопол последната столица е превърната от турците в (санджак) областен град.

• През 1396 Кръстоностната воиска на Сигизмунд е разбита от Баязид край Никопол,преследвайки разгромената войска покрай р.Дунав той достига до гр.Видин(столицата на Видинско царство), след крадка обсада на градът, Иоан Срацимир е пренуден да детронира(на трона остава цар КонстантинII неговия син),а царството му става васално на Османлиите.

През 1402 г.Баязид е Разгромен край Анкара,наследниците му започват ожесточена борба за престола.Цар КонстантинII отхвърля васалитета и заедно с Фружин(синът на Шишман) започва отвоюването на България. През 1422 г.Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар КонстантинII е принуден да се останови в Белград където не след дълго умира.

• През 1453 г. e превзет е Константинопол, с което Византия престава да съществува;
• През 15-16 век са покорени са Гърция, Босна, Трапезунд, Влашко, части от Унгария, Крим, Армения, Сирия, Египет, Хеджаз, Северна Африка, Кипър;
• През 1683 г. е първо поражение на османците при Виена — начало на териториални загуби и упадък на Османската империя;
• През 1783 г. османците губят Крим; 1800 г. — Египет; 1829 г. — Сърбия и Влашко; 1878 г. — България; 1882 г. — Северна Африка; 1912 г. — Либия; 1913 г. — европейските си владения;
• През 1914-1918 г. Oсманската империя търпи поражение в Първата световна война — ликвидация на Османската империя;
• През 1915-1916 са извършени три геноцида: арменският геноцид (Турция отхвърля термина геноцид заради това, че убийствата били междуетнически), Геноцидът над Понтийските гърци^{[източник?] [1][2]} и Геноцидът над асирийския народ (който за разлика от другите два народа е бил на стотици км. от фронтовите линии)^{[източник?]}.
• През 1920 г. Османската империя (като победена в Първата световна война страна) е принудена да подпише Севърския мирен договор. Територията й е разделена на части с различен юридически статут. Сред турското общество в периода 1919-1922 г. се формира съпротивително движение на чело, на което застава Кемал Ататюрк.
• През 1921/22 г. Ататюрк отблъсква гръцки опит за настъпление с посока Централна Анатолия. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на Измир (Смирна). Традиционно гръцкият град е подложен (на 14 септември 1922 г.) на тежки разрушения. Част от гърците (цивилни и военни) успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. Гръцко-турска война (1919-1922))
• На 24 юли 1923 г. е подписан Лозанския мирен договор. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на Версайските решения от 1919-1920 г.. Като последствие от този договор 1 мил. и 300 хил. гърци са принудени да напуснат Мала Азия, а 400 хил. турци и мусюлмани Егейска Тракия и Македония.
• На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република
• През 1952 Турция става член на НАТО

Османската империя през XIV-XVII в.

Териториални загуби на Османската империя и зони на влияние според Севърския договор

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Турция

Турция е република начело с президент, избиран от парламента за срок от 7 години. Законодателната власт принадлежи на Турското велико народно събрание - еднопалатен парламент от 550 депутата, избирани за 5 години, а изпълнителната - от правителство начело с министър-председател. Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана република. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок - до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ.

Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за геноцида над арменците през периода на Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Турция

Република Турция е разделена на 81 провинции (iller, ед. ч. — il, наричани в България вилаети):

[редактиране] География

Основна статия: Природа на Турция

Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Западна Азия. Азиатската и европейската части са разделени от Мраморно море и проливите Босфора и Дарданелите. Само 3% от площа на Турция са разположени в югоизточната част на Европа, които я причисляват към балканските страни. Към европейската територия се включват Източна Тракия(Одринска) и група острови в Мраморно море: Мармара, Авша, Пашалиман, както и Егейският остров Имврос. Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36⁰ и 42⁰ северна ширина и от 26⁰ до 45⁰ източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос Авлака на о-в Имврос) и най-източната (планина Кючук Агръ) точка превишава 1600км, а най-голямата ширина (между нос Керемпе на север и нос Анамур на юг) достига 650км. Общата дължина на границите е 2667км и граничи с 8 страни. Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Черно и Мраморно море ) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море в Средиземно море. Протокът Босфор(Истанбул богазъ) е дълъг 31,1км и широк от 760 до 3560м с максимална дълбочинс 121м. Бреговете му са стръмни. Кораби могат да акостират почти по цялото му крайбрежие. В Босфора има няколко залива. от които най-голям и красив е Златен рог(Халич), на който е разположен Истанбул. Размерите на протока Дарданели(Чанаккале богазъ) два пъти превишават Босфора. Той е дълъг 65км., широк от 1375 го 8275м и има максимална дълбочина 105м. Между Мраморно и Егейско море е врязан Галиполският полуостров. Бреговете му са стръмни, виски и скалисти и липсват условия за удобни пристанища. Най- голямото е Галиполи(Гелиболу) в европейската част, а на изток в азиатската-Чанаккале.

По-голяма част от азиатската част е планинска. На север са разположени Понтийските планини, на юг - Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат, който е 5 165 м.

Климатът е субтропичен, средиземноморски, с влажна и студена зима. Във вътрешните части е предимно континентален. Земетресенията са често явление.

Столицата на Турция е Анкара, но най-големият град е Истанбул. Някои от другите по-големи градове са Измир, Бурса, Газиантеп, Адана, Кония, Анталия, Самсун, Трапезунд, Едирне Одрин, Мерсин..

Изглед към Истанбул от Босфора

Катедралата "Света София"

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Турция
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Икономиката на Турция е сложна смесица от съвременна промишленост и търговия, съжителстващи с традиционно селско стопанство, което към 2001 г. ангажира 40% от заетите. Според някои оценки около 50% от населението живее под международните стандарти за бедност, най-вече в югоизточните райони.

Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите. Най-важният сектор, който има и най-голям дял в износа, е производството на текстил и облекло.

В последните години икономическата ситуация е свързана с непостоянен растеж. В много години реалният ръст на брутния национален продукт надхвърля 6%, но това бързо развитие е прекъсвано от резки спадове през 1994, 1999 и 2001 г. В същото време дефицитът в обществения сектор редовно надхвърля 10% от брутния вътрешен продукт, най-вече заради високите лихвени плащания, достигнали през 2001 г. над 50% от общите разходи на правителството. Инфлацията остава сравнително висока.

Турция е индустриално-аграрна страна. Добиват се въглища (52 млн. т), нефт (около 4 млн. т), хром, волфрам, мед, боксит, сяра. Работят предприятия на черната и цветна металургия (стомана - 12 млн. т), нефтопреработвателни, химически, машиностроителни (75 хил. товарни и 250 хил. леки автомобили годишно, трактори, вагони, локомотиви, морски кораби и др.), електроника, електроуреди и др. Добре развити са хранително-вкусова, текстилна, строителна, мебелна, кожена и хартиена промишленост. Селско стопанство - отглежда се пшеница (20 млн. т), ечемик (8 млн. т), цариградски лешник (500 хил. т), тютюн (250 хил. т), чай, грозде, цитруси, ориз и др. Животновъдство - едър рогат добитък (20 млн. гл.), овце (50 млн. гл.), кози (20 млн. гл.). Развит е и риболовът.

[редактиране] Население

Турци 80% ^[3]

Кюрди 20% ^[4]

Цигани

Араби

Лази

Арменци

Гърци

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Турция
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Други

• Комуникации в Турция
• Транспорт в Турция
• Въоръжени сили на Турция
• Външна политика на Турция

[редактиране] Източници

1. ↑ Учените, изучаващи геноциди, официално признават Асирийския геноцид и този над Понтийските гърци
2. ↑ L’extermination des Chrétiens d’Orient Faits, documents et témoignages anglais et américains, Paris 1922, където се среща следното признаване на геноцида - la mise en oeuvre méthodique d'un plan infernal d'annihilation totale
3. ↑ CIA, The World Factbook: Turkey
4. ↑ Пак там

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт на президента на Турция
• Официален сайт на парламента на Турция
• Министерство на външните работи на Турция

п • б • р

Европейски съюз

Австрия • Белгия • България • Германия • Гърция • Дания • Естония • Република Ирландия • Испания • Италия • Кипър • Латвия • Литва • Люксембург • Малта • Обединено кралство • Полша • Португалия • Румъния • Словакия • Словения • Унгария • Финландия • Франция • Холандия • Чехия • Швеция

Преговарящи държави-кандидатки: Турция • Хърватия

Държави-кандидатки: Република Македония

п • б • р

Организация за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС)

Членове:  Азербайджан •  Албания •  Армения •  България •  Грузия •  Гърция •  Молдова •  Румъния •  Русия •  Сърбия •  Турция •  Украйна
Наблюдатели:  Австралия •  Белгия •  Хърватия •  Чехия •  Египет •  Франция •  Германия •  Израел •  Италия •  Полша •  Словакия •  Тунис •  САЩ