Втора световна война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Втората световна война е глобален военен конфликт, протекъл през средата на 20 век. Наречена е така, защото бойни действия се водят на пет от седемте континента и в три от океаните Атлантическия, Тихия и Северния ледовит, и в тях участват всички развити страни в света по това време. Като резултат от агресивната политика на тези държави, избухват множество локални конфликти, предшестващи Втората световна война - японската агресия в Манджурия през 1931 г., Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война (започнала на 7 юли 1937 г. и завършила на практика с края на Втората световна война), необявената Съветско-японска гранична война, италианското нахлуване в Абисиния и Албания и др. През 1938 г. след остра политическа криза, Австрия се присъединява към Германия (аншлус). Провежда се Мюнхенската конференция, която завършва с подписването на Мюнхенското споразумение. То води до германската анексия на Судетите, а по-късно (15 март 1939 г.) и до окупация на останалата част от Чехия и създаването на независима държава Словакия. След провала на Мюнхенското споразумение Полша и Франция подписват съюзническо споразумение. На 23 август 1939 г. се сключва Договорът Молотов - Рибентроп, който довежда до подялбата на Полша, окупацията на Литва, Латвия и Естония от СССР и до откъсването на територии от Румъния (сегашна Молдова и Северна Буковина) и присъединяването им към СССР (тези територии, както и останалата част от Полша и Финландия са в състава на Руската Империя до края на Първата Световна Война). Два дни по-късно, този договор е последван от съюзнически договор между Полша и Великобритания. [редактиране] Начало на войнатаНа 1 септември 1939 г. първо Германия, а след това СССР нахлуват в Полша. Това води до обявяването на война на Германия от страна на Великобритания и Франция. След капитулацията на Полша в средата на месеца, войната навлиза в период на сравнително ниска активност, известен като Странната война. На 28 септември Германия и СССР сключват Договор за дружба и граници. На 30 ноември 1939 г. Съветският съюз напада Финландия и води до 12 март 1940 г. т. нар. Зимна война, заради което е изключен от Обществото на народите. След поражението си Финландия предава Карелския полуостров и град Виборг на СССР. На 9 април 1940 г. Германия напада Дания (където не среща съпротива) и Норвегия, един ден, след като английското правителство обявява, че норвежките териториални води са минирани, за да попречат на преминаването на немски кораби. До края на месеца, съпротивата на норвежците е сломена. [редактиране] Падането на ФранцияНа 9 май 1940 г. немските войски нападат Холандия, Белгия и Люксембург. Френското и английското правителство изпращат подкрепления на белгийците. На 13 май Ротердам се предава, а на 14 май холандската армия капитулира. На 17 май немски танкови дивизии навлизат дълбоко в Северна Франция, придвижвайки се по долината на река Сома към Ламанша. Английските и белгийски армии във Фландрия се оказват отрязани от главните френски армии. След падането на Брюксел и Намюр, английските и белгийски армии се оттеглят към Остенде и Дюнкерк. След капитулацията на Белгия, англичаните са обградени при Дюнкерк. Там те са оставени от немското командване да се изтеглят на спокойствие, с надеждата това да улесни евентуалното подписване на мирно споразумение с Англия. Немските войски предприемат решително настъпление срещу главните френски сили. На 10 юни Италия обявява война на Франция и Англия и италианската армия нахлува в Южна Франция. На 13 юни Париж бива изоставен без бой на настъпващата немска армия, а на 17 юни френският маршал Анри-Филип Петен моли Германия за примирие. На 22 юни е подписано Компиенското примирие, с което Франция се задължава да демобилизира армията си и да остави по-голямата част от териториите си под немска окупация. В неокупираните части на страната се установява режимът на маршал Петен със столица Виши. На 24 юни е подписано примирие с Италия. На 3 юли англичаните опитват да принудят френските бойни кораби да се присъединят към тях. След като получават отказ британците откриват огън, унищожавайки четири кораба, а петият успява да избяга в южното пристанище Тулон. На 4 юли всички френски кораби, намиращи се в британски пристанища, биват конфискувани. На 5 юли френското правителство във Виши прекъсва дипломатическите си отношения с Англия. След като става ясно, че английското правителство няма желание за примирие с Германия, на 8 август Луфтвафе започва въздушна офанзива срещу летищата и промишлеността на Англия. Англичаните отвръщат с нощни бомбардировки на Берлин, Дюселдорф, Есен и други големи немски градове. Германия обявява тотална морска блокада на Англия. Англичаните бомбардират пристанищата на континента, включително Антверпен, Остенде, Кале, Дюнкерк. В крайна сметка Луфтвафе не успява да установи въздушно превъзходство и нахлуването в Англия се отлага за неопределен срок. На 27 септември в Берлин е подписан Тристранният пакт между Германия, Япония и Италия. [редактиране] Югоизточна ЕвропаНа 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война. Извършва се и размяна на население. Румъния освен това връща северна Трансилвания на Унгария, загубена пак през Първата световна война, и Молдова на СССР. На 8 октомври същата година немските войски влизат в Румъния. На 20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт, последвана от Румъния на 23 ноември и Словакия на 24 ноември. Италианското нахлуване в Гърция през ноември 1940 г. се превръща в катастрофа, след като италианските войски са изтласкани в Албания, окупирана от Италия още от 1939 г. На 3 декември, гръцките войски нахлуват в Албания, завземайки Саранда, Гирокастра, и около 1/4 от албанската територия. На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, и немски войски влизат в София. На 25 март Югославия се присъединява към същия пакт, но два дни по-късно югославското правителство е свалено от власт, чрез организиран от британското разузнаване военен преврат. В резултат на това, в началото на април немските войски нападат през българска, румънска и унгарска територия Югославия, а през българска територия и Гърция. Целта на това германско нашествие е да помогне на съюзниците си и да изгони британските войски от Гърция, предотвратявайки по този начин евентуална заплаха за находищата на нефт в Румъния от страна на вражеските войски. Вермахтът успява за три седмици да наложи властта си на Балканите, отблъсквайки британските подкрепления. На 20 май немски парашутисти завземат остров Крит, а остатъците от разбитата английска армия се оттеглят към Кипър и Египет. България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия, както и други територии от Гърция и Югославия. Създава се Независима хърватска държава, която включва и Босна. [редактиране] Близкият Изток и Северна Африка
 След като през юни 1940 г. Италия обявява война на Англия и Франция, италианските войски в Либия са подложени на атака от страна на британците в Египет. Италианските въоръжени сили скоро поемат инициативата - окупират Британска Сомалия през август, и нахлуват в Египет през септември. Британските войски първоначално губят почва, но през декември се пращат подкрепления, които довеждат до обрат, и на 12 декември нахлуват в Либия. През януари англичаните нахлуват в Сомалия, Етиопия и Еритрея от Кения и Судан. През февруари 1941 г. немците пращат войски, които да помогнат на италианците в Либия - т.нар. Африкански корпус (специално обучен за водене на боеве в пустинни условия), воден от легендарния генерал Ервин Ромел. На 3 април англичаните са принудени да се оттеглят. На 20 април немското настъпление е спряно на египетската граница. На 18 юни Турция (дотогава съюзник на Англия) подписва пакт за ненападение с Германия и остава неутрална във войната (до началото на 1945 г.). На 2 май 1941 г. министър-председателят на Ирак Рашид Али ал-Гайлани моли немците за помощ, в резултат на което страната му бива нападната от Великобритания. На 31 май Рашид Али напуска страната, подписано е примирие с англичаните. На 8 юни англичаните нахлуват в Сирия и Ливан, премахвайки френската администрация там. Това им позволява да оказват натиск върху Иран. На 16 август е поставен британско-съветски ултиматум, който изисква експулсирането на всички немци от Иран. Шахът на Иран отказва да се подчини, оставайки неутрален. На 25 август Иран бива нападнат и по-късно окупиран от британски и съветски войски. По този начин съюзниците си осигуряват достъп до нефтените находища на Иран. През октомври, същият ултиматум е поставен на Афганистан. Афганистанското правителство се съгласява. На 10 декември британците отново атакуват Либия. Немските резерви в Африка са изчерпани заради откриването на Източния Фронт срещу СССР. На 26 май 1942 г. Ромел отново напада Египет, и бива спрян при Ел Аламейн, на 100 км от Александрия. През октомври следва третата британска офанзива в Северна Африка. На 8 ноември англо-американски морски сили нападат френско Мароко и Алжир. Френските гарнизони в Казабланка, Оран и град Алжир са превзети. На 24 януари 1943 г. британски войски окупират Триполи. Немско-италианските сили се оттеглят към Тунис. На 12 май англо-американските сили завземат град Тунис. Съпротивата в Северна Африка е сломена. На 9 септември 1943 г., Иран обявява война на Германия. [редактиране] Съветски съюз_-_Eastern_Front_1941_06_to_1941_12.png/250px-Battle_of_Rostov_(1941)_-_Eastern_Front_1941_06_to_1941_12.png)
Съветският съюз напада Полша на 17 септември 1939 г. съгласно споразумение с Германия от 23 август същата година (вижте Пактът Рибентроп-Молотов) и окупира източната част от страната, която и след войната остава в рамките на СССР. Сталин получава множество директни предупреждения за готвеното германско нашествие спрямо СССР от съветски агенти в Германия, Япония и косвени предупреждения от Чърчил, но приема всичко това като заблуда на разузвавачите и дезинформация от страна на англичаните, с цел да го въвлекат в самоубийствена война срещу Германия, тъй като му е известно че те постъпват по същия начин и с германците, предвид неговото собствено превъоръжаване което очеква да завърши към 1942-43г. Сталин не желае да предизвикава по никакъв начин немците и не е убеден във възможността от германско нападение, защото смята, че това ще е самоубийство за Хитлер, а германската армия за неспособна да осъществи цялостна успешна военна кампания срещу Съветския съюз (в което в крайна сметка се оказва прав), и защото не открива убедителни доказателства, че германската армия действително се готви да воюва в СССР през 1941г. Например липсват всякакъв вид зимно оборудване, облекла, горива и оръжие, годни да се използват зимно време на съветска територия. Немските военни операции в Гърция и Северна Африка отлагат с няколко седмици заплануваното германско нападение, започнато на 22 юни 1941 г. Прахосана е голяма част от хубавото лятно време. За подробности относно военните операции вижте Операция Барбароса. Три дни по-късно, на 25 юни 1941 г. СССР е нападнат и от Финландия. Широко е разпространено мнението, че до момента на немското нападение съветското командване не приема никакви сериозни отбранителни контрамерки. Според Виктор Суворов Съветският съюз изпълнява собствени планове за превантивно нападение срещу германските войски (виж Операция Буря), с което може да се обясни неподготвеността на Червената армия за отбранителна война и изненадата на Сталин от германското нападение. Всъщност не става въпрос за изненада защото руснаците усещат, че нещо се готви още на 17 юни, но срещу около 3 000 000 немска армия те имат около 5 000 000 руска с по голям брой танкове, ала това е армия която преди година е бита от малочислените войски на финландците, танковете й са стари модели и тя е в процес на превъоръжаване и обновяване на командния състав, стратегията и тактиката си и Вермахта в началото бързо и успешно се справя със съветската съпротива. След германското нападение Съветският Съюз е на прага на военно-политическа катастрофа. Нацистка Германия успява да концентрира около 70% от въоръжените си сили, подсилени със съюзнически сили срещу СССР. Съветските войски не са подготвени да окажат сериозна съпротива и биват почти напълно разгромени.Едва 24 часа след нападението германските ВВС успяват да унищожат 1200 съветски самолета. Милиони военнослужещи в Червената Армия доброволно се предават в плен. През есента на 1941 г. Москва е обхваната от паника, а правителството и чуждестранните дипломатически мисии са евакуирани в град Куйбишев (Самара). [редактиране] Далечният Изток и Тихият Океан
Япония окупира Манджурия през 1931 г. и Северен Китай през 1937 г. През 1940 г. те поставят марионетно правителство в Нанкин, което администрира китайските територии под техен контрол. На 9 август същата година, британските гарнизони в и около Шанхай се оттеглят. След като френското правителство във Виши позволява на Япония използването на пристанища и авиобази в Индокитай, японските въоръжени сили започват окупация на Индокитай и навлизат в Китай от Виетнам. Американското правителство въвежда ембарго за износ на желязо и стомана за всички държави от Източното Полукълбо, с изключение на Англия. Японският посланик във Вашингтон обявява това за "недружески акт". Американското ембарго има за цел да разруши японската икономика, и Япония трябва да направи избор между изтегляне от Китай или нападение над Холандска Източна Индия за завоюване на нефтените находища там. Американският президент предупреждава японците да не правят последното. На 13 април 1941 г. Япония и СССР подписват пакт за ненападение. На 26 юли американското и британското правителство замразяват всички японски банкови сметки в техните страни. На 7 декември 1941 г., Япония напада американската военна база Пърл Харбър. На следващия ден, САЩ обявяват война на Япония. На 11 декември, в съответствие с Тристранния пакт, Германия и Италия обявяват война на САЩ. През 1941 и началото на 1942 година Япония завзема Малайзия, Сингапур, Индонезия, Филипините, Бирма, и подписва десетгодишно съюзническо споразумение с Тайланд. Британските сили в Хонконг се предават на японците. Англия превзема френската колония Мадагаскар. Обратът във войната става при морското сражение около атола Мидуей, където японският флот се проваля в атаката си, губейки четири самолетоносача, а САЩ - само един. По-късно същата година американските морски пехотици превземат Соломоновите острови. През 1944—45 година американските войски овладяват Маршаловите и Марианските острови, Нова Гвинея. На 16 юни 1944 г. започват въздушни бомбардировки срещу Япония, използувайки новозавладените острови като бази. През октомври започва овладяването на Филипините. На 1 април 1945 г. американците нахлуват в японския остров Окинава. Съпротивата там не спира до края на юни. В края на април са унищожени три японски армии в Китай [източник?]. Върху японския град Хирошима на 6 август 1945 е хвърлена втората в света атомна бомба, разработена тайно от американското правителство (първата е използвана за тест два месеца преди това). Тя унищожава 80% от града и повече от 80000 души (през следващите няколко месеца, още 60000 умират от радиацията). На 8 август 1945 г. Съветският Съюз обявява война на Япония, съветските войски навлизат в Манджурия, разгромяват японската Квантунска армия и завземат Североизточен Китай, Северна Корея, Южен Сахалин и Курилските острови. На 9 август американците хвърлят втора, по-мощна атомна бомба върху Нагасаки. На 10 август японското правителство моли за примирие. Американските окупационни сили навлизат в Япония на 26 август. Капитулацията е подписана официално на 2 септември 1945 г. на борда на американския военен кораб "Мисури". Мирен договор не е подписан, и американските сили остават до ден днешен в страната. На 9 септември 1945 г. японските армии в Китай, наброяващи един милион човека, се предават на Чан Кай Ши. Китай си възвръща Вътрешна Монголия и Манджурия, както и островите Тайван и Хайнан. Хонконг е окупиран отново от британците, които приемат капитулацията на японските сили в югоизточна Азия. [редактиране] Първи значителни поражения на Германия
Първото значително поражение на Германия е по време на контранастъплението на СССР под Москва през зимата на 1941 - 1942 г. Германия обявява война на САЩ веднага след атаката на Япония срещу американската военноморска база в Пърл Харбър през декември 1941 г. От началото на войната САЩ снабдяват и предлагат все повече невоенна помощ на Великобритания, но от този момент цялата боеспособност на американската войска и огромният военно-промишлен потенциал на Съединените щати се насочват срещу Германия. Първото значително поражение на германците в Северна Африка е във втората битка при Ел Аламейн през 1942 г. Приблизително по това време се влошава ситуацията за немците на Източния фронт. През пролетта и лятото на 1942 г. Вермахтът постига големи успехи срещу Червената армия (например в битката при Керч и при обсадата на Севастопол), но в битката при Сталинград (юли 1942 - февруари 1943 г.) търпи тежко поражение. [редактиране] Войната в ИталияНемското и италианско поражение край Сталинград и в Северна Африка позволява на съюзниците да разработят планове за откриването на нов театър на бойни действия на юг. Провежда се десант в Сицилия през юли 1943 г., след който повечето от съратниците на Бенито Мусолини се обръщат против него. Маршал Пиетро Бадолио е обявен за министър-председател на 25 юли 1943 г. Той започва мирни преговори с англо-американците. На 3 септември съюзниците преминават от Сицилия към вътрешността на страната. Същия ден се подписва примирие и много от италианските войници са взети в плен от немците, които превземат много от големите градове, включително Рим. Мусолини (намиращ се в затвора) е освободен от германски въздушен десант под командването на Ото Скорцени на 15 септември. Той обявява капитулацията на 8 септември, подписана от режима на Бадолио, за противоконституционна, а държавния преврат, извършен от него - за неуспешен. Бадолио бяга на юг, заедно с кралското семейство, а Вермахтът поема командването, след като италианската армия е изоставена от главнокомандващите си. На 1 октомври американците превземат Неапол, но не успяват да се придвижат на север при зимни условия. Чак на 15 март 1944 г. те атакуват защитната линия при Монте Касино, която пада на 18 май. На 4 юни Рим е превзет от тях. На 12 август след сериозна съпротива пада Флоренция, но американците не успяват да се придвижат по-нататък. Те контролират страната на юг от линията Ливорно-Анкона. Мусолини създава т.нар. Италианска Социална Република със столица Сало в Северна Италия. Докато той се занимава с преследване на политическите си противници, реалната власт в републиката принадлежи на немското военно командване. Тази държава просъществува до края на войната, когато немските дивизии са принудени да се предадат, а Мусолини е разстрелян заедно с любовницата си Кларета Петачи и телата им са обесени с главата надолу в Милано. [редактиране] Настъплението на Червената армия в Източна ЕвропаСлед битката при Сталинград, пораженията на немците се превръщат в провал. Червената армия завзема Великие Луки, Моздок, и освобождава Ленинград от 879 дневната блокада. С второто зимно настъпление руснаците превземат Курск, Белгород, Ростов, Харков, Ржев и Вязма. Повече от 500000 немци и техни съюзници са убити или пленени. На 15 март 1943 г. немците предприемат контранастъпление, успявайки да си върнат Харков и Белгород. Тогава фронтът временно се стабилизира, двете страни се подготвят за нови битки. През юли немците настъпват в сектора Белгород-Орел, но са спрени след една седмица. През август, руснаците превземат Харков, Таганрог, а през септември - Брянск и Смоленск. През октомври достигат Днепър, превземайки Киев на 6 ноември. През декември пада Житомир, през януари - Новгород. През февруари 1944 г. влизат в Естония и Червената армия се оказва на довоенната полска граница. През март руснаците вече са на румънската граница. Одеса пада на 10 април. До 9 май немците са изхвърлени от Крим, както и от цяла Украйна. През юни се извърша офанзива срещу Финландия, след което Виборг се оказва в ръцете на руснаците. На юг падат Витебск и Минск. Отвореният втори фронт в Нормандия не позволява на германските сили да изпратят подкрепления на Източния Фронт. Талин пада на 22 септември 1944 г., а Рига - на 13 октомври. В края на август Червената армия е на границите на Източна Прусия и навлиза в Полша и Румъния. На 24 август румънското правителство капитулира, след като съветските войски достигат делтата на Дунав и превземат Кишинев и Яш. На 5 септември СССР обявява война на България. Три дни по-късно българското правителство моли за примирие, но е свалено от власт с военен преврат, а на 16 септември съветските войски окупират София. Немските войски в Югославия не успяват да спрат съветското настъпление, подпомогнато от партизаните на Тито, както и от румънската и българската армия, и на 20 октомври руснаците влизат в Белград. Две седмици по-късно те са пред вратите на Будапеща. Унгарската столица, в която са разположени части на Вермахта, се съпротивлява жестоко, и не може да бъде превзета чак до 18 февруари 1945 г. [редактиране] Освобождаването на ФранцияНа 6 юни 1944 г. американски и британски сили осъществяват успешен десант на брега на Нормандия. До една седмица те успяват да заемат 100 км от брега и построяват изкуствени пристанища там. В последвалите 100 дни общо 2 милиона войници и 450000 военни машини са прехвърлени във Франция. На 15 август е извършен подобен десант и на средиземноморския бряг, между Марсилия и Ница. На 25 август е освободен Париж, а на 2 септември - Брюксел. На 12 септември американската армия навлиза в Германия при Трир. Там обаче бива спряна от немската защита, а последвалият опит да заобиколят противника през Холандия също се проваля. На 15 септември двете американски армии се срещат при Дижон, и се подготвят за нападение срещу Германия. През декември немското командване, по заповед на Хитлер предприема изненадващо настъпление срещу американските позиции в Белгия - т.нар Арденска операция. След тежки загуби, съюзниците са принудени да отстъпят до река Маас. В крайна сметка обаче германското контранастъпление не успява поради ускореното съветско настъпление на Източния фронт, което ангажира основните сили и внимание на Германия. [редактиране] Битката за Германия
На 12 януари 1945 г. Червената Армия навлиза дълбоко в Полша, превземайки Варшава на 17 януари, и Тарнов, Краков и Лодз два дни по-късно, принуждавайки немците да изоставят линията на река Висла. Англо-американските сили усилват бомбардировките върху Източна Германия. На 13 февруари те бомбардират Прага и Дрезден. В резултат на тази бомбардировка в Дрезден загиват повече от 140000 цивилни, много от които са бежанци от източните немски провинции, междувременно окупирани от СССР. На 20 февруари съветските танкови дивизии достигат до 50 км от Берлин. От 4 до 12 февруари се провежда Ялтенската Конференция, където Сталин, Чърчил и Рузвелт се споразумяват за окупацията на Германия и бъдещото преразпределение на Европа. Американците влизат в Трир на 2 март и в Кьолн на 5 март. На 7 март те прекосяват река Рейн при Ремаген, сломявайки немската защитна линия на източния бряг. На 11 април те достигат река Елба, а на 20 април руснаците навлизат в околностите на Берлин. На 25 април американската и съветската армия се срещат при Елба. На 28 април немската съпротива в Северна Италия е сломена. На 1 май съветската армия навлиза в Берлин, а немското радио обявява че Хитлер е мъртъв, и на негово място застава адмирал Карл Дьониц. Един милион немски и италиански войници в Италия и в Австрия се предават. Три дни по-късно, дивизиите в Холандия, северозападна Германия и Дания капитулират. На 7 май група немски военни лидери подписват капитулация в Реймс. На 8 май Чърчил и президентът Труман обявяват края на войната в Европа. Рано сутринта на 9 май немските ръководители в Берлин подписват подобна капитулация спрямо съветската армия, и маршал Сталин обявява края на войната.
[редактиране] Последици от войнатаДве седмици по-късно правителството на Дьониц е разтурено, а самият той, вече ненужен на победителите, е арестуван заедно със своите колеги. Съюзническото военно командване поема директен контрол върху Германия. По-късно източните немски провинции Силезия и Померания са предадени от СССР на Полша, а Източна Прусия е разделена между Полша и СССР.Западните германски провинции Елзас и Лотарингия са предадени на Франция, Судетската област на Чехословакия. Германия губи почти половината от територията си. Повече от 15 милиона немци са изгонени от бившите германски територии в Полша и Чехословакия. Австрия е отделена от Германия в старите си граници. През 1946 г. се провежда мирна конференция, където се обсъждат мирните договори с победените страни Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия. Договорите са изготвени от съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Те се подписват в Париж на 10 февруари 1947 г. Италия губи четири малки гранични региона в полза на Франция, адриатическите си острови и полуостров Истрия в полза на Югославия, няколко острова в полза на Гърция, и освен това се отказва от суверенитет върху колониите си в Северна Африка. Румъния губи Бесарабия и северна Буковина в полза на СССР, но получава обратно Трансилвания от Унгария. Унгария остава в границите си от 1938 г. с незначителни териториални изменения в полза на Словакия, а България - в границите от 1 януари 1941 г. Финландия предава пристанището Петсамо (Печенга) на СССР и така остава без достъп до Северния Ледовит Океан. Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война, като около 60% от тях са цивилни. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена. Изтощена от войната и от огромния финансов дълг към САЩ, Великобритания губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от САЩ и СССР, които стават новите господари на света. Европа, обезкървена и разделена, става политически и икономически зависима от тях. С цел поддържане на следвоенния ред, страните-победителки във Втората Световна Война създават Организацията на Обединените Нации, където влизат "по право" като постоянни членки на Съвета за сигурност. През 1949 г. трите западни държави (САЩ, Великобритания и Франция) образуват от окупационните си зони Федерална Република Германия, а в отговор на това СССР образува Германската Демократична Република от остатъка на своята окупационна зона.
Втора световна война
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.svg/20px-Flag_of_Italy_(1861-1946).svg.png){kind=small}
.svg/20px-Flag_of_Japan_(bordered).svg.png){kind=small}
.svg/20px-Flag_of_Greece_(1828-1978).svg.png){kind=small}
