Елиас Канети

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Елиас Канети австрийски писател Роден: 25 юли 1905 Русчук, България Починал: 14 август 1994 Цюрих, Швейцария

Елиас Канети (на немски: Elias Canetti) е австрийски белетрист, есеист и драматург от еврейски (сефардски) произход, роден в Русчук (днес: Русе). Получава Нобелова награда за литература през 1981 година.

Съдържание 1 Живот 2 Възгледи 3 Opus magnum 4 Късни творби 5 Влияние 6 Библиография 7 Източници 8 Външни препратки

[редактиране] Живот

Родът на Елиас Канети може да се проследи назад във времето до XV век, когато предшествениците му са прогонени от Испания. Майчиният език на Канети е шпаньолски.

През 1911 г. семейството на Канети се преселва в Манчестър, Англия, където на следващата година умира баща му. Както казва в спомените си писателят, това става, след като научава вестта за избухналата Балканска война. През 1913 г. майка му го отвежда заедно с двамата му братя във Виена. Ученическите си години момчето прекарва в Австрия, Швейцария и Германия.

През 1924 г. Канети става студент по химия във Виенския университет и в 1929 г. завършва с докторат. През двадесетте години негов литературен и философски образец става критикът на културата Карл Краус, но по-късно Канети открито се обявява срещу творчеството му. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд.

[редактиране] Възгледи

Философската позиция на Канети е противоположна на тази на Фройд. Той не приема съществуването у човека на нагон към смъртта, т. нар. танатос: „Не само смятам формулирането на нагона към смъртта за погрешно, но и не вярвам той да съществува“.

Така основни теми в творчеството на Канети стават смъртта и агресията. Тези идеи той въплъщава в пиесите си "Сватба" (1932) и "Комедия на суетата" (1934). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман "Заслепението", който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война.

[редактиране] Opus magnum

През 1934 г. Канети се жени за писателката Веза Калдерон. След присъединяването на Австрия към нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети е принуден да се пресели в Англия. Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русчук и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието и в Лондон започва да работи над философския си труд "Маси и власт", негов opus magnum, който завършва едва през 1960 г.

Опирайки се на феноменологическото описание на елементарния опит на пребиваването в масата, Канети разкрива различни състояния и динамика на масите, стигайки до важни изводи относно механиката на властта. Масите и властта са свързани изначално и непрестанно. Писателят заявява: „Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението“, и също: „Заради благодатния миг, когато никой не е нещо повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маса“.

[редактиране] Късни творби

През 1963 г. умира жена му Веза Калдерон. От 70-те години на XX век до края на живота си Канети живее в Швейцария.

Значими негови произведения от този период са записките му "Провинцията на човека" (1973), характерологичните му етюди по образец на Теофраст "Подслушвачът" (1974), есеистичният сборник "Съвестта на думите" (1975), автобиографичните книги "Освободеният език" (1979), "Факел в ухото" (1980) и "Игра с очи" (1985) и записките "Тайното сърце на часовника" (1987).

[редактиране] Влияние

Творчеството на писателя е отличено с "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1969), "Голямата австрийска държавна награда" (1967), престижната немска награда "Георг Бюхнер" (1972), наградите "Нели Закс" (1975), "Йохан Петер Хебел" (1980) и "Франц Кафка" на град Клостернойбург (1981).

В 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за ранните си спомени "Освободеният език". Прочути са думите му: "Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук". На церемонията в Стокхолм той произнася: „Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“.

В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда "Елиас Канети".

[редактиране] Библиография

• Die Blendung, Roman, 1931/1935
• Hochzeit, Drama, 1932/1964
• Die Komödie der Eitelkeit, Drama, 1934/1964)
• Die Befristeten, Drama, 1953/1964
• Die Stimmen von Marrakesch. Aufzeichnungen nach einer Reise, 1954/1968
• Fritz Wotruba, 1955
• Masse und Macht, 1960
• Die Provinz des Menschen. Aufzeichnungen 1942-1972, 1973
• Der Ohrenzeuge. Fünfzig Charaktere, 1974
• Das Gewissen der Worte. Essays und Reden der Jahre 1936 und 1962-1976', 1976
• Die gerettete Zunge. Geschichte einer Jugend, Autobiografie, 1977
• Die Fackel im Ohr. Lebensgeschichte 1921-1931, Autobiografie, 1980
• Das Augenspiel. Lebensgeschichte 1931-1937, Autobiografie, 1985
• Das Geheimherz der Uhr. Aufzeichnungen 1973-1985, 1987
• Die Fliegenpein. Aufzeichnungen, 1992

Посмъртни издания

• Nachträge aus Hampstead. Aus den Aufzeichnungen 1954-1971, 1994
• Aufzeichnungen 1992-1993, 1996
• Aufzeichnungen 1973-1984, 1999
• Party im Blitz. Die englischen Jahre, Autobiografie, 2003
• Über den Tod, 2003
• Aufzeichnungen für Marie-Louise, 1942/2005
• Werke X: Aufsätze - Reden - Gespräche, 2005
• Veza & Elias Canetti: Briefe an Georges, 2006

[редактиране] Източници

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

[редактиране] Външни препратки

• Проза от Елиас Канети, в превод на Венцеслав Константинов

• Канети на страницата на Нобеловите лауреати

• Филми по произведения на Елиас Канети