Венцеслав Константинов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
Венцеслав Константинов е български есеист и преводач на художествена литература.
Роден е на 14 септември 1940 г. в София в семейството на музикант. Завършва германистика и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Прави дисертация на тема влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. След 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет.
През 1991-1992 г. Константинов живее в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD). През 1993-1994 година пребивава в Ню Йоркския щатски университет в Дженесио. Получава множество стипендии. Изнася лекции и участва в научни конференции в Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др.
Венцеслав Константинов е автор на студии, статии и радиопредавания върху немската, австрийската, швейцарската и българската литература. Има публикации върху Ханс Закс, Гьоте, Шилер, Хьолдерлин, Е.Т.А. Хофман, Николаус Ленау, Томас Ман, Херман Хесе, Франц Кафка, Бертолт Брехт, Лион Фойхтвангер, Стефан Цвайг, Йодьон фон Хорват, Елиас Канети, Макс Фриш, Фридрих Дюренмат, Хайнрих Бьол, Алфред Андерш, Мартин Валзер, Ханс Магнус Енценсбергер, Кристоф Мекел.
През 1993 г. получава Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерството за образование и култура във Виена. Носител е и на Наградата на Съюза на преводачите в България за цялостно творчество (2006).
Днес Венцеслав Константинов живее в София и родопското село Солища, като писател и преводач на свободна практика.
КНИГИ:
Писатели за творчеството, 2004-2005, 2007
ИЗБРАНА ЕСЕИСТИКА:
Макс Фриш: "Хомо Фабер" - одисея на "модерния човек", 1973
Макс Фриш: Лицето и маската на "тихия човек", 1978
Майсторството на превода в светлината на критиката, 1978
Преводът и границите на интерпретацията, 1980
Преводът - интерпретация и на формата, 1981
Духовното пространство на австрийския разказ, 1981
Елиас Канети: Зрелостта като младост, 1981
Лион Фойхтвангер: С хумор и строгост , 1981
Кафка и вселената на надеждата, 1982
Преображенията на Мартин Валзер, 1982
Херман Хесе: Между копнежите на духа и повелите на живота, 1982
Бертолт Брехт. Три скици към един портрет, 1983
Йодьон фон Хорват: Поетът в епохата на рибите, 1983
Фридрих Дюренмат: Рицарят, смъртта и дяволът, 1984
Между пощенския гълъб и Прометей, 1984
Русенски мотиви в творчеството на Елиас Канети, 1985
Стефан Цвайг: Опити върху тайната на духа, 1985
Херман Хесе: Сън и действителност, 1986
Хайнрих Бьол: Между отчаянието и надеждата, 1987
Алфред Андерш: Осъдени на свобода... и отговорност, 1988
Ерих Мария Ремарк: Началото на пътя, 1989
Триумф и трагедия на Стефан Цвайг, 1989
Непознатият Бертолт Брехт, 1989
Гюнтер Грас: Джуджето не иска да порасне, 1990
Ханс Магнус Енценсбергер: Апокалипсисът като комедия, 1990
Немският хумор, 1990
Литературният живот на Доктор Фауст, 1990
Die Maschine als Deuter? Die Übersetzungskunst im Spannungsverhältnis zur Computer-Vermittlung, 1992
Auf der Suche nach der verlorenen Identität. Bulgarische Literatur im Umbruch, 1992
Der Kampf zwischen den Toten. Orthodoxe und islamische Religion im kommunistischen Bulgarien, 1993
Фридрих Кристиан Делиус: Тероризмът - реалност и литература, 1993
"Im Grossen Plan der Geschichte..." Das Schweizbild im kommunistischen Bulgarien, 1996
Elias Canetti - Ein österreichischer Schriftsteller? Verwandlungen zwischen Rustschuk und Wien, 1996 [TRANS]
СЪСТАВИТЕЛ:
Райнер Мария Рилке, Избрана лирика. 1979
Томас Ман, Писма. 2 тома. 1988-1989
Макс Фриш, Дневници. 2 тома. 1979
Стефан Цвайг, Избрани есета. 1985
Йодьон фон Хорват, Избрана проза. 1983
Алфред Андерш, Избрани разкази. 1988
Илзе Айхингер, Избрана проза. 1984
СЪСТАВИТЕЛ И ПРЕВОДАЧ:
Антология "Светлината на света." 100 немски поети от XII до XX век. 2004-2008
Антология "Мечтая тъй нежно за теб." Немска любовна лирика от XII до XX век. 2004-2008
Антология "Сън с флейта." 120 немски разказа от XX век. 2006-2008
До границата на виреене. 10 немски разказвачи от ХХ век. 1983
Австрийски разказвачи. Антология. 1981
Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. 1986
Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. 1982
Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. 1983
Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. 1981
Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. 1967
Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. 1986
Ерих Кестнер, Излечим ли е екзистенциализмът? Избрани разкази. 1968
Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. 1987
Мартин Валзер, Бягащият кон. Избрани разкази. 1982
Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. 1984
ПРЕВОДИ:
Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Драма. 1964
Бертолт Брехт, Календарни мъдрости. Стихотворения и разкази. 1975
Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Есе. 1985
Макс Фриш, Щилер. Роман. 1978, 1982
Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. 1973, 1981, 1995
Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. 1984
Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Комедия. 1979
Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман, 1972, 1984, 1989
Фридрих Дюренмат, Тунелът. Новела, 1981
Елиас Канети, Сватба. Драма. 1980
Стефан Цвайг, Шахматна новела. 1973
Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Есе. 1989
Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. 1990
Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. 1972, 1985
Катя Ман, Моите ненаписани мемоари. 1989
Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман, 1992
Петер Хакс, Мирът. Драма. 1985
Петер Хакс, Хубавата Елена. Драма. 1986