Фридрих Дюренмат

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фридрих Дюренмат швейцарски драматург, белетрист, поет

Роден:	5 януари 1921 Конолфинген, Швейцария
Починал:	14 декември 1990 Нойенбург, Швейцария

Фридрих Дюренмат (на немски: Friedrich Dürrenmatt ) е швейцарски драматург, белетрист и есеист, а също поет и художник. Роден е в Конолфинген, кантон Берн, Швейцария в семейството на протестантски пастор.

[редактиране] Живот и творческо дело

Дюренмат следва теология, философия, естествени науки и литература в Цюрих, а после и в родния си град. Работи като график и театрален критик.

[редактиране] Драматургия

Дюренмат си създава световно име преди всичко като драматург, който с моралистичен патос дири своята нравствена позиция отвъд идеологиите и класовата борба. На сцена излиза трагикомедията му "Писано е" (1947), но успех му донася комедията "Бракът на господин Мисисипи" (1952). Най-често поставяните му драми са "Посещението на старата дама" (1956), "Франк V" (1959), и особено "Физиците" (1961).

[редактиране] Проза

Но литературния си път Дюренмат започва като прозаик. Пише разкази, повлияни от мрачните внушения на Франц Кафка и Ернст Юнгер. В тях се води мистична борба между световните сили на доброто и на злото. В 1952 г. излиза сборникът "Градът" и първият му роман "Съдията и неговият палач". Следват романът "Подозрението" (1953), прозаичната комедия "Един грък търси гъркиня" (1955), новелата "Авария" (1956) и романът "Обещанието" (1958). През следващите години Дюренмат публикува самостоятелно издание на новелата "Тунелът" (1964) и повестта "Сгромолясването" (1971). Накрая идва и книгата "Зимната война в Тибет" (1982) - зловеща "антиутопия", в която от хуманистични позиции се разглеждат последиците от една трета световна война. Така Фридрих Дюренмат се утвърждава и като майстор на психологическата проза, като сатирик с остър усет за гротескното и абсурдното.

[редактиране] Поезия

В последното десетилетие от живота си Фридрих Дюренмат публикува и книга със стихове, в която се изразява като предупредител за нещастията, които дебнат страната му и човешкия род (стихотворението "Швейцарски псалм I" ^[1]). Посмъртно излиза и "Възможното е страшно. Избрани стихотворения" (1993).

[редактиране] Влияние

Център "Дюренмат" в Ньошател, Швейцария, 2004 г.

За творчеството си писателят получава много отличия, сред които културната награда "Шилер" на град Манхайм (1959), Голямата швейцарска награда "Шилер" (1960), Австрийската държавна награда за европейска литература" (1983), наградата "Жан Паул" на провинция Бавария (1985), наградата "Фридрих Шилер" на провинция Баден-Вюртемберг (1986) и престижната награда "Георг Бюхнер" (1986). През 1969 г. писателят става почетен доктор на университета "Темпъл" във Филаделфия, САЩ.

[редактиране] Библиография

1945: Der Alte
1947: Es steht geschrieben. Eine Komödie
1947: Der Blinde. Ein Drama
1949: Romulus der Grosse. Eine Komödie
1950: Der Richter und sein Henker. Kriminalroman
1951: Der Verdacht. Kriminalroman
1952: Die Ehe des Herrn Mississippi
1952: Der Tunnel. Kurzgeschichte
1953: Ein Engel kommt nach Babylon
1954: Herkules und der Stall des Augias. Hörspiel
1955: Grieche sucht Griechin. Eine Prosakomödie
1956: Der Besuch der alten Dame. Eine tragische Komödie
1956: Abendstunde im Spätherbst. Utopische Komödie in einem Akt zur Phänomenologie des Schriftstellers
1955–1957: Die Panne
1958: Es geschah am hellichten Tag
1958: Das Versprechen. Requiem auf den Kriminalroman
1959: Frank der Fünfte. Oper einer Privatbank
1962: Die Physiker. Eine Komödie in 2 Akten
1963: Die Heimat im Plakat. Ein Buch für Schweizer Kinder
1966: Der Meteor. Eine Komödie in 2 Akten
1967: Die Wiedertäufer. Eine Komödie in zwei Teilen
1969: Play Strindberg. Totentanz nach August Strindberg
1970: Sätze aus Amerika
1971: Der Sturz. Erzählung
1972: Der Mitmacher. Komödie
1974: Zusammenhänge. Essay über Israel
1974: Nachgedanken. Eine Konzeption / Unter anderem über Freiheit, Gleichheit und Brüderlichkeit in Judentum, Christentum, Islam und Marxismus und über zwei alte Mythen
1975: Die Frist. Eine Komödie
1981: Labyrinth. Stoffe I-III
1983: Achterloo. Eine Komödie
1985: Minotaurus. Ballade
1985: Justiz. Roman
1986: Der Auftrag oder Vom Beobachten des Beobachters der Beobachter. Novelle in 24 Sätzen
1986: Rollenspiele
1988: Achterloo IV. Komödie
1989: Durcheinandertal. Roman
1990: Turmbau. Stoffe IV-IX.