Литература
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Под литература (лат. lit(t)era, lit(t)eratura) най-често се разбира произведения от писмен вид, в които авторът разказва определен сюжет, история, която е фикционална, тоест неистинна, с цел развлечение, поука, или др. В сюжетът участват герои, които са действащи лица на историята. Като носители на литературен текст най-често се смятат книгите, но литературата може да присъства и в интернет, като цитати или като цели текстове публикувани в уеб пространството. Тя може да съществува и под формата на устни наративи.
[редактиране] История на понятието литература
Като термин първоначално литературата е означавала буквално "учене от книгите" (лат. lit(t)era - буква, от което на лат. lit(t)eratura - учене, писане, граматика) , вече по-късно обозначава "литературна продукция, произведение" и едва през 19 век придобива смисъла на "корпус от произведения за даден период или нация". Тоест понятието е сравнително ново, тъй като например в античността (Древна Гърция и Рим) за литература в собствен смисъл не се говори, самата идея за литература не е била оформена, най-общо тя е била назована и за нея се е мислило като за изкуство.
[редактиране] Опит за дефиниция и видове литература
Днес под литература обикновено се разбира даден обем, съвкупност, група от текстове най-често обединени под даден общ знаменател - например народност (българска литература), език (англоезична литература), исторически период (средновековна литература) и пр. Литературата най-общо може да се раздели на поезия или проза, но за литература са признати и драматургичните текстове, и всички записани фолклорни песни и произведения. Всъщност литературата е изкуство, наред с живописта и музиката, но разликата е, че литературата борави с езика и с езиковите знаци, докато другите изкуства са семиотични системи имащи твърде различен знаков характер.
Определянето на термина литература обикновено се категоризира като трудно начинание, но все пак под литература ние разбираме всички текстове (буквени и четивни), които са възприети от публика, критика и също традиция като 'литературни'. Тоест не всеки текст сам по себе си е или може да бъде литературен. Терминът предполага по презумпция откровената елитарност на определен текст според някакви или нечии вкусове/критерии, за да попадне той под маркера литература. Който маркер за елитарност е и маркер за значимост.
Извън елитарната, в класическия смисъл на думата, и национално-значима литература, или още обозначавана с термина "канон" имаме и други литератури, които също по някакъв начин са попаднали под известни критерии за значимост:
- булевардна литература. Тази литература е обичана и масово купувана заради своята лесна "сдъвкваемост", възприемаемост, основен критерий: "да бъде интересно"; понякога се използва в смисъла на дамгосващо дадено произведение понятие.
- маргинална литература - литература, която в световен мащаб или по отношение на канона не е от значение, но при все това е носител на ценности за ограничени и отделни групи, които я поддържат като я създават и четат. Виж: маргинално изкуство;
- интернет литература - ново понятие, опитващо се да осъвмести писания по интернет страници, форуми, блогове, сайтове и пр.
Общността на литературата на канона, неканоновата литература и извънлитературните текстове се обобщават с понятието писмени дискурси.
[редактиране] Художествена литература
Художествената литература включва стиховете, басните, някой от приказките и разказите и т.н. Художествената литература се различава с някой особенности от научнопопулярната и научната литература.Олицетворението е едно от особенностите.Олицетворение назоваваме преписването на човешки качества на животни, растения и предмети. Епитети - литературното название на прилагателни имена.Сравнение - предмет, лице или явление се сравнява с други.
[редактиране] Научнопопулярно и научно текст
Те се различават от художественото описание при това,че в тях няма олицетворение, сравнение и епитети. Научнопопулярният текст е достъпноразбираем за всички.Там няма употребени термини според темата за която пишат.Научно популярният текст не е разбираем за всеки.Там се употребени термени който са характерни за темата за която се пише, но те не са разбираеми за хора, който нямат големи познания по тази тема.
[редактиране] Митове и Легенди
В миналото хората са разказвали историй с който си обясняват неща, който не са разбирали.Тези историй се наричт митове и легенди. Митовете са старинни предания за произхода на света, за свърхестествени същества и богове, за необикновени герой и събития. Легендите са творбу с фантастични герой и историй. За разлика от митовете в основата на легендите лежи някакво реално събитие или историческо лице.
[редактиране] Рими
Римата е звуково повторение в края на два или повече стиха, за да се получи ритмичност и музикалност в стихотворението.Римувам- намирам подходящи думи за рими а стихотворение.
[редактиране] Басня
Баснята е кратът поучителен текст в който геройте най-често са животни, по-рядко хора, растения или редмети.Чрез тях се осмиват човешките недостатъци. Баснята обикновенно се състой от две части - разказ за случка и кратка поука.В баснята винаги има олицетворение.
[редактиране] Приказки
В приказките се разказват измислени историй, в които винаги побеждава доброто.Има различни видове приказки: -приказки за животни- в тях геройте са животни, който се държат като хора и разговарят по между си. -вълшебни приказки- в тях има фантастични герой и вълшебни премети както и необикновени случки. -битови приказки- в тях геройте са обикновени хора и се разказва за случки от всекидневието .
[редактиране] Афоризми
Хората често използват в разговор афоризми.Това са кратки изречения, в който известни личности, писатели или философи са изразили дълбока мъдрост.Наричат ги още "крилати изрази".
[редактиране] Комикс
Комиксът е призведение, в което се разказват историй с помощта на рисунки.Езикът му е специфичен и чрез него се предва не само речта на геройте, но шум, движение, мисли и чувства.
[редактиране] Народни песни
Повечето български народни песни са свързани с конкретен обичай- коледарски, лазарски, сватбен. Има и юнашки песни.Те възхваляват силата на герой който се борят със зли сили.В битовите песни ссе пее за хората и техните отношения.Песните който се пеят по жътва се наричат жътварски песни.Хората ги пеят за да бъде по-лека работат им.В хайдушките песни се пее за силата на хайдутите, за тяхната смелост и борбеност.Има и хумористични песни.В тях има хумор и забава.
[редактиране] Бележки и използвана литература
За възникване и смисъла на понятието "литература":
- Богдан Богданов, Старогръцката литература, стр.8-9
- Етимология на думата „литература“ - Онлайн етимологичен речник (на английски)
[редактиране] Литература по език или страна
- Американска литература
- Английска литература
- Арабска литература
- Българска литература
- Гръцка литература
- Испанска литература
- Италианска литература
- Китайска литература
- Немска литература
- Персийска литература
- Полска литература
- Руска литература
- Сръбска литература
- Френска литература
- Шумерска литература
- Японска литература
Литератури по период
- Антична литература
- Старобългарска литература
- Старогръцка литература
- Средновековна литература
[редактиране] Вижте също
- Писател
- Категория:Писатели
- Категория:Поети
- Категория:Книги
- Категория:Литературна критика
- Категория:Литературни награди
