Художник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За село Зограф в Област Добрич вижте Зограф (село).
Думата художник е заимствана от старославянското хждогъ - "опитен, сръчен", произлизащо от готското handags - "сръчен, изкусен", производно на handus - "ръка". В този смисъл, от етимологическа гледна точка „художник“ означава буквално „сръчен човек“. В съвременния български език (както и в руския) художник е майстор-живописец, но думата се използва и като по-общо определение за създатели на творби с естетически качества: скулптура, литература, резба и др.
Липсата на производен глагол от съществителното "художник" в българския, а и в други езици, води до известни трудности, когато трябва да се обозначи работенето с бои при създаване на картина като произведение на изкуството. „Рисувам“ означава всъщност „правя рисунка“, „скицирам“ (например с молив), а глаголът „боядисвам“ има в наше време различно значение („багря, покривам нещо с боя“). Тромавите изрази „турам бои“ (Cod. D. Slavo 39, Самоков, ок. 1836-1838), „полагам бои“ (20 век) не са добили гражданственост. Единствен що-годе точен вариант за изразяване на дейността на художника с глагол е книжовното „живописвам“.
[редактиране] Зограф
Определянето на българските иконописци като „художници“ е спорно. В българската научната литература общоприето и по-правилно е те да се наричат „зографи“ или „иконописци“. При липса на светска живопис в България докъм средата на 19 век, те самите са се наричали „зографи“ (название, заимствано от гръцкото ζωγραφος), а съответният глагол е бил „зографис(у)вам“. В заглавието на една от ерминиите от Самоков (Cod. D. Slavo 39, ок. 1836-1838) пише: „…иконописание тоест зоография… зографи т.е. живописцы“. Относно икона, изписана (ср. руското „написать икону“) с маслени бои, там се казва: „Куга правишъ образъ сосъ безиръ“. Старите гръцки ерминии наричат светската живопис с маслени бои със западния термин „naturale“, близък по смисъл на „живопис“. От „образ“ - в стария смисъл на „икона“ - произлиза и глагол: ср. "изобрази" в подписа на иконописеца Кръстю от 1803 г. Прочути български зографи от 19 век като Захарий от Самоков и Дичо от с. Тресонче добавят по гръцки пример към имената си „Зограф“, докато Никола Иванов (Самоков, 1829 - януари 1915), като полурелигиозен, полусветски художник и автор на първата българска светска картина, приема като ново „фамилно“ име „Образописов“. Интересно е да се отбележи, че той е син и ученик на известния зограф на име Йоан Иконописец.
През 19 век българските зографи използват в своите ерминии една изключително богата професионална терминология, например днес забравения глагол и гръцка заемка „историчавам“ (срв. италианското „istoriare“ за същото), т.е. „изписвам житийни сцени в черква“, за разлика от изографисването на отделни светци или икони. Дичо Зограф (1819-1872) подписва изписаните от него икони по гръцки и западен образец „Из руки Дича Зографа“. Срещат се и подписи като например „Рукоделие зографъ Димитрие Кънчовъ от Трявне…1838“ и „Рукою Анастас Зогр. Кьрклийсийскому въ лето 1864“. В тези случаи действително прозира етимологията на думата „художник“, макар че тя не е била известна на зографите.
