Ерминия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ерминиите са ръкописни напътствия и описания на техниката и иконографията на църковното изкуство на възрожденските български зографи. Гръцката дума „ерминия“ означава „обяснение, напътствие, описание“. Терминът „ерминия“, за разлика от руското „подлинник“, е приет най-късно ок. 1810 г. от български зографи, които първи са превели прочутата Ερμηνεία της ζωγραφικής τέχνης на гръцкия йеромонах Дионисий от Фурна. Тя е била написана на Атон през 1730-1733 г. като компилация на по-стари анонимни произведения. По същото време Христофор Жефарович пише своята оригинална ерминия на гръцки език, която е дошла до нас само в два по-късни преписа (в Букурещ и София) и е издадена, както и техниката на иконописта, съдържаща се в седем познати български ерминии, едва през 2004 г. в немски превод. Компилативната ерминия на зографите Захарий Петрович от Самоков (1834-1838) и пьрвата ерминия на Дичо Зограф (1835-1839 г.), едно съвсем оригинално произведение, са издадени почти изцяло на осъвременен български език през 1976 г. Ерминията на Дионисий е най-известна в света, което се дължи на нейния ранен превод на френски език (1845 г.). Следват преводи на немски — 1855 г., на руски — 1868 г. и след това на много езици. За зографските ерминии, особено за Дионисиевата ерминия, има множество научни публикации.

[редактиране] Етимология

Старогръцкият глагол hermeneuein има три значения, свързани с Хермес в ролята му на посредник между олимпийските богове и простосмъртните: говоря, разказвам; обяснявам (ситуация); превеждам от чужд език. Една голяма част в Органон, сборникът на съчиненията на Аристотел по естетика, е озаглавена Peri hermeneias („За интерпретацията“). В този смисъл гръцкото съществително „hermeneiа“ означава „интерпретация“. Съществуват много съчинения под това заглавие, които представляват интерпретация на Новия завет в светлината на Стария завет и обратно. Екзегетиката и херменевтиката са близко свързани философски методи. Модерната херменевтика (Шлайермахер, Дилтай, Хайдегер, Гадамер) излиза далеч от рамките на Библията.

[редактиране] Издания на българските и гръцките зографски ерминии

Асен Василиев, Ерминии. Технология и иконография, София 1976

Емануел Мутафов, Европеизация на хартия, София, 2001 Емануел Мутафов Къде е учил живопис Христофор Жефарович? Годишник на ЦСВП “Иван Дуйчев”, т. 90 (9), София, 2002, 411-423; Емануел Мутафов Поглед врз двете ерминии на Дичо Зограф, Зборник.за средновековна уметност, нова серjа бр. 3, Скопjе, 2001, 268-280; Емануел Мутафов Имало ли е ерминии във Византия? Проблеми на изкуството, кн. 1, 2001, 37-42; Емануел Мутафов Идеята за перспективата като разширение на културното пространство в ерминиите на Балканите през първата половина на ХVІІІ в., Проблеми на изкуството, кн. 1, 2000, 17-19; Емануел Мутафов Две съчинения за живописта от Библиотеката на Рилския манастир, Паметници,реставрация, музеи, септ. 2004, 25-31;