Мартин Хайдегер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мартин Хайдегер Немски философ

Роден:	26 септември 1889 Мескирх, Германия
Починал:	26 май 1976 Фрайбург, Германия

Домът на клисаря в Мескирх, където е отраснал Мартин Хайдегер

Мартин Хайдегер (на немски: Martin Heidegger) (26 септември 1889 – 26 май 1976) е немски философ, най-известен с книгата си „Битие и време“.

Смята се за основоположник на немския екзистенциализъм.

[редактиране] Биография

Роден 26 септември 1889 г. в Мескирх.

[редактиране] Хайдегер и Нацизма

Адолф Хитлер става Канцлер на Германия на 30 януари 1933. Хайдегер е избран за Ректор на Университета във Фрайбург 21 април 1933, приемайки позицията на следващия ден, а на 1 май 1933 Хайдегер става член на НСДАП от 1 май 1933.

На 23 април 1934 се отказва от ректорството, като подава оставка, която е приета на 27 април. Той обаче остава член на факултета, а също и на нацистката партия до края на войната.

През тази една година Хайдегер не назначава двама евреи след конкурси с оправданието, че били по-слаби като подготовка от другите кандидати. Той също маха надслова на книгата си, който е представлява посвещение на учителя си по философия Хусерл, който е евреин (надслова обаче е върнат в поствоенните издания). Хайдегер е получил покана и позволение за неприсъствие в универкитета още преди Хайдегер да стане ректор, и по-късно Хайдегер ще отрича, че му е забранявал достъп до библиотеката. Все пак двамата прекъсват тяхното близко познанство, за което Хайдегер твърди, че вече е било развалено.

Хайдегер охладнява в личните си отношения и с Ясперс, чиято жена е еврейка.

При все това след като се отказва за по-малко от една година от ректорството, той поддържа дългогодишна връзка със своята докторантка Хана Аренд, също еврейка и не участва в никакви нацистки прояви, горене на книги и прочее. От 1934 до края на войната Хайдегер не се занимава с политика.

Обвързването му с националсоциализма вече след войната води до неговата денацификация и забрана да преподава, като решително влияние изиграва рецензията на философските му възгледи, направена от предишния му приятел философа Карл Ясперс за комисията по денацификация. В нея Хайдегеровата философия се преценява като опасна и двусмислена в политическо отношение. Въобще "прогресивната" общественост започва един дълъг дебат „за“ и „против“ Хайдегер и защо той не е устоял, не се е държал настрана от нацизма. Хайдегер от своя страна е вече сред най-търсените и публикуваните немски философи и със самочувствието на голям учен, каквото самочувствие през 33-та е нямал, се обръща против течението и отказва да се покае за членството си в партията и ректорството.

Скоро забраната бива отменена и Хайдегер става отново един от личностните центрове на философията в Германия.

Починал на 26 май 1976 г. във Фрайбург.

[редактиране] Философия

Повлиян от Фридрих Ницще, Франц Брентано и Едмунд Хусерл, Хайдегер разработва самостоятелно учение - "фундаментална онтология" - в основното си произведение "Битие и време". По своята същност философията му е културна критика. Поставя въпроса за смисъла на битието, забравен от досегашната метафизика и философия. В екзистенциалната аналитика разгръща начините на разбиращото човешко присъствие (Dasein) чрез т. нар. екзистенциалии. Противопоставя метафизика на философия и търси отговор на философските въпроси чрез вслушване в езика, "дом на битието".

Необичайният му език, преоформянето на старите философски питания с буквализация на тълкуването им в древногръцката философия и прякото им отнасяне към съвременността с критика на техниката от позицията на поетичното съществуване го правят един от най-влиятелните философи на 20 век.

[редактиране] Влияние от Киркегор

Хайдегер е бил още повлиян от Сьорен Киркегор. Концептът на Хайдегер за безпокойството (Angst) и моралността идва от Киркегор и задължен на начина, по която последия полага важността на субективната връзка с истината, екзистенцията пред лицето на смъртта, темпоралността на съществуването и важността на страстното съществуване на индивида като битие-в-света. Въпреки всичко, важно е да се отбележи разликата между датския философ, чиято мисъл е едновременно индивидуалистка и християнска, и Хайдегер, от друга страна, който разбирал човешката екзистенция като радикално социална и остро разграничавал философията сама по себе си от всички лични, научни и религиозни обвързаности.

Съвременните хайдегерианци смятат Киркегор за философа, който най-силно допринеся за екзистенциалистките концепции на Хайдегер. И макар Хайдегер да е бил твърде внимателен да посочи твърде техническите различия между неговата собствена философия и традиционните дефиниции на екзистенциализва, той все пак е смятан от екзистенциалистите за един от най-важните екзистенциалистки философи, наравно с Киркегор, Ницше, Ясперс и Сартър.

[редактиране] Хьолдерлин и Ницше

Фридрих Хьордерлин и Фридрих Ницше са две особено съществени фигури, като влияния върху философията на Хайдегер, и много от неговите лекции са посветени на тях, особено в периода между 1930 и 1940. Лекциите върху Ницше са фокусирани около фрагменти, които биват публикувани след смъртта му под заглавието „Воля за власт“, много повече, отколкото публикуваните от самия Ницше книги. Хайдегер чете „Воля за власт“ като кулуминативен израз на западната метафизика и лекциите са един вид диалог между двата философи.

Такъв е също и случая с лекционните курсове, посветени на поезията на Фридрих Хьолдерлин, който става нарастващо централен фокус в работата и мисленето на Хайдегер. Много от работите на Хайдегер от 1930 нататък включват размишления върху пасажи от поезията на Хьолдерлин, и някои от лекциите му са дори посветени на четенето на само една негова поема, например химна Истър.

[редактиране] Битие и време

„Битие и време“ (германско заглавие: "Sein und Zeit") е публикувана през 1927. Тя е смятана от мнозина за най-важната от книгите на Хайдегер. Тази епохална книга е неговият първи значим академичен труд и му спечелва професура в Университета във Фрайбург. В нея се разглеждат въпросите на битието само по себе си, отделно от конкретните и различни битиета. Той пита също битието битие за кого е, и нарича това битие Dasein, като книгата постига своето изследване през теми като моралността, безпокойството, темпоралността и историчността. Първоначалната идея на Хайдегер е да напише втора част на книгата, състояща се в „деструкция“ ("Destruktion") на история на философията, тоест в трансформация на философията чрез ре-трасиране на нейната история, но той никога не успява да изпълни този проект.

„Битие и време“ повлиява много автори, включително екзистенциалиските мислители като Жан-Пол Сартър, макар че самият Хайдегер се дистанцира от самите екзистенциалисти.