Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Федерална република Германия
Bundesrepublik Deutschland


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Einigkeit und Recht und Freiheit
(Единство и Право и Свобода)

Официален език

немски

Столица

Берлин
52°31′ с.ш. 13°24′ и.д.

Най-голям град Берлин

Президент Хорст Кьолер

Федерален канцлер

Ангела Меркел

Площ
- oбщо на 61-во място
357 021 км²

Население
- oбщо (2006)
- гъстота на 14-то място
82 314 900
231 д/км²

БВП
- общо (2004)
- на човек на 5-то място
2 521, 699 млрд $
30 579 $

Валута евро ⁽¹⁾ (EUR)

Часова зона
- Лятно часово време CET (UTC+1)
- CEST (UTC+2)

Независимост

-година Обединение на Германия
3 октомври 1990

Национален химн

Песен за германците

Интернет домейн .de

Телефонен код +49

(1): Преди 1999 г.: марка

Федерална република Германия (ФРГ) или накратко Германия (на немски Bundesrepublik Deutschland) е федерална държава в Западна Европа. Тя граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад.

Столица и седалище на федералното правителството е Берлин. Политическата система е федерална и организирана като парламентарна демокрация: според член 20 на Конституцията Германия е демократична и социална федерална и правова държава. Състои се от 16 суверенни провинции. С повече от 82 милиона жители, Германия е страната с най-многобройно население в Европа след Русия. Германия е сред членовете на ООН, Европейския съюз, НАТО и Г8.

[редактиране] География

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: --Vammpi 12:35, 26 май 2008 (UTC). Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

БВП 1936 млрд. USD (2000): селско стопанство 1,2 %, промишленост 30,4 %, услуги 68,4 %. Високоразвито стопанство. Добив на въглища, нефт, природен газ, готварска сол, калиеви соли, черна и цветна металургия, машиностроителна, нефтохимическа, химическа (Рейн-Вестфалски район; синтетичен каучук), текстилна, кожено-обувна, хранително-вкусова промишленост. Едър рогат добитък, птици, свине, овце. Пшеница, ечемик, овес, ръж, картофи, захарно цвекло. 40 826 km жп линии, 656 140 km шосета, 2500 km петролопроводи, 6,4 млн. бр.р.т. морски и речен флот, 613 летища (2000).

Главни пристанища Хамбург, Кил, Любек, Росток, Бремен, Щралзунд, Шверин, Висмар; главни речни пристанища: Карлсруе, Дуисбург, Кьолн, Манхайм, Берлин, Бон, Дрезден. Износ: 578 млрд. USD (2000) - машини, транспортни средства, химикали, хранителни стоки, текстил (Франция, Великобритания, Италия, Нидерландия, Бенилюкс, САЩ, Япония). Внос: 505 млрд. USD (2000) - машини, транспортни средства, химикали, хранителни продукти, текстил, метали (Франция, Нидерландия, Италия, Великобритания, Бенилюкс, САЩ, Япония).

[редактиране] Разположение

Германия е разположена в Средна Европа между 47°16'15 и 55°03'33 северна ширина и 5°52'01 и 15°02'37 източна дължина. На север граничи с Дания (дължина на границата 67 км), на североизток с Полша (442км), на изток с Чехия (811км), на югоизток с Австрия (815км; без граница в Бодензее (Bodensee), на юг с Швейцария (316км; с граници на ексклавa Бюзинген (Büsingen), но без граници на Бодензее), на югозапад с Франция (448км), на запад с Люксембург (135км) и Белгия (156км) и на северозапад с Холандия (576км). Дължината на границите възлиза общо на 3,757 км. Докато на севрозапад бреговете на Северно море, а на североизток - на Балтийско море образуват естествени държавни граници, на юг Германия има гранична част на Алпите.

[редактиране] Ексклави и анклави

Единственият ексклав на Германия е разположеният на горен Рейн Бюзинген (Büsingen), който спада към област Констанц (Konstanz) в Баден-Вюртемберг (Baden-Württemberg). Той е с размер 7, 62 км² и гранично обграден от 3 швейцарски кантони - Шафхаузен (Schaffhausen), Тургау (Thurgau) и Цюрих (Zürich).

Така наречният функционален анклав Клайнвалзертайл (Kleinwalsertal), който е част от Австрия, може да бъде достигнат по суша и вода само през немската държавна територия.

[редактиране] Център на Германия

Географският център на Германия се намира, според Немския статистически годишник от 2000 год., в малката област Ниидердорла (Niederdorla) в западната погранична част на провинция Тюрингия (Thüringen) на средата на отсечката между столицата на провинцията Ерфурт (Erfurt) и град Гьотинген (Göttingen) в провинция Долна Саксония и по-точно - на 51°09'54 северна ширина и 10°27'19 източна дължина.

[редактиране] Крайни точки

Най-северната точка на Германия се намира на полуостров Еленбоген (Ellenbogen) на Сюлт (Sylt), а най-северната континентална точка е на западното крайбрежие на Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) на Рикелсбюлер Коог (Rickelsbüller Koog). Най-южната точка образува Халденвангер Ек (Haldenwanger Eck) южно от Оберстдорф (Бавария) (Oberstdorf, Bayern) в Алпите. От Еленбоген до Халденвангер Ек по въздушна линия разстоянието е 886 км.

Най-западната точка в Германия се намира в Северен Рейн-Вестфалия (Nordrhein-Westfalen) недалеч от Изенбрух (най-западното селище на страната) (Isenbruch) , най-източната точка е между Найсеауе-Дешка (най-източното селище) (Neißeaue-Deschka) и Найсеауе-Центендорф (Neißeaue-Zentendorf) в завоя на реката Лаузитцер Найсе (Lausitzer Neiße). от Изенбрух до завоя на Найсе при Центендорф по въздушна линия разстоянието е 636 км.

[редактиране] Големи области

Местните области се различават предимно в последователността от север към юг, така че областите на юг стават тенденциозно по-високи и по-стръмни. Северните части на Германия, Северонемската низина (Norddeutsche Tiefebene),към която на юг се присъединяват гористите Средни планини (Mittelgebirge)в центъра и южните части на стараната, е формирана основно през ледниковия преиод. В Баден-Вюртемберг, а и особено в Байерн тези области преминават в сравнително високо разположеното северно алпииско подножие (Nördliches Alpenvorland), а то от своя страна в Алпите.

[редактиране] Климат

Времето в Германия е непостоянно. През лятото може да се наблюдава бърза смяна от слънчево към дъждовно време. Средни температури януари от -4 до -2. Сравнително рядко се наблюдават екстремни условия като суша, торнадо, бури, много ниски или високи температури и т.н. Климатът е умерен, преходен от морски към континентален.

Средни температури за Берлин
температура	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
минимална	-1° C	-1° C	2° C	5° C	10° C	13° C	15° C	14° C	11° C	7° C	3° C	0° C
максимална	3° C	4° C	8° C	14° C	19° C	22° C	24° C	24° C	19° C	14° C	7° C	3° C

[редактиране] Води

Немския триъгълник при Кобленц.

През Германия минават някои от основните европейски реки като Рейн, Дунав, Елба, Везер, Майн. Най-голямото езеро е Боденското езеро.

С провинциите Долна Саксония (Niedersachsen) и Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) Германия граничи на Северно море. То е гранично море с Атлантическия океан. Заедно с Ла Манша южните части на Северно море са най-гъсто изпълнената с движение морска област на земята.

Мекленбург-Предна Померания (Mecklenburg-Vorpommern) и Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) граничат с Балтийско море, вътрешноконтинентално море, което е свързано със Северно море посредством протока Скагеррак (Skagerrak). Височината на приливите и отливите на Балтийско море е съществено по малка от тази на Северно море.

Немските реки принадлежат към 6 големи речни системи, чиито водосточни области заемат почти цялата площ. Това са Рейн (Rhein), Дунав (Donau), Елба (Elbe), Одер (Oder), Везер (Weser) и Емс (Ems). Най-дълга от тези реки е Дунав; тя е с 2,845 км от сливането си с реките Бригах, Брег и Донауквелле (Donauquelle) в града Донауешинген (Donaueschingen) или с 2,888 км от планинския си извор склоновете на Шварцвалд (Schwarzwald) втората по големина на потока след Волга река в Европа. През Германия протича само една малка част от цялата дължина на реката (647км). Дунав се влива в Черно море.

[редактиране] Природа и природни области

[редактиране] Флора

Германия се простира от Алпите (най-висока точка: връх Цугшпитце на 2962 м.) на юг до бреговете на Северно и Балтийско море на север в зоната на умерения климатичен пояс затова за нея са характерни широколисни и иглолистни гори. В Централна Германия преобладават гористи планински местности, в Cеверна Германия са разположени ниски земи, формирани през Ледниковия период (най-ниска точка: Нойендорфер/Вилстермарш на -3,54 м.), сред които е световно известното Люнебургско поле (Lüneburger Heide). Широколистните гори се състоят предимно от червенолисти буки.

[редактиране] Фауна

Повечето предствители на местни видове са характерни за умерения климатичен пояс и живеят в широколистните гори. В горите сред много други видове живеят и различни видове златки, елен рогач и благороден елен, сърни, глигани и лисици. Бобрите и видрите се срещат все по-рядко по поречията на реките.

[редактиране] История

Основна статия: История на Германия

История на Германия

Германски племена

Свещена Римска империя

Германски съюз

Северногермански съюз

Обединена Германия

Доказателства за хора по земите на днешна Германия има от преди 700 000 години, но едва през 1871 година е създадена национална държава с името „Германия“.

До 6 век сл. Хр. земите са населявани от келтски и германски племена.

Традиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно) 2 февруари 962 г., когато Ото I, източнофранкски крал, е коронясан за император в Рим, и с това се дава началото на Свещената римска империя (известна още като Първи немски райх), която въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми просъществува до 1806 г., когато вследствие на Наполеоновите войни се разпада.

Между 1815 и 1871 Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (Deutscher Bund).

Вторият райх, известен още като Германска империя, е създаден на 18 януари 1871 г. във Версай след загубата на Франция във Френско-пруската война. Основна заслуга за това има Ото фон Бисмарк, най-изтъкнатият немски държавник през 19 век. В края на 19 век и в началото на 20 век към немската държава са присъединени колонии в Африка,Азия и Океания.

През 19 век и първата половина на 20 век Франция се възприема от германците за най-големия противник на страната. По време на Първата световна война Германия напада Франция през 1914 година. След първоначалните успехи войната се превръща в бавна битка в окопите, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през 1918 г., когато немският император е принуден да абдикира и Германската империя е наследена от Ваймарската република.

Според Версайския мирен договор, Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилни репарации. Тези фактори, както и Световната икономическа криза, водят до развитието на крайно леви и крайно десни политически сили в страната. През 1932 г. националсоциалистите (известни още като нацисти) печелят мнозинство в парламента, а на 30 януари 1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер. През 1934 г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на Третия райх.

Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна тоталитарна държава (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони евреи (Холокост).

Опитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част от Съветския съюз. След като Съветският съюз и САЩ обявяват война на Германия настъпва обрат и на 8 май 1945 г., след самоубийството на Хитлер, Германия обявява капитулация.

През 1949 г. са основани 2 немски държави – Федерална република Германия (ФРГ) и Германска демократична република (ГДР). ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции (Bundesländer), а ГДР от 5 провинции. През 1952 г. провинциите в ГДР са преоразувани в области (Bezirke). През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и Баден се сливат и образуват Баден-Вюртемберг. През 1957 г. Саарланд се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната.

След разпадането на Източния блок, ФРГ и ГДР се обединяват през 1990 г. Германия е водещата сила в Европейския съюз. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута евро, както и на разширяването на Европейския съюз.

Германия е първа икономическа и политическа сила в Европа и трета в света след САЩ и Япония, а по оборот на външната търговия е на първо място (2005).

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Германия

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Германия

Германия е федерация на 16 провинции (Bundesländer). Те от своя страна се разделят на 439 окръга (Kreise) и невключени в окръзи градове (kreisfreie Städte). Пет от провинциите се делят и на общо 22 региона (Regierungsbezirk), обединяващи по няколко окръга.

Провинция	Столица	На немски език
Бавария	Мюнхен	Bayern	München
Баден-Вюртемберг	Щутгарт	Baden-Württemberg	Stuttgart
Берлин	—	Berlin	—
Бранденбург	Потсдам	Brandenburg	Potsdam
Бремен	—	Bremen	—
Долна Саксония	Хановер	Niedersachsen	Hannover
Мекленбург-Предна Померания	Шверин	Mecklenburg-Vorpommern	Schwerin
Райнланд-Пфалц	Майнц	Rheinland-Pfalz	Mainz
Саарланд	Саарбрюкен	Saarland	Saarbrücken
Саксония	Дрезден	Sachsen	Dresden
Саксония-Анхалт	Магдебург	Sachsen-Anhalt	Magdeburg
Северен Рейн-Вестфалия	Дюселдорф	Nordrhein-Westfalen	Düsseldorf
Тюрингия	Ерфурт	Thüringen	Erfurt
Хамбург	—	Hamburg	—
Хесен	Висбаден	Hessen	Wiesbaden
Шлезвиг-Холщайн	Кил	Schleswig-Holstein	Kiel

[редактиране] Партии

виж Християн-демократически съюз

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Германия

Петте най-големи града в Германия са: (данни от декември 2005)

1. Берлин с 3,392.425 жители

2. Хамбург с 1,738.483 жители

3. Мюнхен с 1,288.307 жители

4. Кьолн с 975,907 жители

5. Франкфурт на Майн с 651,087 жители

Виж също:Списък на градовете в Германия по население

Петте най-големи метрополиса: (данни от 1. януари 2005)

1. Рейн-Рур (Rhein-Ruhr) с 11,785.196 жители

2. Рейн-Майн (Rhein-Main) с 5,822.383 жители

3. Берлин (Berlin) с 4,262.480 жители

4. Хамбург (Hamburg) с 3,278.635 жители

5. Щутгарт (Stuttgart) с 2,344.989 жители

[редактиране] Етнически групи

Германци - 93,4 %, местни малцинства - 0,3 % и емигранти след Втората световна война - 6,2 % .

[редактиране] Език

Германците са от германска езикова група. Официален език е немския.

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Германия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Данък добавена стойност (ДДС)

Данъкът добавена стойност (ДДС) в Германия бе увеличен от 16% на 19% от 1.01.2007 г.. За определени стоки има и намалена данъчна ставка. За хранителни продукти и учебници ДДС-то възлиза на 7%. От 2005 година правителството обмисля увеличаването на ставката на данъчно облагане, включително и ДДС, както и премахване на преференциалните условия за учебници и определени видове хранителни продукти, които поради високата си цена не могат да бъдат причислени към групата на потребности от първа необходимост.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Германия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Германия има зачителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като das Land der Dichter und Denker (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като Бетховен, Бах, Брамс, Шуман и Вагнер; поети като Гьоте, Шилер и Хайне; философи като Кант, Хегел, Маркс, Ницше; теолози като Лутер и Бонхофер; писатели като Хесе и Грас; учени като Айнщайн, Борн, Планк, Хайзенберг, Херц и Бунзен; инженери и изобретатели, сред които Ото, Даймлер, Бенц, Дизел и Линде. Също много художници, например ренесансовият Албрехт Дюрер, сюрреалистът Макс Ернст, експресионистът Франц Марк, концептуалистът Йозеф Бойс и неоекспресионистът Георг Базелиц.

В миналото немският език е бил сред най-говорените езици в Европа и все още е един от най-изучаваните след английски и френски. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са Волфганг Амадеус Моцарт, Франц Кафка и Коперник.

След 1970 г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата Берлин. Германия също така е известна с многото си опери.

[редактиране] Празници

В Германия има 9 общоприети празника. Повечето от тях имат християнска основа: Разпети Петък, Велики Понеделник, Възнесение Христово, Петдесетница и Коледа. Празници без религиозна връзка са: Нова година, Денят на труда и Денят на Обединението.

Има и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по скоро протестански провинции се празнува Денят на Реформацията (31. октомври). В католическите провинции - Тяло Господне и Вси Свеии (1. ноември)

Заедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“.

[редактиране] Общество

[редактиране] Образование

Печата на Хайделбергският университет

Германия има богата история в Образованието. В далечната 1386 година е град Хайделберг е създаден Хайделбергският университет който е най-старият в Германия и един от най-старите в Европа. Но славата на Хайделберг като университетски център е в областта на медицинските и естествените науки. Рядко може да се намери университет, който е дал на света 8 носители на Нобелова награда. Университета има също дълга българска история, обобено в областта на юрудическите науки. Тук са следвали видни български възрожденци и политици като Петър Берон, Васил Радославов или Константин Стоилов

Хайделбергският университет е основан от Рупрехт I, княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата: от латински Ruperto-Carola-Universität - Руперто-Карола университет.

[редактиране] Спорт

Германия има големи традиции в почти всички спортни дисциплини, тук спорта като цяло има високо обществено значение. През 2006 година около 27. милиона германци са били организирани в над 89.000 спортни клуба. Германия е на трето място във вечния списък на спечелелите олимпийски медали. По-вечето спотни клубове са обединени в Германския олимпийски спортен клуб (на немски Deutscher Olympischer Sportbund).

Националният отбор по футбол 2006 г.

Най-популярният спорт в Германия е Футбола. Над 6. милиона членове са организирани в над 170. 000 футболни клубове под патронажа на Германския футболен съюз. Страната е била домакин на две световни първенства; през 1974 и през 2006 година. Германия е досега единствения отбор които има европеийски и световни отличия, както при мъжките така и при женските състави.

Големите футболни имена като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, или в по-ново време Лотар Матеус, Андреас Бреме и други, са носели не само успехи на немските клубове, но като треньори начело на чуждестранни клубни и национални отбори (напр. Ото Рехагел, станал с Гърция 2004 Европейски шампион по футбол).

Германската Хандбална Лига се счита за най-добрата в света. Отбори като ФФЛ Гумерсбах, ТХВ Киел, ХСФ Хамбург, СК Магдебург Гладиаторес са доминиращи не само на национално ниво, но и през 2007 година печелаят всички интернационални европейски отличия. Тези успехи се отразяват и на германския мъжки национален отбор по хандбал, които 2007 година стана за трети път световен шампион.

В Германия се провеждат много и различни спортни състезания и турнири. Сред тенис-борбите се нареждат и турнирите за жени в Берлин, Щутгарт и Хамбург. Сред най-добрите тенесисти от близкото минало са Щефи Граф, Борис Бекер и Михаел Щих.

В Спортната дисциплина Хокей на трева мъжкия отбор на Германия е двукратен (2002 и 2006 година) шампион, женския отбор олимпийски шампион от 2004 година.

При моторни спортове, особено във Формула 1 германците играят водеща роля. Братята Ралф и Михаел Шумахер, последния седемкратен шампион, Хайнц-Харалд Френцен; както и малдоците Ник Хайдфелд, Нико Розберг, Себастиан Фетел или Тимо Глок са сред поновите имена които трябва да бъдат споменати.

В Бокса още днес се разказват легендерните битки на Макс Шмелинг или Хенри Маске.

Тимо Болл, играч по тенис на маса, е не само един от най-добрите в света, но и сред малкото европейци в този от китайци и корейци доминиран спорт.

Големи успехи и титли са носели и спортисти и от други видове спорт, като Фехтовка, Кану Каяк, Конен Спорт, Академично гребане, Лека атлетика или Плуване.

При зимните спортове Германия е също една от ведещите нации. При дисциплините Биатлон, Бобслей, Пързаляне с едноместна шейна, Пързаляне с кънки, Ски бягане и други, немските спортистите носят медали на Германия. Сред попурярните зиммни спортове е Ски скока, като успешните спортисти като Свен Ханавалд или Йенс Вайсголд имат подобен статус като на попзвезда. При ски алпииските дисциплини дамите са по-успешни от мъжете.