Хермес
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Древногръцки богове |
|---|
| Изначални богове |
| Титани |
| Морски божества |
| Хтонични божества |
| Други богове |
| Олимпийски богове |
| Зевс и Хера, |
| Посейдон, Хадес, |
| Хестия, Деметра, |
| Афродита, Атина, |
| Аполон, Артемида, |
| Арес, Хефест, |
| Хермес, Дионис |
Хермес (на старогръцки: Ἑρμῆς, старогръцко произношение Хермес, новогръцко - Ермис) е бог от древногръцката митология - вестител на боговете, считан за най-умния сред тях. Той е бога на търговията, границите и пътешествениците, които ги пресичат, на овчарите и говедарите, на ораторите и мъдростта, на литературата и поетите, на атлетите, мерките и теглилките и изобретяването на търговията по принцип, на хитрината на крадците и лъжците. Син е на Зевс и Мая, внук на Атлас, роден в пещера на планината Килен в Аркадия. Няколко часа след раждането си изобретил лирата, като опънал струни върху бронята на костенурка и възпял на нея любовта на Зевс и Мая. Още същия ден откраднал кравите на брат си Аполон и превърнал в скала Бат, когато той издал скривалището на стопанина им. Първоначално аркадски бог на ветровете и дъжда, затова вестител на Зевс и другите богове. Защитник на пътниците, патрон на крадците, съпровожда душите на мъртвите до подземния свят. Изобразяван е със златни крилати сандали и жезъл. Съответства на римския бог Меркурий.
Омировият химн за Хермес го призовава като този, който е: “много променлив, любезно хитър, обирджия, крадец на говеда, носач на сънища, наблюдател през нощта, крадец на портите, такъв, който скоро ще покаже чудни дела сред безсмъртните богове.” Като преводач, той е вестител на боговете към човеците. Находките с Хермес се казвали хермайон. Хермес ни дава своята дума “херметичен” за изкуството за интерпретиране на скритото значение. Хермес като изобретател на огъня е паралелен на титана Прометей. Заедно с хармониката и лирата се вярвало, че Хермес е изобретил много видове състезания и спорта бокс и по тази причина е защитник на атлетите. Съвременните митографи свързват Хермес с боговете-измамници в други култури. Хермес също така служи като “психопомп” или водач на мъртвите, който им помага да намерят пътя си към задгробния живот (Подземния свят в гръцките митове). В много гръцки митове Хермес бил описван като единствения бог до Хадес и Персефона, който можел да влиза и излиза от Подземния свят безпрепятствено.
В напълно развития олимпийски пантеон, Хермес е син на Зевс и плеядата Мая, дъщеря на титана Атлас. Неговите символи са петелът и костенурката и той може да бъде разпознат по портмонето или кесията, крилатите сандали, крилатата шапка и вестителския жезъл, керкейон. Хермес бил бог на крадците, защото бил много хитър и умен и самият той бил крадец още от нощта, в която бил роден, когато се изплъзнал от майка си, нимфата Мая и избягал, за да открадне говедата на по-големия си брат Аполон.
Хермес бил много верен на баща си Зевс. Когато нимфата Йо, една от съпругите на Зевс, била заловена от Хера и пазена от многоокия гигант Аргус, Хермес я спасил, приспивайки гиганта с истории и песни и след това обезглавявайки го с меч във формата на сърп. В римската адаптация на гръцката религия, Хермес бил идентифициран с римския бог Меркурий, който, въпреки че бил наследен от етруските, развил много подобни характеристики, също както покровител на търговията.
- В Омировския химн, в първия ден на съществуването си: “след като добре нахранил силно мучащите говеда с фураж и ги откарал в обора, сгънал и почнал да смуче лотос и започнал да търси изкуството на огъня. Той избрал здрав лавров клон и го подрязал с ножа…”
Съдържание |
[редактиране] Етимология
Смята се, че името Хермес произхожда от гръцката дума “херма” (ἕρμα), която означава квадратен или правоъгълен стълб с главата на Хермес (обикновено с брада), украсяваща върха на стълба, с мъжки гениталии долу. От по-сетнешните връзки с тези грамади камъни – които били използвани в Атина, за да защитават от злото, а и на гранични пазари из цяла Гърция – Хермес придобива покровителство над пътешестването.
[редактиране] Култ
Въпреки че храмове на Хермес съществували из Гърция, главният център на неговия култ бил във Фенеос в Аркадия, където фестивали в негова чест били наречени “Хермея”.
Като минаващ през граници, “Хермес Психопомп” (“водач на душите”) бил психопомп, което означава, че водел скоро умрели души в подземния свят, Хадес. В омировия “Химн на Деметра”, Хермес води Персефона/Кора обратно при Деметра. Също така той носи сънища на живите смъртни.
Според елините, както съответната дума “херма” (“граничен камък, пресечна точка”) предполоага, Хермес въплъщава духа на кръстосването: на него било гледано като манифест във всеки вид на размяна, пренасяне, престъпване, превъзходство, преход, преминаване или завой, всяка от тези дейности представлява някаква форма за преминаване в известен смисъл. Това обяснява връзката му с преходите на съдбите му, с размяната на богове, думите и информацията, професията, тълкуването, риториката, писането, начина, по който вятъра може би премества обекти от едно място на друго и прехода в задгробния живот.
Първоначално Хермес бил изобразяван като по-възрастен, брадат, фалически бог, но през VІ век пр. Хр. традиционният Хермес бил представен като атлетичен младеж. Статуи на новия Хермес стояли на стадионите и гимнастическите зали из Гърция.
[редактиране] Хермаи/Херми
В Древна Гърция, Хермес бил фалически бог на границите. Името му (в думата “херма”) било приложено за крайпътен маркиращ стълб от камъни, където всеки пътешественик добавял нов камък. През VІ век Хипарх, синът на Пизистрат, заменил грамадите, които означавали средната точка на пътя между всяко село “деме” до централната “агора” на Атина, с квадратен или правоъгълен стълб от камък или бронз, с бюст на Хермес на върха, обикновено с брада и еректирал фалос в основата. В по-примитивните “килениански” херми на планината Килен, стоящия камък или дървен стълб бил просто фалос. В Атина, те били слагани близо до къщите за добър късмет. “Това, че монумент от този вид може да бъде трансформиран в Олимпийски бог, е поразително”, отбелязва Валтер Буркерт (Буркерт 1985).
През 415 г. пр.н.е., когато атинската флота щяла да отплава за Сиракуза по време на Пелопонеската война, всички атински херми били обезобразени. Атиняните по това време вярвали, че това е работа на саботьори – или от Сиракуза, или на антивоенната клика в самата Атина. Ученикът на Сократ Аликабиадий бил заподозрян, че е намесен, а Сократ индиректно платил с живота си за незачитането. От този произход, хермите се превърнали в съкровищница на класическата архитектура.
[редактиране] Иконография на Хермес
Обикновено Хермес бил изобразяван, носещ широкопола шапка на пътешественик или крилата шапка (“петасус”), крилати сандали (“талария”) и близкоизточния си жезъл на вестител, или “кадуцей”, с преплетени змии, или “керикейон”, на върха със символ, подобен на астрологичния символ за Бик. Хермес носел дрехи на пътешественик, работник или овчар. Той бил представен с портмонета или торби, петли и костенурки.
[редактиране] Раждане
Хермес бил роден на планината Килен в Аркадия от Мая. Както е разказана историята в омировския химн, “Химнът на Хермес”, Мая била нимфа, но гърците обикновено използвали това име за акушерка или мъдра и благородна възрастна жена. Нимфата, една от плеядите, намерила подслон в пещера в Аркадия.
Детето Хермес било преждевременно развито. В деня на раждането му, до обед той измислил лирата, използвайки корубата на костенурка, а до свечеряване откраднал безсмъртните говеда на Аполон. Заради първата олимпийска жертва, табутата, обкръжаващи свещената крава на Аполон, трябвало да бъдат престъпени, а мошеническия бог на границите бил този, който го направил.
Хермес откарал говедата обратно в Гърция, скрил ги и покрил следите им. Когато Аполон обвинил Хермес, Мая казала, че не може да е той, защото е бил с нея цялата нощ, обаче Зевс се намесил в спора и казал, че Хермес ги е откраднал и трябва да ги върне. Когато спорил с Аполон, Хермес започнал да свири на лирата си. Инструментът очаровал Аполон и той се съгласил да остави говедата на Хермес в замяна на лирата.
[редактиране] Епитети на Хермес
Епитетът на Хермес “Аргейфонт”, или “убиец на Аргус”, е заради убийството на многоокия гигант Аргус, който наблюдавал кравата-нимфа Йо в светилището на Господарката Хера. Карайки Аргус да заспи, Хермес използвал заклинание, за да затвори за дълго всичките му очи и убил гиганта. След това очите на Аргус били сложени на опашката на паун, символ на богинята Хера.
Останалите епитети включват:
- Акасезий, от Акасос;
- Аргейфонт, “убиец на Аргус”;
- Каридот, “даващ очарование”;
- Криофор, “носител на овен”;
- Килений, “роден на връх Килен”;
- Диактор, “съобщителят”;
- Долий, “интригантът”;
- Енагоний, от (олимпийските) игри;
- Енодий, “по пътя”;
- Епимелий, “пазач на стада”;
- Ерионий, “носач на щастие”;
- Полигий;
- Психопомп, “транспортьор на души”;
[редактиране] Деца на Хермес
- Абдер- син на Хермес и приятел на Херкулес. Изяден е от конете на Диомед.
- Автолик-син на Хермес от връзката му с Хиона. Баща на Антиклея и оттам дядо на Одисей.
- Ерос – според някои източници, пакостливият крилат бог на любовта Ерос, син на Афродита, бил син на Хермес, въпреки че боговете Арес и Хефест били също сред тези, които били смятани за негови бащи, докато в “Теогония” Хезиод твърди, че Ерос бил роден от нищото преди боговете. Римското име на Ерос било Купидон
- Хермафродит -син на Хермес и Афродита. Бил превърнат в хермафродит от боговете, след сливането му с нимфата Салмакида, чиято любов отблъснал.
- Приап, който е известен с огромните размери на своите гениталии. В тази легенда се вижда фалическия произход на Хермес. Син на Хермес и Афродита.
- Пан-козият бог на пасищата. Син на Хермес от нимфата Дриофа. В омировския химн за Пан, майката на Пан избягала от новородения бог, заради подобния му на козел външен вид.
- Тихе – за богинята на щастието. Тихе (гръцки Τύχη) или Фортуна; понякога се казвало, че е дъщеря на Хермес и Афродита.
[редактиране] Списък на партньорките и децата на Хермес
- Аглола, атинска принцеса
- Омолп, военачалник
- Антианейра, малийска принцеса
- Апемозина, критска принцеса
- Афродита
- Ерос (в една традиция)
- Еномия
- Хермафродит
- Пейто
- Приап (в някои традиции)
- Родос
- Тихе
- Дриопа, аркадска нимфа
- Пан, първичен бог
- Еполомия, фитийска принцеса
- Еталид, вестител на аргонавтите
- Карментия, аркадска нимфа
- Евандер, откривател на латинския език
- Крокус, която умряла и се превърнала в цветето минзухар
- Пандроса, атинска принцеса
- Церикс, елозински вестител
- Пейто (по убеждение негова жена, според Нонос
- Пенелопа, аркадска нимфа (или жена на Одисей)
- Персефона
- Пан (според една традиция)
- Теобула, елейска принцеса
- Миртил, колесничар
- Херса, атинска принцеса
- Цефал, ловец
- (също Церикс)
- Хиона, фокийска принцеса
- Автолик, крадец
- Неизвестна майка
- Неизвестна нимфа
- Дафнис, обикновен поет
- Роден от Хермес, Посейдон и Зевс
- Орион, гигант-ловец
[редактиране] Хермес в митовете
[редактиране] Илиада
В “Илиада” на Омир, Хермес помага на цар Приам от Троя (Илион) да се промъкне в ахейския (гръцкия) лагер, за да се изправи срещу Ахил и да го убеди да върне тялото на Хектор.
[редактиране] Одисея
Хермес спасява Одисей от Калипсо и Кирка, като убеждава първата да го пусне да си върви и след това го защитава от другата, като му дава билка, която го предпазва от нейното заклинание.
[редактиране] Аргус и Йо
По молба на Зевс Хермес приспива Аргус и спасява Йо, но Хера изпраща стършел да я жили, докато се скита по земята под формата на крава. Зевс накрая ѝ връща човешката форма и тя ражда син от него – тя е прародителката на Херакъл.
[редактиране] Персей
Хермес помага на Персей да убие горгоната Медуза, като му дал сърпа на Зевс и крилати обувки. Той заел от Хадес шлема на невидимостта и му го дал, казвайки му да го използва така, че безсмъртните ѝ сестри да не го видят, когато отива натам. Също така помогнала и Атина, като му дала назаем полирания си щит.
[редактиране] Прометей
В древната пиеса “Прикованият Прометей”, приписвана на Есхил, Зевс праща Хермес да се изправи срещу окования титан Прометей заради пророчество на титаните, че Зевс ще бъде свален от трона. Хермес се скарва на Прометей, че е неразумен и иска да издържи мъчението, но Прометей отказва да му даде подробности за пророчеството.
[редактиране] Херса/Аглола/Пандроса
Когато Хермес обиква Херса, една от трите сестри, които служели на Атина като жрици, ревнивата ѝ друга сестра Аглола застава между тях. Хермес я превръща в камък. Цефал е син на Хермес и Херса. Хермес има и друг син – Церикс, за когото е казано, че е потомък или на Херса, или на другата ѝ сестра, Пандроса. От Аглола има Омолп.
[редактиране] Други истории
В историята за музиканта Орфей, Хермес завежда Евридика обратно в Хадес, след като Орфей се провалил да я върне към живота, поглеждайки назад към жена си, а Хадес му казал да не го прави.
Хермес помогнал да се спаси детето Дионис от Хера, след като тя унищожила смъртната майка на Дионис (Семела) чрез ревността си – Семела заченала безсмъртен син от Зевс;
Хермес превърнал Миниадите в прилепи;
Хермес научил от Триадите изкуствата за казване на съдбата и гадаенето;
Когато боговете създали Пандора, Хермес я завел при смъртните и ѝ дал силно чувство за любопитство;
Цар Атрей от Микена си взел отново трона от брат си Тиест, използвайки съвета, който получил от мъдрия мошеник Хермес. Тиест се съгласил да му върне царството, когато слънцето се задвижи обратно по небето, подвиг, който Зевс извършил. Атрей си взел трона и изпъдил Тиест.
[редактиране] Хермес Трисмегист
В елинистичната и гръко-римската култура на Александрия, това е синкретичното комбиниране на Хермес, който с египетския бог на мъдростта Тот създал фигурата на Хермес Трисмегист. Към него било добавено арканско значение. Писанията, отправяни за Хермес Трисмегист, били редактирани и издадени през италианския Ренесанс. Тази фигура не трябва да бъде обърквана с гръцкия Хермес.
[редактиране] “Хермес” в ислямската традиция
Антоан Февр, във “Вечният Хермес” е отбелязал, че Хермес има място в ислямската традиция, макар че името му не се появява в Корана. Житиеписци и летописци от първите векове на ислямската Хеджра бързо отъждествили Хермес с Идрис, наби от сура 19.57; 21.85, когото арабите също отъждествили и с Енох (“Битие” 5.18-24). Индрис/Хермес е наречен “Три пъти мъдър”, (“Хермес Трисмегистус”), защото той бил утроен: първият с това име, сравнен с Тот, бил “цивилизоващ герой”, инициатор в мистериите на божествената наука и мъдрост, която оживява света; той оформил принципите на тази свещена наука в йероглифи. Вторият Хермес, във Вавилон, бил инициатор на Питагор. Третият бил първият учител на Алхимията. “Пророк без лице” – пише специалистът Пиер Лори – “Хермес не притежава конкретни или очевидни характеристики, за разлика от повечето главни фигури на Библията и Корана”. (Faivre 1995 pp.19-20)
[редактиране] Хермес в популярната култура
Хермес е символ на пощите на Гърция от 1861 г.
В романа си от 1931, “The Night Life of the Gods” (“Нощният живот на боговете”), американският писател и хуморист Торн Смит изобразява Хермес (под римското име Меркурий) като статуя, доведена до живот, в допълнение към няколко други фигури от класическата митология. В адаптацията от 1935 г., Хермес/Меркурий бил игран от американския актьор Пол Кай.
Хермес бил игран от актьора Майкъл Гуин в “Язон и Аргонавтите” (филм), 1963 г., режисиран от Дон Шафи, известен с работата на Рей Харихаузън.
В анимационния филм на Дисни, “Херкулес” (1997), Хермес бил комично озвучен от музиканта Пол Шефър.
В телевизионната адаптация “Одисей” от 1997 г. на Андрей Кончаловски, Хермес бил игран от актьора Фреди Дъглас.
Спечелилата награда “Ингеборг Бахман” комична новела “Богът на нахалството” (1998), на автора Стен Надолни, разказва за освободения през ХХ век Хермес, след като е бил пленен от вулкан за 2000 години.
Фантастичният роман “Вестител” на Н. Ф. Хук от 2006 г., е автобиографично обрисуване на Хермес, разказващ собствената си история. В романа Хермес преразказва и много гръцки и римски митове според своята гледна точка.
Много транспортни фирми в Холандия са наречени Хермес, следвайки неговата длъжност като вестоносец.
“Florists Transworld Delivery” (FTD) използва Хермес (когото наричат “Човекът Меркурий”) като символ на компанията.
