Захарий Зограф
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Заха̀рий Христович Зогра̀ф е български художник и иконописец представител на Самоковската художествена школа. Роден е в Самоков и е син на Христо Димитров. След това той учи при своя брат Димитър Зограф, с когото по-късно работи заедно. Той е един от българските художници с най-голямо творчество. Захари Зограф е един от малкото художници, които внасят и битови елементи в своите стенописи.
Най-известните му икони са тези в черквата „Св. Константин и Елена“ в Пловдив, черквата „Св. Богородица“ в Копривщица. Сред известните му творби са също и иконите от Плаковския манастир, Долнобешовишкия манастир и други. Захари Зограф работи и по много стенописи. Най-известните му стенописи са в Бачковския манастир (параклиса и черквата „Св. Никола“), черквата на Рилския манастир, Троянския и Преображенския манастир.
През периода 1851 - 1852 г. Захари Зограф живее и работи в Атон. В този период той създава стенописите в манастира „Лаврата на Св. Атанасий“. Захари Зограф е автор на иконите в Зографския манастир в Карея. През 1850 г. той създава три стенописни автопортрета в Бачковския, Троянския и Рилския манастири.
В по-късните си години той рисува няколко ктиторски портрета. След като умира той оставя след себе си голям брой скици, които не са превърнати в истински произведения.
