Копривщица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Копрѝвщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица.

Копривщица

42° 38' N, 24° 21' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни ^*

2 546 ^[1]

1030 m

2077

07184

СО (Сф)

Администрация

Област:

Софийска

Община:
- кмет

Копривщица
Любомир Цеков

Адрес на общината

промяна на тази таблица

Паметник на Георги Бенковски

Типична копривщенска архитектура

Копривщица се намира в планински район. Разположена е в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Същинска Средна гора. Намира се на 16 км от Подбалканския път, на 110 км от София, 24 км от Пирдоп, 24 км от Стрелча и 90 - от Пловдив.

Разположен на 1030 м надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева (- 4.0ºС температура през най-студения месец януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16.7ºС температура през най-топлия месец август) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.

Преобладават кафявите горски почви. Планинските масиви са покрити от векове с букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (главно бял бор и обикновен смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвременни еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е европейската лиственица. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, различни видове гъби, минзухари и др. От по-големите диви животни се срещат глигани, лисици, орли и др.

Копривщица има земеделска и животновъдна традиция - въпреки статута на град, все още голяма част от населението се занимава с тези дейности. Култивират се предимно картофи, ръж, фасул, грах, джанки, тиква, тиквичка, някои видове ябълка и няколко други, като по-суровият климат не разрешава други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави и коне, както и кокошки, и патици.

[редактиране] История

Историците все още нямат единно мнение за създаването на град Копривщица, ето някои от интересните тези по този въпрос...

Предание за Жупата Предполага се, че старите пътища свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица.

Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото билo подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.

Поради благоприятните природни условия, в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. "жупа". Те поставили началото на ново селище. С увеличаване броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор - Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.

В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската махала и днес се нарича Жупата. Тази част представлява малък площад, разположен в центъра на махалата. През 1922 година на югозападния зид, заграждащ площада е издигната чешма, наречена "Райна" или "Райновец". Нейни ктитори са жените от местното дружество "Благовещение". Бих допълнил, че освен горе споменатото име, тази част от махалата се нарича и "Изгорът".

Болярката от Рила Друга легенда разказва за млада жена заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Едерне (Одрин), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна”, название, което след това често се използвало от турците.

Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие.

От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.

Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.

Град създаден от бежанци Съществуват предположения, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин*. Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.

така наричали бежанците от близките до Aлбания македонски области

Копривщица и кърджалиите Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под турска власт. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Копривщица била опожарявана през 1793, 1804 и 1809 г., но благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.

Източник www.koprivshtitza.com

[редактиране] Религии

Катедралната църква „Св. Богородица“

По-голямата част от населението е източноправославно.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Копривщица е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Архитектурно-исторически резерват, зимно работно време - 10:00-17:00 ч. без почивен ден; лятно работно време – 9:00-18:00 ч. без поч. Печати има в купчийницата, туристически информационен център, туристическа спалня “Войводенец”.

От Копривщенския събор през 2005 г.

[редактиране] Музеи

В китното възрожденско градче можете да разгледате 6 къщи-музеи - на писателите Любен Каравелов и Димчо Дебелянов, революционерите Тодор Каблешков и Георги Бенковски, абаджията Ненчо Ослеков и търговеца Петко Лютов.

[редактиране] Архитектурни и исторически забележителности

[редактиране] Стари възрожденски къщи

-Старирадева -Павликянска -Доганова -Млъчкова -Маркова -Чалъкова

[редактиране] Чешми

В града освен старите къщи и недокоснатата от човека природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица и отразяващи бита и духовния свят на българина от съответната епоха. Макар че не всички са напълно запазени, вие ще откриете и много съхранени каменни фасади с характерната за тях символика. Едни от най-известните чешми, които всеки посетител трябва да види са Керекова - 1751 г, Мирчова - 1857 г, Моровенова - 1843 г и Бенева - 1850 г. Това са само няколко от най-ярките примери за несломената по време на робството българска и християнска култура.

[редактиране] Редовни събития

Сградата на читалището в Копривщица

1 януари - Надпяване на пръстените на площада
1 март - Ден на самодейността с концерт в читалище "Хаджи Ненчо Палавеев"
1 и 2 май - Честване на Априлското въстание
Август - Национален събор на българското народно творчество (на всеки 5 години от 1965 г. насам)
15 август - Храмов празник на "Св. Богородица", курбан за здраве

[редактиране] Личности

Ослекова къща

Родени в Копривщица

Найден Бенев (1857-1909), политик
Георги Бенковски (1843-1876), революционер
Найден Геров (1823-1900), писател
Йоаким Груев (1828-1912), просветен деец
Павел Груев (1879-1945), юрист
Димчо Дебелянов (1887-1916), поет
Доротей Врачански (? - 1875), Врачански и Скопски митрополит
Тодор Каблешков (1851-1876), революционер
Любен Каравелов (1834-1879), писател
Петко Каравелов (1843-1903), политик
Михаил Маджаров (1854-1944), политик
Тодор Чипев (1867–1944), издател
Стоян Чомаков (1819–1893), политик
Тодор Мирчов (?-1859), благодетел
Рашко Моровенов, ктитор на храма Св. Никола
Петко Моровенов, ктитор на храма Св. Никола
Хаджи Вълко Чалъков, ктитор на Рилския манастир
архимандрит Гаврил
Дончо Ватаха, войвода
Поп Иван Ерчев - поп Ерчо, поборник от Априлското въстание и духовен водач на града
Никола Беловеждов,
поп Никола Белчов, един от организаторите на Априлското въстание
хаджи Ненчо Палавеев, чорбаджия и благодетел
Христо Догана (?-1835), чорбаджия и благодетел
хаджи Геро Добрович Мушек, народен учител
Антон Иванов

Други

Неофит Рилски (1790-1881), учител в града

[редактиране] Литература

„

В Копривщица няма плодовита земя — само камъни, пясък и глина, но както се види, по причина на тая неблагодатна и сиромашка почва Копривщица е едно от най-живите и от най-деятелните села. Нейната безплодна земя, която изисква големи трудове и изобилен пот, не е допуснала човеците да потънат в сънливата азиатска бездеятелност, но, напротив, водила ги е постоянно към силната воля, към енергията и към постоянния труд и създала е из тях деятелни промишленици и многополезни мислители. Гигантските планини със своите голи върхове със своите гористи поли са прегърнали от всичките страни това българско село като майка, която се грижи за своята челяд, а нависналите над него скали, които чегато час по час искат да паднат, приучават човека от най-ранната му младост да се не бои от никакви опасности. Като зъмя се спуща от планината река Тополка, прави всякакви криволици и своеволни полукръгове и с шумотевица и гърмеж принимава в своите води малките речици, които със сърдито жуборене бързат към нея и отляво, и отдясно.

“

Описание на Копривщица от „Българи от старо време“, Любен Каравелов