Бачковски манастир
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бачковският манастир е вторият по големина български манастир след Рилския. Бачковската ставропигия, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България. Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други.
Съдържание |
[редактиране] Култура и туризъм
Бачковският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз, работно време 08:00-17:00 ч., има печат.
[редактиране] История и обща информация
Манастирът е основан през 1083 г. от византийския пълководец Григорий Бакуриани или Григор Пакуриан и неговия брат Абазий, които са арменци с грузинска православна ориентация. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от 11-12-ти век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, за което свиделства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи, в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от 11 век). Любопитен факт е, че след падането на България под турско робство в края на 14-ти век,патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Заточването му тук обаче не го обезкуражава и патриархът заедно със своите ученици развива активна религиозна и книжовна дейност зад стените на манастира.
Въпреки че Бачковският манастир оцелява при първоначалното нашествие на турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и бива ограбен и разрушен. Възобновен е към края на 15-ти век, като трапезарията е реконструирана през1601 г., а църквата, запазена и до днес – Света Богородица – е завършена през 1604 г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605 г., са забележителни със своята художествена стойност. Църквата, от своя страна, също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Богородица-Умиление (1310 г.), за която се смята, че е чудотворна. Дълга опашка от богомолци, дошли тук, за да се помолят на чудотворната икона, обикновено се вие далеч пред входа на църквата. Освен основната църква, комплексът също така включва два по-малки храма – "Св. Архангели" (от 13-14 в.), който се намира в северния двор до главната църква, и "Св. Никола", строен в периода 1834-1837 г. Църквата Св. Никола, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841 г., дело на известния майстор Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). Манастирът има и собствен музей, в който могат да се видят обредни предмети от различни периоди.
[редактиране] Източници
- www.bulgarianmonastery.com
- Anna Comnena. “ The Alexiad”, Translated by E.R.A. Sewter, Pengium Books Ltd., London, 1969, (reprinted in 2003), Pp. 560. (или онлайн [1])
- Н.Я. Марр. Аркаун – монгольское название христиан..., СПб., с. 17 -31.
- Арутюновой – Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Введение, перевод и комментарий. Ереван, 1978, с. 249.
