Троянски манастир
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Троянски ставропигален манастир «Успение Богородично» е манастир в България, основан не по-късно от края на 16 век.
Манастирът, който е трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река Черни Осъм до село Орешак, на 10 км от Троян. Основан е около 1600 г. (игумен Калистрат), възможно и преди това. Преданието говори за двама монаси от Атон и трети монах, също от Св. Гора, който донася светинята на манастира, чудотворната икона на Богородица Троеручица, копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (14 век).
Съборната църква е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от гр. Пещера. Тя е осветена на 6 август 1835 от Великотърновския митрополит Иларион в името на "Успение Пресветая Богородици". През 1847–1848 г. тя е покрита със стенописи от прочутия възрожденски майстор - Захарий Зограф от Самоков, който оставя на северната стена в църквата ктиторски портрети и своя автопортрет.
Пететажната манастирската кула със звънарница е дело на майстор Иван от с. Млечево (1866 г.). Съборените ѝ части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г. Жилищните корпуси на Троянския манастир са изградени във възрожденски стил.
Игуменът Арсений е бил участник в Априлското въстание. Троянският манастир е светата обител, в която е бил послушник и сегашният български патриарх Максим.
Троян е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз, Троянска Света обител "Успение Богородично", 08:00 - 21:00 ч. - без почивен ден - има печат в музея на манастира.
[редактиране] Външни препратки
