14 век
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| < 13 век | 14 век | 15 век > | |||||||
| 01 | 02 | 03 | 04 | 05 | 06 | 07 | 08 | 09 | 10 |
| 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
| 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
| 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
| 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
| 51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
| 61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
| 71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
| 81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
| 91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
14 век започва на 1 януари 1301 г. и свършва на 31 декември 1400 г.
Съдържание |
[редактиране] Събития
- 1301 г. - с договора от Брюге Френският крал Филип ІV получава земи в Нидерландия.
- 1302 г. - Филип ІV се опитва да присъедини и Фландрия, но армията му е разбита в битката при Куртре.
- 1302 г. - първо заседание на френските генерални щати.
- 1303-1305 г. - отряд каталани начело с Рохер де Флор са поканени от византийския император срещу османците, но след няколко победи се обръщат срещу Византия.
- 1309 г. - под натиска на могъщия френски крал Филип ІV папа Климент V премества своето седалище в Авиньон, което накърнява престижа му. Започва т. нар. Авиньонски плен на папите.
- 1311 г. - каталаните покоряват Беотия и Атика (средна Гърция) и създават там свое херцогство.
- 1312 г. - Филип ІV Хубави разгромява ордена на тамплиерите.
- 1312-1337 г. - апогей на африканската империя Мали при владетеля Конго Муса.
- 1314 г. - шотландският крал Робърт Брус печели голямата победа при Банокбърн срещу англичаните, с което осигурява независимостта на Шотландия.
- 1315 г. - армията на трите "горски" швейцарски кантона Ури, Швиц и Унтервалден побеждава армията на Хабсбургите в битката при Моргартен и така осигурява независимостта им, обявена през 1291.
- 1321-1328 г. - гражданска война между византийския император Андроник II и неговия внук Андроник III; вторият побеждава.
- 1325 г. - основанане на Теночтитлан, столица на империята на ацтеките.
- 1326 г. - османците превземат Бурса и я правят своя столица.
- 1328 г. - московският княз Иван I Калита побеждава Тверското княжество и си присвоява титлата "Велик княз".
- 1328 г. - умира последният представител на пряката линия на френските Капети. Бароните избират за следващ крал Филип дьо Валоа, който е пръв наследник по мъжка линия (съгласно Салическия закон), но английският крал Едуард III, който е по-напред по женска линия, протестира и се готви за война.
- 1330 г. - битката при Велбъжд между българи и сърби: сърбите побеждават, което коства и смъртта на българския цар Михаил Шишман.
- 1331 и 1337 г. - османците завладяват малоазийските градове Никея и Никомидия.
- 1332 г. - към трите първи швейцарски кантона се присъединява Люцерн, с което съюзът за пръв път придобива значение в международните дела.
- 1333 г. - голямо въстание в Япония в подкрепа на централната власт (император Го Дайго); следва дълга гражданска война (до 1392 г.) между легитимистите и враждебно настроените феодали - шогуните.
- 1334 г. - под ръководството на Джото започва строежът на катедралата във Флоренция.
- 1337 г. - Начало на Стогодишната война - английският крал Едуард ІІІ напада Франция.
- 1340 г. - битката при Саладо (в хода на Реконкистата), в която кастилският крал Алфонсо XI разгромява опита на Алмохадите да си върнат владенията в Испания.
- 1341-1347 г. - нова гражданска война във Византия: срещу малолетния император Йоан V и неговия настойник Алексий Апокавк се изправя Йоан Кантакузин, който с помощта на турски наемни отряди се налага и е обявен за съимператор.
- 1344-1345 г. - съществува държавицата на Момчил в Родопите, създадена да спре грабителските походи на смирненския емир Умурбег.
- 1346 г. - първата голяма битка от Стогодишната война при Креси - английските стрелци с лък помитат френската рицарска конница.
- 1346 г. - сръбският крал Стефан Душан се обявява за цар и три години по-късно издава прословутия си Законник.
- 1347 г. - англичаните превземат важния пристанищен град Кале.
- 1347 г. - папата се опитва да се върне в Рим, но там избухва въстание начело с Кола ди Риенцо, което осуетява намеренията. За кратко Риенцо установява своя диктатура.
- 1347-1349 г. - Черната смърт - най-жестоката вълна от болестта чума минава през Европа, отнемайки живота на 1/3 от населението.
- 1348 г. - в Прага е основан университетът - първият в рамките на Свещената Римска империя.
- 1352 г. - османците стъпват на Балканския полуостров, завладявайки градчето Цимпе на Галиполския полуостров.
- 1354 г. - след като голямо земетресение срутва стените на град Галиполи, османците го превземат. Оттук нататък започват походите им на Балканите.
- 1356 г. - английският престолонаследник Едуард, известен като Черният принц, побеждава французите при Поатие и пленява краля Жан I; в резултат Генералните щати дават правомощия на сина му Шарл да извърши реформи, но той отказва.
- 1356 г. - Императорът на Свещената Римска империя (Германия) Карл IV, който е и чешки крал, издава документа "Златна була", в който определя, че изборът на император завбъзеще ще се извършва от седем избиратели, наречени курфюрсти.
- 1356 г. - започналото в южен Китай въстание срещу монголската династия (наследниците на Хубилай) набира сили след като е оглавено от Чжоу Юанчан и води до превземането на Нанкин, а през 1367 г. - и на Кантон (Гуанджоу).
- 1358 - в Париж - въстание на Етиен Марсел, а в същото време в провинцията - въстанието Жакерия.
- 1358 г. - договор за създаване на търговски съюз на германските градове Любек, Хамбург, Висмар, Рощок и др. - т. нар. Ханза.
- 1360 г. - в резултат от разгорялата се съпротива на френския народ Англия сключва с Франция мирен договор в Бретини и Кале: край на първия етап на Стогодишната война.
- 1360 г. - един самообявил се наследник на Чингиз хан на име Тамерлан създава втора монголска империя в средна Азия.
- 1362 г. - английският език е въведен като официален в английски двор и сред администрацията на мястото на френския.
- 1363-1364 г. - османците завладяват Тракия с Пловдив.
- 1368 г. - Чжоу Юнчан превзема Пекин и създава династията Мин в Китай. Съпротивата на монголската династия приключва десет години по-късно.
- 1369 г. - османците завладяват Одрин.
- 1370 г. - договорът от Щралзунд слага победен край на войната на Ханзата срещу Дания.
- 1370 г. - френският крал Шарл V поставя начело на френските войски Бертран Дюгеклен - опитен генерал, чиито изкусни действия прогонват англичаните от северна Франция.
- 1371 г. - срещу настаплението на османците на Балканите се създава първата коалиция от двама братя - дребни владетели от Македония: Вълкашин и Углеша. Армията им е напълно разгромена в битката при Черномен.
- 1378 г. - начало на голямата схизма (разкол) на католическата църква, когато папи и антипапи от различни партии си оспорват властта.
- 1378 г. - Тамерлан покорява голямата средноазиатска държава Хорезъм.
- 1380 г. - битката на Куликовското поле: Дмитрий Донски побеждава татарите.
- 1381 г. - въстание на Уот Тейлър и Джон Бол в Англия
- 1385 г. - османците превземат София.
- 1386 г. - литовският княз Ягело приема католицизма и става крал на Полша - с това се поставя началото на литовско-полската лична уния под властта на Ягелонската династия.
- 1389 г. - голямо сражение на Косово поле между сръбската армия начело с княз Лазар и османската, командвана от току-що възцарилия се султан Баязид I. Османците побеждават.
- 1393 г. - османските войски превземат Търново; българският цар Иван Шишман се оттегля в Никопол, след чието превземане през 1395 се слага край на Търновското българско царство.
- 1394 г. - Баязид I предприема втори османски опит за превземане на Константинопол (първият е още през 1359)
- 1396 г. - Поход на унгарския крал Сигизмунд срещу османците, разгромен в битката при Никопол.
- 1397 г. - Калмарската уния - Дания, Швеция и Норвегия се обединяват под егидата на датската корона в една държава начело с кралицата Маргарете I
- 1398-1399 г. - Тамерлан нахлува в Делхийския султанат, превзема Делхи и нанася на тази държава непоправим удар.
[редактиране] Владетели и династии
Византия Династия Палеолог: Андроник II (1282-1328), Андроник III (1328-1341), Йоан V (1341-1376), Йоан VI Кантакузин (1347-1354 - съимператор), Андроник IV (1376-1379), Йоан V отново (1379-1391), Мануил II (1391-1425).
България Династия Тертер: Теодор Светослав Тертер (1300-1321), Георги ІІ Тертер (1321-1322); Династия Шишман: Михаил ІІІ (1323-1330), Иван Стефан (1330-1331), Иван Александър (1331-1371), Иван Шишман (1371-1395), Иван Срацимир (1371-1396) във Видин.
Сърбия Династия на Неманичите: Стефан Милутин (1282-1321), Стефан Драгутин (1321-1331), Стефан Душан (1331-1355; от 1346 г. цар), Стефан Урош ІV (1355-1371); Династия Хребеляновичи: Лазар (1371-1389), Стефан (1389-1427).
Османска държава Османска династия: Осман (1282-1326 - основател на държавата), Орхан (1326-1362), Мурад І (1362-1389), Баязид I (1389-1402)
Московско княжество Династия Рюрик: Данийл (1276-1303 - основател на държавата), Юрий III (1303-1325), Иван І Калита (1325-1340), Семьон (1340-1353), Иван ІІ (1353-1359), Дмитрий Донски (1359-1389), Василий І (1389-1425)
Литва Династия Лиутаурас: Витенис (1295-1316 - основател на държавата), Гедиминас (1316-1341), Яунутис (1341-1345), Алгирдас (1345-1377), Ягело (1377-1392), Витаутас Велики (1392-1430).
Свещена Римска империя Албрехт І Хабсбург (1298-1308), Хайнрих VІІ (1308-1313), Лудвиг ІV Вителсбах (1314-1347); Династия Люксембург: Карл ІV (1346-1378), Венцеслас (1378-1400).
Франция Династия Капет: Филип IV (1285-1314), Луи X (1314-1316), Жан І (1316), Филип V (1316-1322), Шарл ІV (1322-1328); Династия Валоа: Филип VI (1328-1350), Жан II (1350-1364), Шарл V (1364-1380), Шарл VI (1380-1422).
Англия Династия Плантаджинет: Едуард I (1272-1307), Едуард II (1307-1327), Едуард III (1327-1377), Ричард II (1377-1399).
Шотландия Династия Брус: Робърт I (1306-1329), Дейвид II (1329-1371); Династия Стюарт: Робърт II (1371-1390), Робърт III (1390-1406).
