Шотландия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Scotland (английски, шотландски) Alba (шотландски келтски) |
|||||
|
|||||
Национален девиз: Nemo me impune lacessit латински Никой не може да ме предизвика безнаказано "Cha togar m'fhearg gun dioladh" (шотландски келтски) "Wha daur meddle wi me" (шотландски) |
|||||
Официален език | английски шотландски келтски |
||||
Столица | Единбург 55°51′ с.ш., 4°15′ з.д. |
||||
Най-голям град | Глазгоу | ||||
кралица | Елизабет II | ||||
министър-председател | Гордън Браун | ||||
първи министър | Алекс Салмънд | ||||
Площ — Общо |
78 772 км2 |
||||
Население — Общо (2001) — Гъстота |
5 062 011 95 д/км2 |
||||
Валута | британски паунд (GBP ) |
||||
Часова зона -Лятно часово време |
GMT (UTC) - BST (UTC+1) |
||||
Независимост | 685 г. | ||||
Internet TLD | .uk |
||||
Телефонен код | +44 |
Шотландия (на английски Scotland; на шотландски келтски Alba) е страна в Северозападна Европа, една от четирите съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. По суша Шотландия граничи с Англия, а от всички други страни е оградена с морета. Официални езици са английски и шотландски келтски език. Столица на страната е Единбург, а най-голям град - Глазгоу. Площта на Шотландия е 78 772 km², а населението - около 5 062 000 души (2001) или средно по 95 души на km².
Кралство Шотландия е основано през 843 г. от Кенет Макалпин, който става крал Кенет I. Шотландия съществува като независима държава до 1 май 1707 г., когато Актът на обединението съединява Шотландия и Кралство Англия в Кралство Великобритания.
Съдържание |
[редактиране] История
Учените предполагат, че първите хора в Шотландия са се появили приблизително преди 8 хиляди години. Първите постоянни селща датират от преди 6 хиляди години. Писменната история на на Шотландия започва с римското завоевание на Британия (съвременните територии на Англия и Уелс), която получава статус на римска провинция и приема името Британия. Част от южна Шотландия е била временно под непряк контрол на Рим. На север са били земи, свободни от римската окупация наречени Каледония, населена с пиктски и келтски племена, кралства Дал Риад на територията на Аргайл. Пиктия влиза в състава на Фортрия, но историята на Шотландското кралство започва през 843 г., когато Кенет Макалпин става крал на обединеното кралство на скотите и пиктите.
В течение на следващите столетия територията на кралството се е разширила приблизително до територята на съвременна Шотландия. През този период е имало сравнително добри отношения с уесекските управници на Англия, а също така със силна раздробеност, която, обаче, не пречи на провеждането на успешна политика на експанзия. Известно време след нахлуването на английския крал Едмънд I в Стратклайд през 945 г. провинцията е бела предадена на Малкълм I. По време на управлението на крал Индулф (954-962) шотландците превземат крепост, по-късно наречена Единбург — техният първи опорен пункт в Лотиан. По време на управлението на Малкълм II единството на шотландските земи е укрепено. Прелом е настъпил вероятно през 1018 г., когато Малкълм II нанася поражение на Нортумбрия в битката при Карем.
Норманското нашествие през 1066 г. става причина за куп от събития, заради които Шотландия сменя своята галска културна ориентация. Малкълм III се жени за Маргарет – сестра на Едгар Етелинг, претендентът за английския трон, който впоследствие получава подкрепа от страна на Шотландия. Маргарет изиграва важна роля в намаляването на влиянието на келските християни. Нейният син, Дейвид I, става важен англо-нормански управник. Той способства за въвеждането на феодализма в Шотландия и е поощрявал притока на население от Холандия, за да укрепи търговските връзки с континентална Европа. В края на XIII век много нормански и англо-нормански семейства получават като дар шотландска земя.
След смъртта на кралица Маргарита, последната пряка наследница на Александър III, шотландската аристокрация се обръща към краля на Англия с молба да отсъди измежду спорещите претенденти за шотландския престол. Вместо това Едуард I се опитва да установи марионетна монархия и да вземе Шотландия под пълен контрол, шотландците обаче устояват, ръководени от начало от Уилям Уолъс и Ендрю де Морей, поддържащи Йоан I, а след това — Роберт I Брус. Брус заема престола като крал Роберт I на 25 март 1306 г. и удържа окончателна победа над англичаните в битката при Бунокберне през 1314 г. Но след неговата смърт войната за независимост на Шотландия започва наново (1332—1357), в която Едуард Балиол безуспешно се опитва да отвоюва трона от наследниците на Брус с поддръжката на английският крал. В крайна сметка, с идването на династията на Стюардите през 1370-те ситуацията в Шотландия започва да се стабилизира.
В края на средновековието Шотландия е била разделена на две културни зони: равнини, жителите на които говорят на англо-шотландски, и планинска Шотландия, населението на която използва келтски. Въпреки това галоуейският келтски диалект се съхранява възможно най-дълго до XVIII век в отдалечените части на юго-запад, влизащи в графство Галоуей. Историческата равнинна Шотландия в културен план е по-близка до Европа. В планинската Шотландия се оформя една от отличителните черти на региона — шотландската кланова система. Могъщите кланове са съхранили своето влияние даже след „Акта за обединение през 1707 г.
През 1603 г. краля на Шотландия Яков VI наследява английския престол и става крал на Англия под името Яков I. Шотландия обаче запазва самостоятелността си. След Славната революция и свалянето на католика Джеймс II, Вилхелм III и Мария II Шотландия за известно време е можело да избрете монарх-протестант, но под угрозата от скъсването на отношенията с Англия шотландския парламент съвместно с английския през 1707 г. приема „Акта за обединение”. В резултат на обединението е образувано кралство Великобритания. През 1715 г. в северна Шотландия се вдигат две крупни въстания на якобитите, но Хановерската династия устоява. Якобитските претенденти за престола съхраняват популярността си в планинските и северо-източните области.
След премането на „Акта за обединение”, Шотландското просвещение и Индустриалната революция страната става мощен европейски търговски, научен и индустриален център. След Втората световна война Шотландия изпитва рязък спад в производството, но в последните десетилетия се наблюдава културно и икономическо възраждане на региона за сметка на развитието на сферата на финансовите операции и производството на електроника, а също така доходите от добив на нефт и газ на шелфа на Северно море. През 1999 г. са проведени избори за парламент на Шотландия, учреждение което е създадено чрез т. нар. „Шотландски акт” през 1998 г.
В началото на 2000 г. в Шотландия се усилва влиянието на националистите. През 2007 г. Националната партия печели изборите в шотландския парламент, а нейният лидер обявява, че ще се бори за провеждане на референдум за независимост преди 2010 г.
[редактиране] Политическа структура
[редактиране] Административно деление
През 1996 г. с решение на парламента на Великобритания Шотландия е разделена на 32 области.
[редактиране] Географически данни
Територията на Шотландия включва в себе си северната третина на остров Великобритания и влизащите в състава острови — Хебридските, Оркнейските и Шетландските. Територията на Шотландия е 78 772 км², бреговата ѝ ивица е дълга 9 911 км. На юг граничи с Англия. Дължината на границата от река Туийд на запад до залив Солуей-Фърт на изток е около 96 км. На 30 км на югозапад от брега е разположен остров Ирландия, на 400 км на североизток е Норвегия, на север от Шотландия са Фарьорски остров и Исландия. На изток Шотландия граничи с Атлантически океан, а на запад със Северно море.
[редактиране] Климат
Климатът е умерен океански. Благодарение на топлото атлантическо течение Гълфстрийм температурите в Шотландия са по-високи, отколкото в страните, намиращи се на същия паралел, но са по-ниски от температурите в другите региони на Великобритания. В най-студените месеци на годината — януари и февруари — средният температурен максимум е 5—7°C. Най-топлите месеци — юли и август — 19 °C. Средното годишно количество на валежите варира между 3 000 мм на север до 800 мм на юг. За региона е характерен югозападен вятър.
[редактиране] Икономика
[редактиране] Население
Според преброяването от 2001 г. населението на Шотландия наброява 5 062 011 човека. По предварителни отчети през 2005 г. то е нарастнало на 5 094 800 човека. Ако Шотландия бе независима държава, тя би заемала 114 място.
[редактиране] Език
Понастоящем във Великобритания няма официално приет държавен език. На територията на Шотландия обаче се използват три езика - английски (който де-факто е официален), шотландски келтски и англо-шотландски. Шотландският келтски и англо-шотландският езици са официално признати през 1992 г.
[редактиране] Религии
Националната църква на Шотландия е организирана по презвитериански тип.
Религия | Процент от населението |
---|---|
Църква на Шотландия | 42 % |
Атеисти | 28 % |
Католическа църква | 16 % |
Други християнски църкви | 7 % |
Без отговор | 5 % |
Мюсюлманство | 0.8 % |
Будизъм | 0.1 % |
Сикхизъм | 0.1 % |
Юдаизъм | 0.1 % |
Индуизъм | 0.1 % |
Други религии | 0.5 % |
[редактиране] Култура
[редактиране] Музика
От народните инструменти най-известна е гайдата.
[редактиране] Национални символи
- Апостол Андрей се счита за покровител на Шотландия. Съгласно легендата, неговите мощи са били пренесени през VIII век от Константинопол в шотландския град Сент Ендрюс. Изображение на апостола, а също така и X-образеният кръст, на който той, според преданието е бил разпънат, служат за символи на Шотландия.
- Шотландският флаг представлява изображение на Андреевския кръст на небесносин фон.
- Герб и кралски щандарт изобразяват червен хералдически лъв на жълто поле в обкръжение на червена двойна рамки от лилии.
- Химн на Шотландия - Flower of Scotland
- Цветът на магарешкия трън се явява полуофициален национален символ на Шотландия и е изобразен на банкнотите.
- Еднорогът традиционно е част от много исторически шотландски гербове.
- Тартан - тъкан на квадрати, използвана в килтовете.
- Гайда — национален музикален инструмент, неофициален символ на Шотландия
[редактиране] Забележителности
Шотландия е известна с културния живот на столицата си, Единбург (с големите театрален и кинофестивал), с Националната шотландска галерия, Шотландската национална портретна галерия и други. Факултетите по медицина и право на Единбургския университет се радват на особен престиж.
От особен туристически интерес е Лох Нес, езерото, в което се предполага, че живее чудовището Неси.
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия: |