See also ebooksgratis.com: no banners, no cookies, totally FREE.

CLASSICISTRANIERI HOME PAGE - YOUTUBE CHANNEL
Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions
Европа — Уикипедия

Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Европа.

Територия 10,180,000 km² (3,930,000 sq mi)
Население 712,000,000
Гъстота 70/km² (181/sq mi)
Правителство 48 страни, 27 от който са членки на Европейския съюз
Интернет TLD Многобройни
Телефонен код Многобройсни
Политическа карта на Европа
Политическа карта на Европа

Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток; Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг. Крайните точки на Европа са нос Кабо де Рока на запад, заливът Байдарацкая губа на изток, нос Норкюн на север и нос Тарифа на юг. Площта на континента е около 10 000 000 km2, а на прилежащите острови - около 730 000 km2. Европа е на предпоследно място в света по площ, но е третият по население след Азия и Африка.

Съдържание

[редактиране] География

Основна статия: География на Европа
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа, минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари, по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато, продължава по реките Кура и Риони - до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.

Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Прикаспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина, Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около 20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколко вулкана, най-известни от които са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин и Етна.Едиственият гейзер в континентална Европа е този в град Сапарева Баня,България.

Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн), железни руди (Курска магнитна аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален, със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до 12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.

Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона, Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.

Европа, 814.
Европа, 814.

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Европа
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Като за континент, икономиката на Европа в момента е най-голямата на планетата. Подобно на другите континенти, 48те страни в Европа се различават по богатство. Най-богати са Западните страни, докато Източните все още се възстановяват от разпадането на СССР и Югославия. Европейският съюз, в който членуват 27 държави е най-голямата икономическа територия в света. Към този момент 15 страни използват еврото като официална валута. От всички страни Германия има най-голямо БВП($3,259 трилиона) в Европа и трето в световен мащаб. Великобритания има втората в Европа и петата в света икономика ($2,756 трилиона).[1] В последно време Финеншъл таймс казват, че френската икономика ($2,515 трилиона)[2] изпреварва Великобританската, защото паунда губи позиции срещу еврото.[3]

[редактиране] Източници

  1. „CIA factbook - UK“.
  2. „CIA fact book figures for France“.
  3. „UK slips behind France on economy“.

[редактиране] Външни препратки

На други езици


aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -