Грузия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

საქართველო


(знаме)	(герб)

Национален девиз: -няма

Официален език

грузински

Столица

Тбилиси

Най-голям град Тбилиси

президент Михаил Саакашвили

министър-председател Зураб Ногайдели

Площ
- oбщо на 118-то място
69 700 км²

Население
- oбщо (2005)
- гъстота на 114-то място
4 677 401
66 д/км²

БВП
- общо (2005)
- на човек на 124-то място
$ 14 268 млн
$ ?

Валута Лари (GEL)

Часова зона UTC+4

Независимост
-призната от Съветския съюз
9 април, 1991

Национален химн

თავისუფლება

Интернет домейн ge

Телефонен код +995

Грузия (на грузински: საქართველო, „Сакартвело“) е държава в централната и западната част на Закавказието. До 1991 г. — Грузинска ССР, република в състава на СССР. Граничи с Русия на север, Азербайджан на изток, Армения и Турция на юг и Черно море на запад.

[редактиране] История

Основна статия: История на Грузия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Съгласно последните промени в Конституцията ѝ думата „Република“ е отпаднала от наименованието на страната и официалното ѝ име е само Грузия. В миналото столица на Грузия е била Мцехта.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Грузия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Грузия е президентска република. Президентът се избира за 5 години. Законодателният орган е парламент.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Грузия

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Грузия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Грузия

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Грузия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

През годините	Грузинци	Абхази	Осетинци	Руснаци	Азербайджанци	Арменци
1926	72,9%	2,6%	5,3%	1,2%	6,4%	7,6%
1939	61,4%	1,6%	4,2%	8,7%	5,3%	11,7%
1959	64,3%	1,6%	3,5%	10,1%	3,8%	11,0%
1970	66,8%	1,7%	3,2%	8,5%	4,6%	9,7%
1979	68,8%	1,7%	3,2%	7,4%	5,1%	9,0%
1989	70,1%	1,8%	3,0%	6,3%	5,7%	8,1%
2002 (без Абхазия и Южна Осетия)	83,3%	няма данни	0,8%	1,5%	6,5%	5,7%

[редактиране] Култура

Ръкопис на „Витязът в тигрова кожа“ (16 век)

Основна статия: Култура на Грузия

Културата на Грузия се развива около литературната традиция на грузинския език и писменост в продължение на дългата история на страната. Тя става основа на силното чувство за национална идентичност, което помага на грузинците да запазят самосъзнанието си през продължителни периоди на чужда окупация и опити за асимилация.

Съвременните грузинци произлизат от кавказките народи, които се споменават за пръв път в хрониките на Асирия в началото на 1 хилядолетие пр.н.е. От тази епоха е запазен фолклорният епос „Амиранияни“. Грузинската азбука се появява през 5 век пр.н.е. и е реформирана от цар Парнаваз I през 284 пр.н.е..

Средновековната култура на Грузия е силно повлияна от християнството, възприето около 330. Многобройните грузински църкви и манастири са пръснати не само на днешната територия на страната, но и в съседните области, както и в по-отдалечени райони, като Сирия, Палестина, Атон. Бачковският манастир, един от най-големите в България, е построен и в продължение на почти три века е обитаван от грузинци.

Грузинските икони са сред най-добрите образци на средновековната православна иконопис. Сред известните произведения на средновековната грузинска литература са „Житие на Света Нино“ (4 век), „Мъченичество на светата царица Шушаник“ от Якоб Цуртавели (5 век), „Витязът в тигрова кожа“, епическа поема от Шота Руставели (12 век) и други.

Първата печатница на грузински е основана през 1620-те в Италия, а първата в самата Грузия - през 1709 в Тбилиси. През 1791 Георги Авалишвили, писател, драматург и дипломат, основава в Тбилиси Грузинския национален театър. През 1845 е създаден Държавният музей на Грузия, а през 1851 - Тбилиският държавен театър за опера и балет.

През 20 век Грузия е най-известна със своето кино. Първият документален филм („Пътуване на Акаки Церетели в Рача-Лечхуми“) е сниман през 1912 от Васил Амашукели, а първият игрален („Кристин“) - през 1916 от Александър Цуцунава.