Косово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Косово.

---

Тази статия отразява или включва актуално събитие. Информацията може да се промени бързо с развитието на събитията.

Republika e Kosovës Република Косово Republika Kosovo
(знаме) (герб)
Национален девиз:
Официален език	албански, сръбски(1)
Столица	Прищина 42°40′N, 21°10′E
Най-голям град	Прищина
преходен президент	Фатмир Сейдиу
преходен министър-председател	Хашим Тачи
Площ - oбщо	на място 10 887 км2
Население - oбщо (2007) - гъстота	на място 1,900,000 млн 220 д/км2
БВП - общо ([[]]) - на човек	на място
Валута	Евро (€) (EUR)
Часова зона	(UTC+1)
Независимост - обявена2	от Сърбия 17 февруари, 2008
Национален химн
Интернет домейн	няма определен
Телефонен код	+381
(1):Други езици със статут на официални са турски, нашински, цигански и бошняшки (2):Независимостта е частично призната от международната общност

Косово (на албански: Kosova или Kosovë, на сръбски: Косово или Kosovo) е частично призната държава на Балканския полуостров.

До 17 февруари 2008 г. Косово е автономна област в състава на Република Сърбия, и е предмет на продължаващ териториален спор между сръбското правителство и предимно албанското население. Формално Косово е част от Сърбия, но след Косовската война се управлява като протекторат на ООН. През ноември 2006 в Сърбия се провежда референдум за новата конституция на републиката, според която Косово остава автономна област, но с по-широка автономия.

Съдържание 1 Международен статут 2 История 3 Османската империя (1455 -1912) 4 Междувоенен период и Втора световна война 5 Косово като част от Втората Югославия (1945 - 1996 г.) 6 90-те години на 20 век 7 Съвременна история (от 1999 г. до днес) 8 Устройство 9 Административно деление 10 Икономика 11 Население 11.1 Горани 11.2 Жупци и подгорци 12 Източници 13 Вижте още 14 Външни препратки

[редактиране] Международен статут

Основни статии: Декларация за независимост на Косово (2008) и Международна реакция на декларацията за независимост на Косово
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Косово обявява независимостта си на 17 февруари 2008 г. и е призната от 42 държави, 20 от които са страни-членки на ЕС както и от Тайван и Севернокипърската турска република (чиято независимост също не е общопризната). Около 20 държави, сред които Китай, Индия и Гърция се обявяват за продължаване на преговорите и постигане на споразумение между засегнатите страни.

[редактиране] История

Основна статия: История на Косово

Косово е историческа област. Според една от версиите названието на областта идва от българското кос, на косо — криво, под ъгъл, тъй като такава е формата на самата котловина.^{[източник?]} Има другата версия, според която името произлиза от славянското наименование на една птица доста разпространена там — кос (виж имена на Косово).^{[източник?]}

В античността тя е заселена от дарданите. След 6-7 вeк тук започват да проникват прабългари и авари, заедно с тях и славяни от българската група. По време на Първата българска държава областта е част от българското землище и е населена с българи. Сръбското проникване е много по-късно — едва през 14 век, когато областта е включена в Душановото царство. За сърбите Косово е свързано с Косовската битка през 1389. По време на османското владичество сърбите населяват само северозападните части на областта, на запад от линията Прищина - Призрен. На изток живеят българи. Свидетелство за това българско население са съвременните горани — етническа българска група, позната и като торбеши, ислямизирани в 17-18 век.

Албанското проникване в областта започва след 1767, когато голяма част от християнското сръбско и българско население се изтегля заедно с австрийските войски към Дунавската монархия след ликвидирането на Печката патриаршия и Охридската архиепископия. След Нишкото въстание през 1841, което е потушено главно от албански башибозук, на мястото на българското население се заселват албанци, които за следващия един век стават преобладаващо население.

Югоизточно Косово е в границите на България по време на Първата световна война (1916-1918), когато е поделено с Австро-Унгария. По време на Втората световна война Косово е част от намиращата се под италиански протекторат Албания. В края на войната областта е освободена от българската армия.

Косово е включено в Сърбия в края на 12 век и представлява част от Сръбската империя от 1346 до 1371 г. През 1389 г. в известната битка на Косово поле войската на сръбския принц Лазар е победена от османските турци, които окончателно овладяват територията през 1455 г.

Според манастирските регистри етническият състав на населението на Косово по това време включва сърби, албанци, власи, както и символичен брой гърци, арменци, саксонци и българи. Повечето имена в регистрите са славянски, а не албански, което се приема за доказателство за превеса на сърбите.

Етническата идентичност през Средновековието е непостоянна категория, хората по това време не са се определяли еднозначно като принадлежащи към дадена етническа група. Тези от славянски произход и особено със сръбски корени изглежда са били доминиращи в културно и демографско отношение.

През 1355 г., след смъртта на цар Стефан Душан, сръбската държава се разпада на враждуващи помежду си феодални владения. Това съвпада с времето на османската експанзия. Османската империя използва слабостта на Сърбия и напада нейните територии.

На 28 юни 1389 г. става известната битка на Косово поле между предвожданата от принц Лазар християнска войска, съставена от сърби, босненски сърби, маджари, саксонски наемници, и войската на султан Мурад I, която включва бойци и доброволци от съседните страни в Анатолия и Румелия. Лазар е убит, а битката влиза в сръбската митология като едно от най-големите поражения на сърбите. Въпреки това Сърбия запазва своята независимост, както и непостоянен контрол над Косово до 1455 г., когато е окончателно победена и става част от Османската империя.

[редактиране] Османската империя (1455 -1912)

Косово е в състава на Османската империя от 1455 до 1912, в началото като част от румелийския вилает, а от 1864 г. като отделна провинция. Въпреки налагането на мюсюлманско управление, голям брой християни продължават да живеят и дори до някаква степен да преуспяват в Османската империя. Но малко след началото на Османското владичество започва процес на ислямизация, който продължава поне един век и първоначално е съсредоточен в градовете. През целия 18 век православни християни напускат косовския район. Крайният резултат на четири и половина вековното османско владичество е забележително намаляване на по-рано доминиращия славянски християнски демографски елемент в Косово. От друга страна, много албански водачи приемат исляма и заемат високи позиции в турската войска.^[1]. През 17 век албанското население в областта, първоначално съсредоточено в Метохия, нараства. През 19 век в Косово, както и в останалата част на Балканския полуостров, се пробужда етнически национализъм. В Косово става въпрос за албански етнически национализъм, който включва романтични представи за древна Илирия.

През 1871 г. в Прищина се състои среща на сърбите, в която се обсъжда вероятното повторно превземане и приобщаване на Косово и останалата част от "Стара Сърбия", а Сръбското княжество вече е изготвило планове за експанзия към териториите на Османската империя. Според мирото споразумение от 1878 г. градовете Прищина и Косовска Митровица се поставят под сръбски контрол, извън юрисдикцията на Османската империя, докато за останалата част от Косово се запазва османският контрол. В отговор на това етническите албанци формират Лига на Призрен за политическо обединяване на албанците в рамките на Османската империя. До края на 19 век албанците изместват сърбите като мнозинство в сегашните територии на Косово и Метохия, но не и в цялата османска провинция.

През 1912 г., през Балканските войни, по-голямата част от Косово е завладяна от Сърбия, а Метохия става част от Черна гора. Местното албанско население масово напуска провинцията, а сръбските власти планират реколонизация ú .^[2] Множество сръбски семейства се заселват в Косово, уравновесявайки съотношението между албанци и сърби там. Окончателното решение за статута на провинцията е дадено през май 1913 г. след подписването на Лондонския договор ^[3]. През 1918 г. Сърбия става част от новосформираното Сърбо-хърватско-словенско кралство.

[редактиране] Междувоенен период и Втора световна война

През периода 1918-1929 г. сръбското население в района нараства за сметка на несръбското. В Сърбо-хърватско-словенското кралство Косово е разделено на четири части: трите влизат в състава на Сърбия, а четвъртата (северна Метохия) - на Черна гора. През 1929 г. Косово е разделено между Зетска Бановина (на изток), Вардарска Бановина (на югоизток със столица Скопие) и Моравска Бановина (на североизток със столица Ниш).

При разделянето на Югославия от силите на Оста от 1941 до 1945 г. голяма част от територията и е предадена на окупираната от Италия Велика Албания, по-малка - на окупираната от Германия Сърбия и Велика България. По време на окупацията хиляди косовски сърби са изгонени от въоръжени албански групировки. Все още не е ясен броя на жертвите, но по сръбски изчисления има 10-20 хиляди убити и 70-100 хиляди прогонени.

[редактиране] Косово като част от Втората Югославия (1945 - 1996 г.)

След края на войната и установяването на комунистическия режим на Тито през 1946 г. Косово получава статута на автономен район в Сърбия, а през 1963 г. става автономна провинция. Комунистическото правителство не разрешава завръщането на много от бежанците, докато в същото време продължават етнически мотивираните арести и убийства, кулминацията на които е Тиварското клане, където 3-4 хиляди косовски албанци са избити с картечен огън.

С приемането на новата югославска конституция през 1974 г. Косово получава фактическо самоуправление. Правителството на провинцията въвежда албанска учебна програма в училищата в Косово, набавени и поставени в употреба са множество учебници от управляваната по това време от Енвер Ходжа Албания.

През 80-те години на 20 век напрежението между албанската и сръбската общност в провинцията нараства драстично. ^[4][5] Албанската общност се застъпва за една по-голяма автономия на Косово, докато сърбите настояват за сближаване със Сърбия. В този момент няма голямо желание за присъединяване на провинцията към Албания, тъй като последната е управлявана от сталинистки режим и има значително по-нисък жизнен стандарт от този на Косово. През март 1981 г. започват протестите на косовски студенти от албански произход, чиято цел е Косово да стане република в рамките на Югославия. Тези протести бързо се разрастват до размирици, съпроводени с прояви на насилие; в тях участват около 20 хиляди души в шест града. Протестите са овладяни със сила от югославското правителство, а две хиляди студенти са изложени на отрова, поставена във водата, с която се снабдяват студентските общежития ^{[източник?]}.

Сърбите, живеещи в Косово, са подложени на дискриминация, тъй като местните власти за поддръжка на реда не наказват докладваните им престъпления срещу тях (терминът етническо прочистване е създаден за обозначаване на тези действия).

Вероятно най-опасното от политическа гледна точка оплакване на косовските сърби е, че те са пренебрегвани от комунистическото управление в Белград.^[6] През август 1987 г. по време на залеза на комунистическия режим в Югославия Косово е посетено от Слободан Милошевич, по това време изгряващ политик. ^[7] Той се обръща към сръбския национализъм, за да осигури подкрепа на политическата си кариера. На митинга по случай годишнината от битката за Косово пред привлечената от него многолюдна тълпа той обещава тържествено на косовките сърби: „Никой вече няма да ви посегне”. Така Милошевич мигновено се превръща в герой в очите на косовските сърби, а до края на годината поема контрола на сръбското правителство.

През 1989 г. автономията на Косово и северната провинция Войводина е драстично намалена след всеобщ референдум в Сърбия. В резултат на референдума е приета нова конституция, която позволява въвеждането на многопартийна система, свобода на словото и защита на човешките права. Въпреки редицата нарушения от режима на Милошевич, (който прибягва до фалшифициране на изборите, контролира голяма част от медиите, обвинен е в нарушение на човешките права на политическите си противници и националните малцинства), приетата през 1989 г. конституция представлява крачка напред спрямо предишната комунистическа конституция. Тя обаче значително намалява правомощията на провинциите, като позволява на правителството в Сърбия да упражнява директен контрол върху много райони, които преди това са имали самоуправление. В частност, конституционните промени предоставят на сръбското правителство контрола над полицията, съдебната система, икономиката, образованието и езиковата политика.

Новата конституция намира силна опозиция в лицето на много от сръбските национални малцинства, които гледат на нея като на средство за налагане на етнически обусловено централизирано управление на провинциите. ^[8] Косовските албанци отказват да участват в референдума, обявявайки го за незаконен. Правителствата на провинциите също се противопоставят на новата конституция. Тя трябва да бъде ратифицирана от тях, което на практика означава, че те трябва да гласуват собственото си разпускане. Първоначално косовкото Събрание отхвърля конституцията, но през март 1989 г., когато то се събира да обсъди предложенията, сградата, в която се провежда заседанието, е обкръжена от танкове и бронирани автомобили - това принуждава делегатите да приемат измененията.

[редактиране] 90-те години на 20 век

След конституционните промени парламентите на всички югославски републики и провинции са разпуснати и се провеждат многопартийни избори. До този момент в тях влизат представители само на Югославската комунистическа партия. Косовските албанци отказват да участват в тези избори и вместо това провеждат собствени неофициални такива. Тъй като изборните закони изискват (така е и и до днес) гласоподавателска активност над 50 %, косовският парламент не може да бъде конституиран.

Новата конституция премахва официалните медии на отделните провинции, като ги интегрира в рамките на официалните сръбски медии. Въпреки че някои програми на албански език са запазени, на албанските държавни радио и телевизия също е забранено да излъчват от Косово [1].

Конституцията също прехвърля контрола върху държавните компании на сръбското правителство (по това време повечето от компаниите са държавни и де юре все още са такива). През септември 1990 г. близо 123 хиляди албански работници са уволнени от заеманите в управлението и медиите длъжности, подобна е съдбата и на много учители, доктори и работници в индустриите, контролирани от правителството [2]. Това води до обща стачка и масови безредици. Въпреки че на тези уволнения се гледа като на чистка на етнически албанци, правителството поддържа тезата, че просто се отървава от стари комунистически кадри.

Старата албанска учебна програма и учебници са заменени с нови. В Прищинския университет, смятан за център на косовската албанска културна идентичност, образованието на албански език е отменено, а албанските учители са масово освобождавани от длъжност. Реакцията на албанците е бойкотиране на държавните училища и изграждане на неофициална паралелна система за образование на албански език.

Косовските албанци са оскърбени от тези промени, които те възприемат като посегателство върху техните права. В резултат на масови вълнения и безредици на албанците, както и на спорадично насилие между двете общности, през февруари 1990 г. е обявено извънредно положение и е увеличено присъствието на югославската армия и полиция, за да се потушат безредиците.

През 1992 г. са проведени неофициални избори, на които с мнозинство от гласовете е избран Ибрахим Ругова за „президент” на самообявилата се Република Косово. Тези избори не са признати нито от сръбското, нито от някое друго правителство. През 1995 г. хиляди сръбски бежанци от Хърватия се заселват в Косово, което допълнително влошава отношенията между двете общности в провинцията.

Ибрахим Ругова отначало е привърженик на мирна съпротива, но по-късно противопоставянето приема формата на сепаратистка агитация на опозиционните политически групи и въоръжени действия (от 1996 г.) на Армията за освобождение на Косово.

Армията за освобождение на Косово започва партизанска война и терористична кампания, която се изразява в постоянни бомбени и огнестрелни атаки срещу югославските сили за сигурност, държавни служители, граждани, които открито подкрепят националното правителство, включително албанци, които не симпатизират на АОК. През март 1998 г. части на югославската армия се присъединяват към сръбската полиция, за да се противопоставят на сепаратистите с военна сила.

През следващите месеци хиляди мирни жители от албански произход са убити, а повече от 500 хиляди напускат своите домове. Много албански семейства са принудени да изоставят домовете си под смъртна заплаха, тъй като в резултат на сблъсъците между националните сили за сигурност и силите на АОК много хора, асоциирани с паравоенни формирования, са изселвани. Според изчисленията на ВКБООН 460 хил. души са били изгонени от своите домове от март 1998 г. до началото на бомбандировките на НАТО през март 1999 г. [3]

След провала на преговорите между сръбските и албанските представители под егидата на НАТО, на 24 март 1999 г. без да е упълномощена за това от ООН, НАТО се намесва в конфликта и започва масирани бомбардировки над югославски военни цели, след което продължава с широкомащабни бомбардировки (като тези над мостовете в Нови Сад).

Конфликтът се превръща в истинска война, тъй като АОК продължава да атакува сръбските сили, а от своя страна сръбските/югославските сили продължават да се бият срещу АОК на фона на голямото разселване на мирното население в Косово. Повечето правозащитни и международни организации обвиняват правителствените сили в извършване на етническо прочистване. Една част от югославските управляващи и военни, включително президентът Слободан Милошевич, са по-късно обвинени от Международния съд за военни престъпления в бивша Югославия в престъпления срещу човечеството. Милошевич умира в ареста, преди да бъде произнесена присъда, след като преднамерено му е отказано лечение в Русия.

По преценка на ООН по време на Косовската война близо 640 хиляди албанци са напуснали Косово или са били изгонени оттам между март 1998 г. и края на април 1999 г. Повечето от бежанците се установяват в Албания, Македония и Черна гора. Правителствените служби за сигурност конфискуват и унищожават документите и разрешителните на много от бягащите албанци. Това се разглежда като опит за изличаване на самоличността на бежанците и сериозно затруднява идентифицирането на тези от тях, които се завръщат в Косово след края на войната. Сръбски източници твърдят, че много албанци от Македония и Албания - според някои изчисления броят им достига до 300 хиляди - са мигрирали в Косово, представяйки се за бежанци. Определянето на самоличността на завръщащите се не би трябвало да е толкова голям проблем, тъй като регистрите за раждане и смърт са оцелели през войната.

[редактиране] Съвременна история (от 1999 г. до днес)

Войната приключва на 10 юни 1999 г. с подписаното от сръбското и югославско правителство споразумение в Куманово, изразяващо съгласие управлението на провинцията да бъде предадено на ООН. След края на Косовската война международни сили под егидата на НАТО (КФОР) навлизат в провинцията, за да осигурят безопасност за мисията на ООН в Косово (ЮНМИК). Преди и по време на предаването на властта около 100 хиляди сърби и роми напускат провинцията поради страх от репресии. Що се отнася до ромите, според много албанци те са подпомагали сърбите по време на войната. Много от тях напускат заедно с изтеглящите се сръбски сили за сигурност, страхувайки се, че ще станат жертва на връщащите се албански бежанци и борци на АОК, които ги обвиняват в насилие по време на войната. След края на войната, докато КФОР се опитва да възстанови реда, хиляди неалбански жители на провинцията са принудени да напуснат Косово поради заплахи, нападения и вълна от престъпления.

Голям брой бежанци от Косово все още живеят във временни лагери и подслони на сръбска земя. През 2002 г. Сърбия и Черна гора обявяват, че са предоставили подслон на 277 хиляди вътрешно разселени лица (мнозинството от които - сърби и роми от Косово). В тях влизат 201 641 души, подслонени в Сърбия, 29 451 души в Черна гора, и около 46 000 разселени в самата провинция Косово, включително 160 хиляди завърнали се бежанци, които не могат да обитават своите предишни домове.[4][5]

Според някои източници цифрите са доста по-ниски. Европейската иниацитива за стабилност изчислява, че разселените лица са около 65 хиляди, а още 40 хиляди сърби са останали в Косово. Тези цифри обаче не обясняват какво се е случило с голяма част от етническото сръбско население на провинцията отпреди 1999 г. Най-голямата концентрация на сърби в Косово е в северната част на провинцията над река Ибар, но според изчисленията две трети от сръбското население в Косово продължава да живее в доминираната от албанци южна част на провинцията. [6]

На 17 март 2004 г. сериозни безредици в Косово довеждат до смъртта на 19 души и до унищожението на 35 сръбски православни църкви и манастири в провинцията, след като албанците започват погроми срещу сърбите. Още няколко хиляди косовски сърби напускат домовете си, за да търсят убежище на сръбска земя или в доминираната от сърби северна част на Косово.

През 2006 г. започват международни преговори за определяне на статута на Косово, в изпълнение на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, с която през 1999 г. приключва косовският конфликт. Въпреки че международата общност признава сръбския суверенитет над Косово, мнозинството сред населението на провинцията предпочита независимост.

През февруари 2006 г. започват подкрепени от ООН преговори, водени от специалния пратеник на ООН за Косово Марти Ахтисаари. Въпреки че е постигнат напредък по техническите въпроси, двете преговарящи страни остават на противоположни позиции по отношение на статута на провинцията.^[9] През февруари 2007 г. Ахтисаари представя пред лидерите в Белград и Прищина предложение за решение на статута на Косово. То става основа на проекторезолюция на Съвета за сигурност на ООН, която предлага да се установи „наблюдавана независимост” за провинцията.

От началото на юли 2007 г. проекторезолюцията, подкрепена от САЩ, Великобритания и други европейски членове на Съвета за сигурност, е променяна четири пъти, за да се отговори на руските опасения, че тя ще подкопае принципа за държавния суверенитет. [7]Руската федерация, която има вето в Съвета за сигурност, като една от петте постоянни членки, обявява, че няма да подкрепи резолюция, която е неприемлива и за Белград, и за Прищина.

На 17 март 2008 г. Косово обяви независимост, която е предизвика различни реакции на международната сцена.

[редактиране] Устройство

Съгласно Резолюция 1244 от 10 юни 1999 на Съвета за сигурност на ООН, с която се слага край на военното противопоставяне по време на Косовската криза от 1999, Косово е автономна област в състава на Република Сърбия (от Съюзна република Югославия, преименувана на Сърбия и Черна гора и разпаднала се през 2006). С тази резолюция се регламентира въвеждането на управление на ООН в Косово. Югославските военни и административни власти са изтеглени и е въведена администрация на ООН.

Генералният секретар на ОOН назначава свой специален представител, на когото е поверено управлението на Косово под името Временно управление на мисията на Обединените нации в Косово (ЮНМИК). Основните и най-висши нормативни актове, издавани от специалния представител, са наредби. В своята първа наредба от 25 юли 1999 специалният представител представя своите правомощия. Цялата законодателна и изпълнителна власт, отнасяща се до Косово, включително и управлението на правосъдната система, е поверена на ЮНМИК и се изпълнява от специалния представител. Законите, действали на територията на Косово до 24 март 1999 (началото на международната военна намеса), са в сила в случай, че не са в противоречие с международните стандарти за правата на човека или с наредбите на ЮНМИК. Впоследствие, с приемането на нови законодателни актове от страна на ЮНМИК, действието на законодателството на Югославия все повече отслабва.

През 2001 с наредба специалният представител приема Конституционна рамка за временно самоуправление, играеща ролята на основен закон на областта. В нея е предвидено изграждането на различни “временни институции на самоуправление”, включително парламент, правителство и съдилища, намиращи се под надзора на специалния пратеник на генералния секретар на ООН.

През декември 2001, след проведени през предишния месец избори, е учреден 120-местен Косовски парламент, чиито закони влизат в сила след утвърждаването им от специалния представител на генералния секретар на ООН. През 2001, с учредяването на парламента на Косово и на редица други институции, започва изграждането на новите учреждения на местно самоуправление в областта. На 17 Февруари 2008 г Косово се самообявява за независима държава.

От 1999 Косово е управлявано от петима специални представители на генералния секретар на ООН:

• Бернар Кушнер, Франция,
• Ханс Хекеруп, Дания,
• Михаел Щайнер, Германия,
• Хари Холкери, бивш министър-председател на Финландия, 1987-1991,
• Сьорен Йесен-Петерсен (от 16 юни 2004),
• Йоаким Рюкер, Германия (от 1 септември 2006).

[редактиране] Административно деление

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Косово
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Косово има една от най-слабите икономики в Европа. Брутният вътрешен продукт на човек е едва € 1 565 (2004).^[10] Въпреки значителните субсидии в миналото Косово има най-слаборазвитата икономика от всички бивши югославски републики.^[11] Като добавка към лошото стопанство на областта е съчетанието от умишлено неразвиване на икономиката от централната власт, липсата на външна търговия и междуетническите конфликти, които многократно нанасят щети върху икономиката.^[12]

Икономиката на Kосово все още е доста слаба. След краткият скок в периода 2000-2001 ръстът на БВП за последвалия период 2002-2003 e отрицателен и се очаква да бъде 3 процента през 2004-2005, което е недостатъчно за да компенсира външните средста за подпомагане.

Република Македония е най-големият пазар на Косово за внос и износ (съответно по 220 млн. и 9 млн. евро), следвана от Сърбия и Черна гора (111 млн. и 5 млн. евро), Германия и Турция.

Еврото е официалната валута на Косово.^[13] Използва се и сръбският динар в местата, които са населени със сръбско население.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Косово
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Според статистика от 2005 г. населението на Косово е между 1,9 и 2,2 млн. души.^[14][15][16]

По оценка на британския журналист Хенри Брайлсфорд през 1906 г. около 2/3 от населението на Косово са албанци, а около 1/3 - сърби.^[17] Подобно съотношение между двете основни етнически групи в областта е посочено в карта, съставена от Алфред Стед през 1909 г.^[18]

Етническа структура към 1998 година:

• 1.Албанци - 76%
• 2.Сърби - 15%
• 3.Бошняци и Горани (част с българско и македонско самосъзнание) - 3%
• 4.Цигани - 1%
• 5.Турци - 1%

Етническа структура към 2005 година:

• 1.Албанци - 92%
• 2.Сърби - 4%
• 3.Бошняци и Горани (част с българско и македонско самосъзнание) - 2%
• 4.Цигани - 1%
• 5.Турци - 1%

Преобладаващата религия е ислямът (основно сунити), която е изповядвана от мнозинството албанци, босненци, турци и горани. Сръбските граждани, които наброяват между 100 000 и 120 000 души са православни християни.

[редактиране] Горани

Основна статия: Горани

Областта Гора, разположена в югозападната част на страната, обхваща 18 села и се намира на територията на община Драгаш, създадена от администрацията на ООН след косовската криза при сливането на две общини Гора и Ополе. Населяващите областта горани говорят торлашки диалект и сред тях има и хора с българско национално съзнание. Гораните са признати за малцинство. Поради натиска на албанците в областта и голямата безработица много от тях са напуснали Косово. Броят на гораните в Косово през 1989 е бил 16 000, 24 000 (1999), 9 700(2000), 18 000 (2006). През последните години в Косово са създадени две български културни организации, целящи да утвърдят българско съзнание сред гораните.

[редактиране] Жупци и подгорци

В областите Подгор и Жупа, които се намират в община Призрен до границата с Република Македония, има 17 села, с население от 20 000 души (2001) мюсюлмани шиити, които също говорят торлашки диалект. Повечето се декларират за турци или бошняци.

[редактиране] Източници

1. ↑ The Balkans. From Constantinople to Communism. Dennis Hupchik
2. ↑ Elsie, R. (ed.) (2002): "Gathering Clouds. The roots of ethnic cleansing in Kosovo. Early twentieth-century documents". Dukagjini Balkan Books, Peja (Kosovo, Serbia). ISBN 9951-05-016-6
3. ↑ Treaty of London, 1913
4. ↑ Reuters 1986-05-27, "Kosovo Province Revives Yugoslavia's Ethnic Nightmare"
5. ↑ Christian Science Monitor 1986-07-28, "Tensions among ethnic groups in Yugoslavia begin to boil over"
6. ↑ New York Times 1987-06-27, "Belgrade Battles Kosovo Serbs"
7. ↑ The Economist, June 05, 1999, U.S. Edition, 1041 words, "What's next for Slobodan Milošević?"
8. ↑ Yugoslavia The Old Demons Arise, TIME Magazine, August 06, 1990
9. ↑ "UN frustrated by Kosovo deadlock ", BBC News, October 9, 2006.
10. ↑ The World Bank. „Kosovo Brief 2006“.
11. ↑ Christian Science Monitor 1982-01-15, "Why Turbulent Kosovo has Marble Sidewalks but Troubled Industries"
12. ↑ The World Bank. „World Bank Mission in Kosovo“.
13. ↑ EU in Kosovo. „Invest in Kosovo“.
14. ↑ UNMIK. „Kosovo in figures 2005“. (PDF) Ministry of Public Services.
15. ↑ BBC News. „Muslims in Europe: Country guide“.
16. ↑ BBC News. „Regions and territories: Kosovo“.
17. ↑ H. N. Brailsford, Macedonia, Its Races and Their Future, London, 1906
18. ↑ Servia by the Servians, Compiled and Edited by Alfred Stead, With a Map, London (William Heinemann), 1909. (Etnographical Map of Servia, Scale 1:2.750.000).

[редактиране] Вижте още

• Армия за освобождение на Косово
• Централна Сърбия - Сърбия без автономните области
• Войводина - другата автономна област на Сърбия
• Косовари

[редактиране] Външни препратки

• Тhe official webportal of Tourism in Kosovo
• New Kosova Report - Kosovo News and Views Portal
• Who recognized Kosova as an independent state?
• Епархия рашко-призренская и косово-метохийская