Филипини

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Republika ng Pilipinas
Republic of the Philippines


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Maka-Diyos, Makatao, Makakalikasan, at Makabansa
(За Господ, народа, природата и страната!)

Официален език филипински и английски

Столица

Манила

Най-голям град Кесон

президент Глория Аройо

Площ
- oбщо на 70-то място
300 000 км²

Население
- oбщо (2005)
- гъстота на 12-то място
87 857 473
280 д/км²

БВП
- общо (2005)
- на човек на ? място
450 млрд $
около 5 000 $

Валута Филипинско песо (PHP)

Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}

Независимост

-обявена от САЩ
4 юли 1946

Национален химн Lupang Hinirang

Интернет домейн .ph

Телефонен код +63

Република Филипини (на филипински: Republika ng Pilipinas, на английски: The Republic of the Philippines) е страна в Югоизточна Азия, на 1 210 km от брега на континентална Азия. Филипините се състоят от 7 107 острова, около 700 от които са населени. Най-големите острови са Лусон, Минданао, Палаван и Миндоро. Страната е бивша испанска колония, което предопределя да е една от двете католически държави в Азия, наред с Източен Тимор. Населението на страната е близо 90 милиона души.

Столицата на Филипините е Манила. В метрополиса на Манила живеят над 11 милиона души, което го прави един от 20-те най-големи метрополиса в света. Страната е президентска република, получила независимост от САЩ през 1946 г.

Името на страната идва от испанския пътешественик Руй Лопез, който кръщава островите Самар и Лейте „Филипинските острови“ (Las Islas Filipinas) на името на испанския крал Филип II през 1543 г. През различни периоди архипелагът е известен под различни имена като Испански източни Индии, Нова Кастилия (Nueva Castilla) и острови на Св. Лазар (Islas de San Lazaro). Накрая, името Филипини започва да се използва за целия архипелаг.

[редактиране] История

Основна статия: История на Филипините
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Най-ранните човешки кости открити на Филипините са датирани от преди 20 хил. години, но някои учени предполагат че на островите е живял хомо сапиенс още преди 50 хиляди години. Ниски чернокожи хора наречени негритос, предци на днешните итас или филипинци-аборигени идват от средна Азия преди 30 хиляди години. Около 2 хил. години пр. Хр. хора говорещи австронезийски идват от Тайван и южен Китай с плавателни съдове или по съществуващи тогава земни мостове. Китайски търговци започват да посещават островите през VIII век. През XIV век мюсюлмански мисионери от Малайзия донасят исляма на Филипините. Част от южните острови са включени в султанат.

Португалският мореплавател Фернандо Магелан, плавайки под знамето на Испания, достига Филипините през 1521 година. Той е посрещнат добре от повечето местни вождове, но те го въвличат в битка с друго местно племе, на чело на което е днес считания за национален герой на Филипините Лапу-Лапу. Няма сигурни данни как това е станало, но при битката местното племе побеждава испанците и Магелан е убит. Въпреки това, новината за новите земи е занесена в Испания. На 27 април, 1565 г., испанският конкистадор Мигел Лопес де Легаспи, заедно с още 500 въоръжени войници, установява първото испанско селище на остров Себу. Католически мисионери придружавани от войници започват да обикалят островите в търсене на хора и успяват да покръстят мнозинството от местните жители. Построени са множество църкви и укрепления.

Непоносими такси, наказания и други злодеяния прилагани към местното население пораждат единични случаи на бунтове в планинските части на северен Лусон и районите по крайбрежието. Мюсюлмани от южните острови на Минданао също оказват съпротива. Испанските сили са принудени да се бият с китайски пирати, японски, португалски, холандски и британски сили проявяващи интерес към островите.

Филипините са управлявани от Мексико (тогава Нова Испания) до отварянето на Суецкия канал и провъзгласяване на независимостта на Мексико в началото на 19 век. От края на 16 век между Манила и Акапулко (Мексико) започва да се развива процъфтяваща корабна търговия.

По време на Седемгодишната война островите са окупирани от британски войски, но договорът от Париж 1763 г. възстановява управлението на Испания и британците напускат през 1764.

Отварянето на Суецкия канал през 1869 намалява значително времето за пътуване до Европа и много филипинци от горната класа получават образованието си там. Появяват се искания отначално за по-адекватно представителство в испанския парламент, а по-късно и за независимост. Появява се тайно общество поставящо си за цел да отхвърли испанската власт. Разкриването на това общество от испанците води до Филипинската революция (1896–1898). Много представители на филипинската интелигенция по това време са обвинени в конспирация и организиране на революцията и са екзекутирани без съд. Революцията свършва с примирие, а революционерите са изпратени в изгнание в Хонконг.

През 1898 започва Войната между Испания и САЩ

[редактиране] Политика и държавно устройство

Филипините са република, в която президентът е държавен глава, министър-председател, и върховен военнокомандващ. Президента се избира пряко от населението за срок от 6 години. Двукамарен конгрес включва сенат (членовете на който се избират на национално ниво) и камара на представителите (членовете на която се избират по райони). 24 сенатора се избират за срок от 6 години, като половината се сменят на всеки 3 години. 250 представителя от камарата на представителите се избират за тригодишен срок.

Държавата е разделена на 79 провинции групирани за улеснение в 17 региона. Регионите нямат отделно самоуправление с изключение на автономния регион в мюсюлмански Минданао.

Филипините са член на ООН от неговото основаване на 24 октомври, 1945 г.

Страната е в диспут с Тайван, Китай, Виетнам и Малайзия за богатите на нефт и природен газ острови Спратли и за плитчината Скарбъро и с Малайзия за Сабах - втората по големина провинция на Малайзия разположена в северната част на остров Борнео - бивша територия на султаната Сулу, чийто наследник са Филипините.

[редактиране] География

Филипините - сателитна снимка

Филипините съставят архипелаг от 7 107 острова с обща земна площ от около 300 000 км². Архипелагът лежи североизточно от остров Борнео и южно от Тайван между 116° 40' и 126° 34' източна дължина и 4° 40' и 21° 10' северна ширина. на изток е Филипинско море, на запад - южно Китайско море, а на юг - Селебско море. най-близката островна държава на изток е Палау. На юг е Индонезия.

Най-често островите се делят на три групи - Лусон, Висаяс и Минданао. Пристанищният град Манила на Лусон е столицата на държавата и вторият по големина град след Кесон Сити.

Климатът е горещ, влажен и тропичен. Средната годишна температура е около 26,5°C (79,7°F). Има три сезона - топъл (или летен) от март до май, дъждовен - от юни до ноември, и студен - от декември до февруари.

Повечето планински острови са били покрити в миналото от тропически дъждовни гори и са вулканични по произход. Най-високата точка е връх Апо на остров Минданао - 2 954 метра. Много от вулканите са активни. Страната се намира в пояса на тайфуните на западния Тихи океан и около 19 тайфуна преминават през нея всяка година. Филипините също така лежат на тихоокеанския огнен обръч поради което изпитват чести сеизмични трусове и вулканична активност. Около 20 земетресения на ден са регистрирани на Филипините, въпреки че повечето са твърде слаби за да бъдат усетени.

[редактиране] Икономика

Икономиката на Филипините е все още предимно селскостопанска, въпреки че леката промишленост бележи ръст. Филипините са 118-ти от 178 държави по БВП. Веднъж най-богатата в Азия след Япония, филипинската икономика се свива в началото на 1980-те като резултат от намалено търсене на филипинската продукция. Опитите да се подобри икономиката са затруднявани от големите дългове (вътрешният дълг е 77% от БВП).

Филипините са член на Азиатската банка за развитие, Световната банка, Международния валутен фонд и други международни икономически организации. Главните търговски партньори на Филипините са САЩ и Япония.