Република
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За квартала на София вижте Република (квартал).
| Форми на управление Част от поредиците за Политика
|
|---|
|
Списък на формите на управление
|
| Портал Политика |
Думата „република” (res publica) в оригиналното си значение на латински се превежда като държава, публични дела.
Републиката представлява форма на държавно управление (както и всяка страна, управлявана по този начин), при която на чело стои избран от народа (пряко или непряко) орган[източник?], а не монарх. С течение на времето терминът се развива и под република започва да се разбира именно форма на държавно управление, която е противоположна на монархията. Докато при монархията владетелят властва над държавата като лична собственост[източник?], то при републиката управлението е обща отговорност, поета от гражданите заради общото благо[източник?]. В републиката държавният глава се избира за определен мандат. Правителството на една република има определени от конституцията и от законите правомощия и граници. Повечето[източник?] от днес съществуващите държави са републики и имат именно такова управление.
Републиката предполага избор на лица, които извършват управлението. Демокрацията, един пример за която е Атинската демокрация, е директно участие на демоса в управлението. Пример за демокаратични актове са референдумите.[източник?] Съответно, идеята за демокрация не се припокрива задължително с тази за републиката. Републиканската форма на управление може да включва ограничена форма на демокрация, при която пълните ѝ права се държат само от определена група хора. В някои случаи републиката се проявява и като диктатура. Гай Юлий Цезар е избран за консул на Рим, но сената го провъзгласява за диктатор. Републиката може да е и тоталитарен режим - Хитлер е законно избран канцлер на Германия, но държавата приема тоталитарен характер; държавите от бившия социалистически лагер са ръководени от избрани парламенти. Терминът носи и по-широк смисъл и също включва в себе си представителна демокрация[източник?] като форма на управление.
Републиката се използва още от времето на Шумер[източник?], а може би и от по-рано. Най-популярната древна република е |Римската република, която продължава от 509-та до 44-та година пр.н.е. като в държавата се упражняват принципите на годишност („annuality“) (постът се държи в продължение само на една година) и съвластие („collegiality“)[източник?] (постът се държи едновременно с двама други мъже)[източник?].
В днешни дни държавен глава обикновено е един единствен човек, т.н. президент. Изключения са Швейцария, която се ръководи от 7-членен съвет, и Сан Марино, където постът се поделя от двама души. В Босна и Херцеговина има колективно тричленно председателство.
[редактиране] В политическата теория
В по-разширеното си съвременно значение „република” се свързва с провеждането на политики, които поставят акцент върху равенството[източник?] на гражданите, демокрацията[източник?] и демократичното управление, политическото участие и публична активност. Републиканизмът представлява традиция в политическата теория, която е близка именно до това разбиране за републиката и се застъпва за републиката като форма на държавно управление и провеждани политики. Държавното управление в републиката се стреми към запазване на политическата стабилност и защита на общото благо. Според републиканизма публичната власт е резултат на общите действия, на участието на всички граждани. Затова се придава особено значение на активната роля в политическите процеси на различните елементи в държавата. Гражданите в републиката трябва да са публично ангажирани, да притежават гражданска добродетел, да се включват активно, както и партиите, в политическия процес и защитата на републиката. При различни обстоятелства може да се променя конкретното проявление на тези отговорности, но гражданската активност и ротацията на политическите длъжности остават възлови, като често се включва и военното обучение на гражданите.
