Република Китай

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Република Китай е държава в Източна Азия. Тя е един от победителите във Втората световна война и от основателите на Организацията на Обединените Нации. Исторически е обхващала цял Китай преди Гоминдан да загуби контрола върху континентален Китай от комунистическата партия по време на гражданската война през 1950 г. Оттогава властта ѝ е ограничена до островните групи Тайван, Пескадор, Кинмен и Матсу. В последвалите десетилетия Република Китай често е наричана "Тайван", а от края на 1970-те години името "Китай" често се отнася за Китайската Народна Република (КНР). Поради натиск от КНР, в международни организации Република Китай често е наричана "Китайско Тайпе", по името на столицата ѝ - град Тайпе.

[редактиране] История

Причината за съществуването на отделно правителство на бившия остров Формоза (Тайван) (а на практика и отделна държава), е политическата история на Китай от първата половина на 20-ти век. Националистическата (и относително дясна политически) сила на Чан Кайшъ противостоят в продължение на няколко десетилетия на преминалия в определен етап в комунистически лидер Мао Дзедун. В средата на 40-те години на 20 век. Чан Кайшъ оттегля правителството си на територията на о-в Тайван, вероятно надявайки се да продължи оттам политическата си борба, която в този момент изглежда практически безнадеждна на главната китайска територия.

[редактиране] Население

Република Китай има старо местно население, отчасти етнически различно от китайското население, дошло с Чан Кайшъ. Това население е до известна степен дискриминирано доскоро и построяването на китайска държава на Формоза е травма за неговото самоопределение.

[редактиране] Дипломация

Понастоящем Република Китай и КНР се намират в противостоене на дипломатическия (но и стратегически) фронт, макар в същото време да участват в дълбока икономическа симбиоза, в която голям процент от чуждестранните инвестиции в Китай идват от Тайван, и голяма част от възможностите на тайвански фирми да остават конкурентоспособни на световните пазари се базират на шанса за производство в многократно по-голямата и нискодоходна съседна китайска територия.

В дипломацията усилията на Република Китай са насочени към поддържане на загубената битка за запазване на дипломатически отношения с максимален брой от 20-ината страни, които продължават да я признават, вместо много по-влиятелната еманация на китайска държавност - КНР. Връзките се базират на открито подпомагане чрез икономическа помощ, заеми и инвестиции от Тайван, но тази политика може да има само ограничен дългосрочен успех.

Много по-важен за Тайван е въпросът за оцеляването на отделното ѝ правителство и евентуалното обявяване на независимост. Това са въпроси и на вътрешната политика на територията - куриозно е, че много голяма част от общественото мнение доскоро не признава опцията за независимост, въпреки реалностите на живота си. От своя страна Китай намира това за анатема и се ангажира както с политически, така и с военно-подготвителни действия, за да избегне такава декларация, като вместо това настоява, че територията е провинция, просто временно отлъчила се от лоното на китайската държава.

Въпреки очевидната чувствителност на въпроса, странно е, че международното обществено мнение не настоява по-убедено за китайска въздържаност и толерантност към правата на жителите на Тайван. http://www.denkeanhenke.de/CH/Antisezessionsgesetz.html