Непал
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| गणतन्त्र नेपाल Gaṇatantra Nepāl Федерална демократична република Непал |
|||||
|
|||||
| Национален девиз: जननि जन्मभुमिस्च स्वर्गादपि गरियेशि
произношение на санскрит: „Ja'nani Jan'mabhumis'hchaa Svar'gadapi Gariyo'shi“, в превод:"Майка и родина са по-ценни от царството небесно" |
|||||
 |
|||||
| Официален език | непалски | ||||
| Столица | Катманду 27°42′с.г.ш. 85°19′и.г.д. |
||||
| Най-голям град | Катманду | ||||
| изпълняващ длъжността президент | Гирия Прасад Койрала | ||||
| министър-председател | Гирия Прасад Койрала | ||||
| Площ - oбщо |
на 94-то място 147 181 км2 |
||||
| Население - oбщо (2005) - гъстота |
на 40-то място 27 676 547 196 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2005) - на човек |
на 81-во място 42,17 млрд $ 1500 $ |
||||
| Валута | непалска рупия (NPR) |
||||
| Часова зона{{{лятно часово време}}} | {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}} | ||||
| Независимост -дата |
Обединение на Непал 21 декември 1768 г. |
||||
| Национален химн | Sayaun Thunga Phool Ka | ||||
| Интернет домейн | np |
||||
| Телефонен код | ++977 |
||||
Непал е държава в Южна Азия, граничеща на север с Китайската народна република, а на юг, изток и запад с Индия. Непал няма излаз на море и е разположен в близко съседство с Хималаите, като на границата между Непал и Китай се намира връх Еверест. Столица на държавата е град Катманду. Около 80% от населението изповядва индуизма. Тази вяра беше единствената официална религия в Непал преди той да бъде обявен за светска страна на 18 май 2006 г. На 28 декември 2007 г. временното правителство обяви Непал за федерална демократична република, за да свали монархията.[1] Настоящият крал Гянендра е последният, засега, крал на Непал, защото монархията бе премахната след изборите през април 2008 г. На 28 май 2008 г. Непал е обявен официално за федерална република[2][3].
Релефът на Непал е разнообразен за малка държава като Непал, като в южната част се намира влажната Тераи, а на север се издигат Хималаите. Осем от десетте най-високи върха в света се намират на територията на Непал. Столица и най-голям град в Непал е Катманду. Произходът на топонима Непал не е установен със сигурност, но според най-разпространената теория той идва от думите „не“ (свещен) и „пал“ (пещера).
След като дълги години държавното управление на Непал е абсолютна монархия, през 1990 г. държавата последва модела на конституционна монархия. Това води до нестабилност както в парламента, така и в страната. След 1996 г. избухват много маоистки бунтове. Маоистите се опитват да свалят монархията и да осъществят своята идея за република. Така се разразява гражданска война, в която отнема животът на 12 000 души. Кралят обявява извънредно положение в началото на 2005 г., за да спре бунтовниците, които контролират около 70% от страната, като разпуска парламента и поема цялата изпълнителна власт.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Държавно устройство
[редактиране] Административно деление
[редактиране] Природа
Територията на Непал има формата на правоъгълник . На дължина е 650 km, а на ширина 200 km. Площта ѝ е 147 181 km². Непал обикновено се разделя на три физико-географски области: планинска, хълмиста и терайска. Тези екологически пояси се редуват от изток на запад и се пресичат от големите речни системи в Непал.
Терайските равнини, които граничат с Индия, представляват северната част на Индо-Гангската равнина. Те са образувани и се подхранват от три големи реки: Коси, Нараяни и Карнали. Областта се характеризира с горещ и влажен климат.
Хълмистата област (на непалски Пахар) граничи с планинската. Надморската височина тук варира от 1000 до 4000 m. Ниските планински вериги Махабхарат Лех и Шивалик преобладават в областта. Хълмистият пояс включва и долината на Катманду, която е най-плодородният и урбанизиран район. Въпреки географската изолираност и ограничения икономически потенциал, областта винаги е била политически и културен център на Непал. За разлика от долинната част, земите с надморска височина над 2500 m са слабо населени.
Планинската област включва най-високите места на Земята. Най-високият връх — Еверест (Чомолънгма), висок 8850 m, е разположен на границата с Китай. Осем от десетте най-високи върха се намират в Непал. Канченджанга (или Канченджунга) е третият по височина връх в света и също се намира в Непал, граничейки на изток с индийския щат Сиким. Във всички области обезлесяването е главен проблем, който води до ерозия и унищожаване на екосистемите.
В Непал има шест климатични области, които се изменят във височинен план. Тропичната и субтропичната области са със средна надморска височина под 1200 m. Умерената област е между 1200 и 2400 m, студената област е от 2400 до 3600 m, а субарктичната е от 3600 до 4400 m. Арктичната област започва на надморска височина 4400 m. В Непал има пет сезона: лято, мусонен сезон, есен, зима и пролет. Хималаите служат за преграда на студените ветрове от Централна Азия през зимата и са северна граница на мусонните ветрове.
Въпреки че Непал няма обща граница с Бангладеш, двете държави са разделени от тясна ивица земя, широка ок. 21 km. Правят се опити за превръщането ѝ в свободна търговска зона.
[редактиране] Икономика
Непал е една от най-бедните и слабо развити държави в света. Близо половината от населението на страната живее под прага на бедността. Първичният сектор дава препитание на 80% от населението и дава около 40% от БВП. Третичният сектор заема около 40%, а вторичният — около 20%. Хълмистият и планински релеф в две трети от северната част на страната прави изграждането на пътнотранспортна мрежа и други инфрастуктурни съоръжения изключително трудно и скъпо. 4000 km от пътищата са павирани, а в южната част преминава жп линия с дължина 59 km. Авиацията е в по-добро състояние, като в страната има 46 летища, 9 от които са с павирани писти. На 46 човека се падат средно една телефонна линия. Осигурен е достъпът до Интернет на около 100 000 места, но след обявяването на извънредно положение през 2005 г. услугата е спряна в някои части.
Липсата на природни ресурси и на излаз на море, технологическата изостаналост и гражданската война са пречки пред Непал за нормалното развитие на икономиката ѝ. Страната получава външни средства от Индия, Китай, САЩ, Япония и Европейския съюз. Бюджетът на правителството е около $665 милиона, а разходите са $1,1 млрд. Инфлацията е спаднала до 2,9%, след като през 90-те години нейното ниво е високо. Много години непалската рупия е обвързана с индийската рупия с постоянен обменен курс 1,6. Дългогодишното икономическо споразумение с Индия помага за укрепване на отношенията с Индия. След отслабването на контрола върху чуждата валута в началото на 90-те години, черният пазар за нея почти изчезва.
Разпределението на богатството сред народа е подобно на това в много развити и развиващи се държави: първите 10% от домакинствата притежават 30% от националня доход, а последните 10% — малко повече от 10% от това.
Работната сила на Непал е около 10 милиона човека. Съществен проблем е липсата на квалифицирана работна ръка. В първичния сектор работят 81% от работната сила, във вторичния — 3%, и в третичния 16%. Селскостопанската продукция включва производството на ориз, царевица, пшеница, захарна тръстика, кореноплодни растения, мляко и месо от индийски бивол. В промишления сектор главно се обработва селскостопанската продукция, включително юта, захарна тръстика, тютюн и житни растения. Природните дадености и екзотичната култура на Непал дават големи надежди за развитие на туризма, но икономическия растеж в този отрасъл е спънат от политическата обстановка в страната. Процентът на безработицата и непълната заетост на работната ръка достига половината от трудоспособната част от населението. Много непалци отиват в Индия, за да търсят работа, и много непалки са продадени в индийски публични домове, около 7000 всяка година[4]. Непал получава около $50 милиона годишно чрез войниците гурки, които служат в индийските и британските войскови части.
БВП на Непал за 2005 г. е около $37 млрд, което прави страната 83-ата най-богата страна в света. Средните доходи на човек са около $1402, което я нарежда на 163-о място в света. Непал изнася предимно килими, дрехи, кожени изделия, юта и зърнени култури, приходите от които възлизат на 568 милиона американски долара. Вносът се състои главно от злато, апаратура и оборудване, петролни продукти и торове на обща стойност $1,419 млрд. Индия (48,8%), САЩ (22,3%) и Германия (8,5%) са страните с най-голям дял в износа. Непал внася от Индия (43%), ОАЕ (10%), Китай (10%), Саудитска Арабия (4,4%) и Сингапур (4%).
[редактиране] Население
Населението на Непал е 27 676 547 души по данни от юли 2005 г., като естественият прираст е 2,2%. 39% от населението са на възраст до 15 години, 57,3% са на възраст от 15 до 64 години, и 3,7% са на възраст над 65 години. Средната възраст е 20,07 години (19,91 за мъжете и 20,24 за жените). На всеки 1000 жени се падат 1060 мъже. Средната продължителност на живота е 59,8 години (60,9 за мъжете и 59,5 за жените). Процентът на грамотните е 53,74% (68,51% от мъжете и 42,49% от жените).
Най-голямата етническа група са чхетрите (15,5%). Други етноси включват планинските брамани (12,5), магари (15%), тхару (6,6%), таманги (5,5), невари (5,4%), мюсюлмани (4,2%), ками (3,9%), ядави (3,9%), неопределени (2,8%) и други (32,7%). Според преброяването от 2001 г., 80,6% от населението изповядва индуизма, 10,7% — будизъм, 4,2% — ислям, 3,6% — кирант и 0,9% имат други вероизповедания. Непалският е официален език и за 47,8% от населението той е майчин език. Говорят се още маитхили (12,1%, боджпури (7,4%), тару (дагаура/рана) — 5,8%, таманг (5,1%), непалски баса (3,6%), магарски (3,3%), авади (2,4%), неопределен (2,5%) и други (10%). Различията между индуистите и будистите са малки поради общите вярвания. И в двете религии има едни и същи храмове и се почитат общи божества. Будисткото население е концентрирано в източните части и в централната част на Тераи. Будизмът е сравнително разпространен сред неварите и тибето-непалските групи. От тибето-непалците магарите, сунварите и раи попадат под най-силното влияние на индуизма. Влиянието на индуизма е по-малко сред групите гурунги, лимбу, бутия и такали, които използват будистки свещеници за релегиозните си церемонии. Индуизмът е официална религия в страната и това прави Непал единствената индуистка страна.
Северната планинска област е слабо населена. Преобладаващата част от населението живее в централните части, въпреки че през последните години значителна част от населението мигрира в плодородните Тераи. Столицата Катманду е най-големият град в страната с население 80 000 души.
[редактиране] Култура
[редактиране] Други
- Комуникации в Непал
- Транспорт в Непал
- Армия на Непал
- Външна политика на Непал
[редактиране] Бележки
- ↑ http://www.kantipuronline.com/kolnews.php?&nid=132620
- ↑ Nepal swears in new assembly
- ↑ Célébration de la nouvelle République, Новина в Radio France Internationale
- ↑ Непал
[редактиране] Външни препратки
• Азербайджан • Армения • Афганистан • Бангладеш • Бахрейн • Бруней • Бутан • Виетнам • Грузия • Израел • Източен Тимор • Индия • Индонезия • Ирак • Иран • Йемен • Йордания • Казахстан • Камбоджа • Катар • Кипър • Киргизстан • Китайска народна република • Кувейт • Лаос • Ливан • Малайзия • Малдиви • Мианмар • Монголия • Непал • Обединени арабски емирства • Оман • Пакистан • Папуа Нова Гвинея • Русия • Саудитска Арабия • Северна Корея • Сингапур • Сирия • Таджикистан • Тайланд • Туркменистан • Турция • Узбекистан • Филипини • Шри Ланка • Южна Корея • Япония •
зависими територии:
• Акротири и Декелия • Кокосови острови • Остров Коледа •
територии с неясен статут:
• Нагорни Карабах • Палестина • Севернокипърска турска република • Тайван • Тамил Илам •
неазиатски държави с част от територията си в Азия:
