Хималаи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Топографска карта на Хималаите и Тибет.
На юг е водосборният басейн на река Ганг, на югозапад - басейнът на р. Инд, а на север - пустинята Такламакан, разположена в Индия, Пакистан и Китай.

Хималаите са планинска верига в Азия, разделяща полуостров Индустан (Бутан, Непал, Индия на юг и Пакистан на запад) от Тибетското плато (Китай) на север. Образувани са от сблъсъка на Индийския субконтинент с Евроазийската континентална плоча.

В разширен смисъл под Хималаи разбират планинската система от Същинските Хималаи и планините (от югоизток на северозапад) Каракорум, Хиндукуш и Памир.

В планинската система на Хималаите се намират всички върхове в света осемхилядници (с надморска височина над 8000 м), сред които най-високите са Еверест (8844,43 m според изчисления на китайското Държавно бюро за геодезия и картография, по данни от 22 май 2005), K2 (8611 м) и Кангчендзьонга (8598 m). За сравнение най-високият връх другаде на планетата - връх Аконкагуа в Андите, е висок едва 6959 м, а Хималаите имат над 100 върха с височина над 7200 м.

Хималаите са разположени на територията на Бутан, Индия, Китай, Непал и Пакистан. От тях извират 3 от най-големите реки на планетата - Ганг, Инд и Яндзъ.

Тази статия, свързана с географски обект, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.