Безработица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Безработицата е социално-икономическо явление, при което част от активната работна сила желае да работи, но не може да намери работа. Точният признак, по който се определя безработицата, зависи от законодателството на съответната държава. В България за безработни се смятат лица от 16 г. до пенсионна възраст, които са регистрирани в бюрата по труда. През 2000 г. са около 18 %, през [Ноември] [2007] г. - 6,62%.
[редактиране] Теории
Според Милтън Фридман съществува естествено равнище на безработицата (около 4-5%) и опитите за намаляването му водят до увеличаване на инфлацията.
[редактиране] Видове безработица
Според различни признаци, безработицата бива:
- текуща (фрикционна) - дължи се на смяна на работата, преквалификация, сезонна заетост, материалното положение, недостатъчно инфлация при функциониране на трудовите пазари;
- структурна - определя се от несъответствието между квалификацията на наличната работна сила и свободните работни места;
- циклична (кейнсианска) - появява се при спад (рецесия) на икономиката, когато работните заплати и търсенето на труд започват да спадат едновременно;
- класическа - има свободни работни места, но работодателите не назначават поради наложените им законодателно високи работни заплати;
- технологична - появява се при закриване на производства и внедряване на нови технологии.
Безработицата е типична за пазарното стопанство. Равнището на безработица в България към март 2007 г. е 8,92% [1]
