Царевица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Царевица | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Видове царевица
|
||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||
| Видове | ||||||||||||||||||
|
Zea diploperennis |
Царевицата е зърнено-фуражна култура. В някои страни от Латинска Америка и Африка тя е основна храна за населението.
[редактиране] Произход
Родината на царевицата е Мексико. Тя започва да се отглежда в Европа след Великите географски открития, т.е. през XVI век. В Индия и Китай култивирането ѝ започва през XVII в.Първите европейци, които са я видели, били моряците на Колумб, стъпили на бреговете на Америка преди 500 години.Те срещали това растение навсякъде : в Перу, Чили, Хаити, Мексико- от северните граници на днешна Канада, на юг до Патагония. В която и колиба да влезели испанците виждали изображението на това растение.Особено почитали царевицата в държавата на инките. В деня преди засаждането и на площада пред храма на Слънцето се събирали огромни тълпи. Рано сутринта в тържествената тишина се чували три равномерни удара на меден гонг. От широко разтворените двери на храма излизали жреците с бели одежди, като носели над главите си блестящ царевичен кочан. На колене, с протегнати към Слънцето ръце хилядната тълпа запявала химн, славещ божеството, което дава храната. А в центъра на площада девойки започвали танц, символично представящ сеитбата.Родината на царевицата е Мексико, в пещерите там били намерени остатъци от царевица, отгледана преди 3 хил. години.От второто си пътуване до Америка Колумб донесъл царевица, която отначало отглеждали в дворцовата градина като рядкост, но скоро тя се разпространила из цяла Испания, Франция, Португалия, на Балканите и в Турция. Появила се в Индия, а от там попаднала в Русия. В 18-ти век шведския природоизпитател Карл Линей и дал названието Зеа макс, образувано от гръцката дума "живот" и хаитянското название на растението. А думата "кукуруз" според някои учени е дошла от Турция, където под нея вероятно разбират звукоподражателното "кукуригу" на петлите, а под названието на растението - неговата оплодително-сакрална "семеродна" функция. За сравнително кратко време царевицата става основен източник на храна в много страни, а приготвяните от нея румънска и молдовска мамалига, грузински хляб (мчади) и други изделия са станали национални ястия.
[редактиране] Диалектни наименования
В българския език царевицата има над 20 названия в различни диалекти: арапка, влашка, гугула, гълъби, кукуруз, мисир, папур, пашка, пченка, рапка, царка и др.
[редактиране] Производство
Над 240 млн тона царевично зърно се произвежда в САЩ. 67% от световното ѝ производство се пада на САЩ, Китай, Бразилия и Мексико. Царевицата се засява на поливни площи, тъй като е влаголюбива и топлолюбива култура.В хранителната промишленост от царевица се произвеждат нишестте, декстрин, течна и медицинска гликоза. От царевичното масло се добива маргарин. Тя е суровина за производство на спирт, хартия, изкуствени влакна и различни лекарства. Няма друго културно растение у нас, от което да се получават толкова много продукти, както от царевицата.
