Лаос

от Уикипедия, свободната енциклопедия

ສາທາລະນະລັດປະຊາທິປະໄຕ
ປະຊາຊົນລາວ


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Мир, независимост, демокрация, единство и просперитет

Официален език

лао

Столица

Виентян

Най-голям град Виентян

президент Кхамтай Сипхангон

министър-председател Бунхан Ворачит

Площ
- oбщо на 80-то място
236 800 км²

Население
- oбщо (2002)
- гъстота на 101-во място
5 635 967
24 д/км²

БВП
- общо (2005)
- на човек на 127-мо място
11,83 млрд $
2 099 $

Валута кип (LAK)

Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}

Независимост
- дата от Франция
1949

Национален химн Pheng Xat Lao

Интернет домейн la

Телефонен код +856

Лаоската народнодемократична република е държава в Югоизточна Азия, която граничи с Мианмар и Китай на северозапад, с Виетнам на изток, с Камбоджа на юг и с Тайланд на запад.

[редактиране] История

Основна статия: История на Лаос
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Лаос е една от древните държави в Индокитай, населявана от китайски племена, които идват на юг от съвременната китайска провинция Юннан. Постепенно те заселват бреговете на река Меконг и основат няколко малки държавици. Според легендата първият крал на Лаос Кхун Бором наследил земя около Муанг Тхен („Мястото на небесните духове”) в Южен Китай. Неговият син и наследник Кхун Ло повел народа си на юг и се установил в Раджадхарани Шри Судхана (днешен Луанг Прабанг). След него царували много крале (в някои извори техният брой е 22), но точните дати на техните управления и роднинските им връзки не са уточнени. Според традицията, за последен крал по мъжка линия от Кхун Бором се смята Прая Ранга. През 1316 г. той е наследен от Сувана Кампонг, който дава началото на нова династия. Неговият внук Фа Нгум бил способен държавник и военачалник, който разширил значително територията на кралството си, покорявайки редица по-малки държавици. Той се смята и за основател на кралството Лансанг, в чиито предели влизат обширни територии от днешен Тайланд на запад и Чампа на изток. Фа Нгум взима за съпруга принцеса от кралския двор на Камбоджа, под чието влияние въвежда будизма като официално религия в държавата си. Въпреки че кралството процъфтява, особено през ХVІ век голямата му територия превръща поддържането на политическото единство трудно, както и отбраната срещу агресивните съседи. С убийството на крал Тиан Тхала през 1695 г. започва междудинастичен спор за трона, който прераства в гражданска война. В резултат Лансанг се разпада на три кралства – Луанг Прабанг, Виентян и Чампасак. В същото време Сиам също се намесва в тези конфликти на няколко пъти през ХVІІІ век, и през 1787-1788 г. анексира трите държави. На троновете им са поставени т.нар. васални крале, които на практика обаче зависят напълно от владетеля на Сиам. Очаквайки война между Англия и Сиам, през 1824 г. кралят на Виентян се разбунтува, подпомогнат от виетнамците. Той е разбит и изпратен в Банкок, където е екзекутиран а кралството му – унищожено. Останалите две държави – Виентян и Чампасак, продължават полуавтономното си съществуване до края на ХІХ век. Междувременно през втората половина на ХІХ век в Индокитай все по-усилено проникват французите. Между 1898 и 1907 г. са сключени няколко споразумения между Франция и Сиам, по силата на които по-голямата част от лаоските територии стават френски протекторат. Въпреки че кралство Луанг Прабанг продължава да съществува като автономен протекторат, всички останали територии, включително Чампасак, минават под прякото управление на френски върховен резидент, чието седалище става Виентян. След окупирането на Франция от нацистите, Париж е принуден да подпише през август 1940 г. т.нар. Пакт Мацуока-Анри, с който Япония получава всички лаоски територии западно от река Меконг до Тайланд. През март 1945 г. японски войски окупират Луанг Прабанг, принуждавайки крал Сисаванг Вонг да обяви „независимост”. След капитулацията на Япония кралят е принуден отново да признае страната си за френски протекторат. Междувременно обаче в страната се заражда и набира все повече сила движение за независимост, ръководено от организацията „Лао Иссара”. Негови части завземат властта във Виентян, Саванакхет и още няколко града, установяват временен парламент, който през октомври 1945 г. прокламира обединението на страната и отстраняването на краля от трона. През март 1946 г. френски войски започват отново реокупация на Лаос, принуждавайки „Лао Иссара” да възстанови на трона Сисаванг Вонг, като крал на обединен Лаос. Виентян и другите градове, контролирани от привържениците на независимостта са превзети от французите, а много активисти на „Лао Иссара” се оттеглят в Тайланд, където установяват правителство в изгнание. Независимо от това, Париж приема обединеното кралство, конституция и национален парламент. Страната е призната за самоуправляваща се единица в рамките на Френската общност през 1949 г. Междувременно „Лао Иссара” се саморазпуска и неговите членове се връщат в Лаос, някои се включват в кралското правителство а други се присъединяват към нововъзникналия „Патет Лао”, контролиран от виетнамските комунисти. Франция прави по-нататъшни отстъпки към независимост с Френско-лаоския договор за приятелство и съюз през октомври 1953 г., а на следващата дава на Лаос и пълна независимост. Следващите двайсет години са време на непрестанни борби между кралското правителство, комунистите и привържениците на неутралитета. До голяма степен събитията през този период са отражение на ставащото във Виетнам. Изтеглянето на американските войски от Южен Виетнам довежда до увеличаване на борбата за власт, която води „Патет Лао”. Между август 1974 и ноември 1975 г. лаоските комунисти установяват контрол върху столицата Виентян, прогонват или избиват членовете на кралското правителство и установяват т.нар. „революционна администрация”, отваряйки много „образователни лагери”. Кралят е принуден да абдикира на 29 ноември 1975 г., а няколко дни по-късно друг представител на кралската династия – принц Суфанувонг, става първият президент на новоучредената Лаоска народнодемокранична република.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Лаос
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Лаос
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Според сега действащото административно деление, страната е разделена на 16 провинции (кхуенг), 1 град на централно подчинение (кампхенг накхон) и 1 специален район(кхетпхисет). Провинциите от своя страна се разделят на 140 окръга (муанг) и 11 767 селски общини (бан).

№	Провинция	Площ (км²)	Население	Административен център
1	Аттапи	10 320	87 700	Аттапи
2	Бокео	6 196	114 900	Бан Хуайсай
3	Борикхамсай	14 863	164 900	Муанг Паксан
4	Чампасак	15 415	503 300	Паксе
5	Хуапхан	16 500	247 300	Самнуа
6	Кхаммуан	16 315	275 400	Такхек
7	Луанг Намта	9 325	115 200	Луанг Намта
8	Луанг Прабанг	16 875	367 200	Луанг Прабанг
9	Удомсай	15 370	211 300	Муангсай
10	Пхонгсали	16 270	153 400	Пхонгсали
11	Сараван	10 691	258 300	Сараван
12	Саваннакхет	21 774	674 900	Саваннасхет
13	Виентян	15 927	286 800	Муанг Пхонхонг
14	Сайнабури	16 389	293 300	Муанг Саябури
15	Седон	7 665	64 200	Банпхон
16	Сиангкхуанг	15 880	201 200	Пхонгсаван
17	Виентян¹	3 920	531 800	Винтян
18	Сайсомбум²	7 105		Бан Муанг Ча

¹ Град на централно подчинение

² Специален район

[редактиране] Природа

Около 75% от площта на Лаос е заета от гъсти тропически гори.Растителния свят е изключително разнообразен.Срещат се огромен брой орхидеи,има гори от бамбук,който в някои части на страната достига височина 30 метра.По-впечатляващи са огромните дървета на джунглата,надвишаващи 60 метра.От голямо значение за населението е тиковото дърво,което се цени заради ценната си дървесина,използвана за производството на мебели.Освен това се срещат много видове палми,епифити и др.Несравнимо богат е и животинският свят,представен от множество видове птици,влечуги,маймуни.Лаос е дом на слонове,носорози,леопарди,тигри,мечки,крокодили,птици-носорози,папагали и много други.Слабата населеност на страната,неразвитата промишленост и по-ниската степен на изсичане на горите,в сравнение с други страни е запазило обширни девствени гори с много богато биоразнообразие,чиито видове имат стабилни популации.

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Лаос
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Лаос
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

5 620 хил. жители. Гъстота - 23,7 жит. на кв. км. Естественият прираст е 25. Средна продължителност на живота - мъже - 52 г.; жени - 55 г. Етнически състав - лаосци - 67,2%, планински таи - 7,8%, кхму - 7,2%, планински кхмери - 4,4%, мео - 3,8%, путенг - 2,9%, други - 6,7%. Градско население - 25%.