Влечуги
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Влечуги | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Chamaelio calyptratus
|
|||||||||
| Класификация | |||||||||
|
|||||||||
| Разреди | |||||||||
|
Влечугите (лат.: Reptilia, от reptilis: пълзящ) са група гръбначни животни. В класическият си вид, класът Reptilia обединява всички Амниота (гръбначни с амниотично яйце) с изключение на птиците, бозайниците и техни изчезнали близки. Като живи представители, това са разредите Testudines (Костенурки), Squamata (Люспести; включва змии, гущери, и др.), Rhynchocephalia (вкл. туатара) и Crocodilia (Крокодили). Сред изчезналите влечуги са динозаврите, птерозаврите, и мн. др. В тази конфигурация, Reptilia е парафилетичен таксон, тъй като не включва всички потомци на последния си общ предшественик, сред които са и птиците (вижте раздела Филогения и систематика).
Съдържание |
[редактиране] Произход на влечугите
Влечугите са се появили в края на карбона, преди около 250 милиона години. Произлезли са от древните земноводни (стегоцефали). Първите влечуги са се приспособили към сухия и горещ климат от края на каменовъгления период. Това им дало възможност да преживеят в борбата за съществуване. Кожата им образувала рогов слой, който предпазва тялото от загуба на влага, а яйцата им са се развили извън и независими от водата. Тези предимства имат извънредно голямо значение в по-нататъшната еволюция на гръбначни животни-от влечугите водят началото си птиците и бозайниците. Влечугите били в разцвет през цялата мезозойска ера. Към края на мезозойската ера температурата рязко се понижила, условията за живот на влечугите са се влошили и те масово измират.
[редактиране] Днешните влечуги
Днешните влечуги (без птиците) са с люспеста кожа, опашка и—с изключение на змиите и някои други имат четири развити крайника. Не произвеждат достатъчно топлина, за да поддържат постоянна телесна температура, а вместо това разчитат на топлообмен с околната среда, за да регулират вътрешната си температура, например чрез придвижване между сянка и слънце. Изключение в това отношение е голямата морска костенурка (Dermochelys coriacea). Повечето видове са месоядни и яйцеснасящи; някои са яйцеживораждащи, а други са същински живораждащи. Дишането им е белодробно.
Влечугите се срещат на всички континенти освен Антарктида, като най-голямо разпространение имат в тропиците и субтропиците. Обитават подземни хабитати, пустини, гори, блата, океани, и др.
[редактиране] Филогения и систематика
Първите влечуги се появяват преди около 300 млн. години в края на карбона–началото на перма. Заедно със Synapsida (включващи появилите се по-късно бозайници), те произлизат от Амниота, четирикраките гръбначни с амниотично яйце, позволяващо сухоземно ембрионално развитие. За разлика от земноводните, влечугите са напълно приспособени към живота на сушата. С ефикасни бъбреци, намаляващи загубата на вода, непромокаема кожа, и възможност за независимо от водата размножаване, те завладяват сушата, въздуха и нахлуват обратно към водата, постигайки най-голямото си разнообразие в „ерата на влечугите“, мезозоя. Повечето от тогавашните представители (динозаври, птерозаври, плезиозаври, мозазаври, ихтиозаври и др.) измират най-късно на границата креда/терциер (преди 65 млн. години).
През последните години филогенията на влечугите е обект на редица спорове. Много от старите наименования се избягват или получават нови значения. Разглеждани като монофилетичен таксон, самите влечуги получават названието Sauropsida, включващо (последния общ предшественик и потомците му, включително потомците на днешните) „влечуги и всички други амниоти, по-близки с тях, отколкото с бозайниците“ [Gauthier 1994]. От друга страна понятието Reptilia получава и друго значение, като наименование на таксона, включващ последния общ предшественик на запазените видове влечуги [Gauthier et al., 1988].
[редактиране] Съвременни групи
Следният списък опростено представя връзките между съвременните групи Sauropsida, според най-разпросранената филогенетична систематика:
- Sauropsida
- Reptilia Linneaus sensu Gauthier 1984
- Anapsida („без апсида“, без черепен отвор зад окото)
- Testudines (=Testudinata=Chelonia) (Костенурки)
- Romeriida
- Anapsida („без апсида“, без черепен отвор зад окото)
- Reptilia Linneaus sensu Gauthier 1984
Противно на някои разпространени твърдения, произходът на птиците от влечугите не се оспорва от днешната наука. Единствено стриктното настояване за монофилия на таксоните, а от там и необичайното класифициране е сравнително ново явление.
[редактиране] Цялостна филогения
Освен костенурките, всички днешни влечуги—както и птиците—спадат към Diapsida. За цялостен анализ на групата се налага и разглеждането на изчезналите видове.
До преди десетина години преобладава разделянето на влечугите по следния начин:
- Sauropsida
- Reptilia (по горната дефиниция: включващ последния общ предшественик на днешните влечуги и птици), обединяващ:
- Anapsida (Captorhinidae † и Testudines)
- Romeriida (Diapsida и парафилетичният Protorothyrididae †)
- „паравлечуги“, вкл. Millerettidae †, Pareiasauria †, Procolophonoidae †, Mesosauridae †
- Reptilia (по горната дефиниция: включващ последния общ предшественик на днешните влечуги и птици), обединяващ:
Така Testudines (костенурките) са съседни на Captorhinidae анапсиди.
Съществува обаче и хипотеза, че костенурките не са същински анапсиди, а са загубили черепните си отвори след развитието си от диапсиди. Ако е вярна, костенурките най-вероятно са много по-близки до Lepidosauria, отколкото до други днешни групи.
Друга тенденция е утвърждаването на „паравлечугите“ като монофилетичен таксон Parareptilia, който да включва и костенурките. Скорошни изследвания показват, че „паравлечугите“ е много вероятно да са изцяло анапсиди, а Captorhinidae да е по-правилно да се причислят към Romeriida, вместо като най-близки на костенурките. Това води до следната систематика:
- Reptilia (по дефиниция включващ последния общ предшественик на днешните влечуги и птици)
- Anapsida (с костенурките и „паравлечугите“)
- Romeriida (Diapsida, Captorhinidae † и парафилетичният Protorothyrididae †)
Това би отъждествило Reptilia (по горната дефиниция) със Sauropsida (по дефиницията от по-рано), тъй като последният общ предшественик на днешните влечуги в този случай се явява и последният общ предшественик на всички влечуги (Sauropsida).
[редактиране] Литература
- Laurin M & Gauthier J A. 1999. Phylogeny and classification of amniotes, Amniota (Tree of Life web project).
- Gauthier J A, Kluge A G, & Rowe T. 1988 г. The early evolution of the Amniota. In: Benton M J (ed.) The Phylogeny and Classification of the Tetrapods, Vol. 1: Amphibians, Reptiles, Birds, pp. 103–155. Оксфорд: Clarendon Press.
- Gauthier J A. 1994 г.. The diversification of the amniotes. In: Prothero D R & Schoch R M (eds.) Major Features of Vertebrate Evolution, pp. 129–159. Ноксвил, Тенеси: The Paleontological Society.
