Пустиня
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пустиня (на езици като френски и английски идва от латински desertum, означаващо ненаселено място, на български от пуст[1], означаващо същото) е област с много сух или много студен климат, където растителността липсва или е много оскъдна. Арабите наричат пустинята море без вода. Валежите са рядкост и малко по количество. Животинските видове са ограничен брой и повечето от тях са се пригодили към нощен начин на живот заради високите температури през деня. Пустините заемат около една трета от земната повърхност или около 50 милиона квадратни километра. Пустинни и полупустинни зони се намират в 53 страни по света.
Съдържание |
[редактиране] Общи характеристики
[редактиране] Температура
С изключение на полярните зони, пустините се намират между 15° и 40° паралел в северното или южното полукълбо. Друга важна характеристика на пустините е температурата. Тя достига 60°С -70°С през лятото и до 0°С през зимата. В студените, снежни пустини минималните температури достигат -30°С. Водата прихваща и задържа инфрачервеното излъчване от слънцето и от земята, но сухият пустинен въздух е неспособен да сложи преграда пред излъчването през деня или да задържи тази топлина през нощта. По тази причина повечето от слънчевата топлина през деня достига до земята и я нагрява, но веднага щом слънцето се скрие пустинята изстива, защото цялата топлина се излъчва обратно в атмосферата.
[редактиране] Флора и фауна
Погрешно се счита, че пустините са бедни на животински видове. Една от причините е, че през деня повечето от тях оостават скрити, за да контролират температурата на тялото си или да се предпазят от дехидратация. Типични за пустините са койоти, гущери, змии, зайци.
Най-често срещаните растения са кактусите. Някои от тях достигат огромни размери, могат да живеят до 200 години и служат за дом на много видове птици. Други видове растения, които могат да се видят в пустините са от семейство слънчогледови.
[редактиране] Валежи
Пустините имат сух климат. Индексът за сухота взима предвид валежите (P) и изпарението (T)[2]:
.
Когато 
се счита, че климатът е мнoго сух.
Дъждове падат в пустините. Пустинните бури са често явление. В Сахара например рекордът е 44мм за 3 часа. Понякога те могат да предизвикат наводнения и поради липсата на растителност, тези наводнения могат да бъдат много опасни. Реки като Нил, Хуанхъ, Колорадо текат през пустини. Пустините могат също така да имат подводни реки и извори, разположени в близост до повърхността или на голяма дълбочина. Понякога след дъждове се образуват езера, които са плитки, временни и солени.
[редактиране] Класификация
Пустините са пясъчни, каменни или снежни. Снежните се намират най-често в полярните области и високите планини.
[редактиране] Галерия
 Белите пясъци (White sands) в Ню Мексико |
 Сахара |
 Антарктика |
 Мохаве |
 Сонора, Мексико |
 Юдея |
 Калахари |
 пустиня в Боливия |
[редактиране] Най-големите пустини
| Пустиня | Площ (км²) |
|---|---|
| 1º Сахара (Африка) | 9 000 000 |
| 2° Арабска пустиня (Азия) | 1 300 000 |
| 3° Гоби (Азия) | 1 125 000 |
| 4° Калахари (Африка) | 580 000 |
| 5° Австралийска пустиня (Австралия) | 414 000 |
| 6° Каракум (Азия) | 350 000 |
| 7° Такламакан (Азия) | 344 000 |
| 8° Сонора (Северна Америка) | 312 000 |
| 9° Намиб (Африка) | 310 000 |
| 10° Тар (Азия) | 260 000 |
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници и бележки
- ↑ В българския език думата се употребява като синоним на безлюдно, усамотено място. Така например Иван Вазов озаглавява пътеписа си, посветен на планината Рила "Великата Рилска пустиня". В още по-тесен смисъл понятието е свързано с местата, където християнските отшелници са извършвали своя т.нар "монашески подвиг"
- ↑ Deserti,Italy:Mondadori, 2001. ISBN 1-55297-669-6
[редактиране] Външни препратки
