Мезозой

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мезозоят е геоложка ера, наричана „ерата на влечугите“. Дели се на три периода: Триас, Юра и Креда. Разпростира се от 251 млн г.пр.н.е. до 65 млн г.пр.н.е. По времето на мезозоя са се образували горите по периферията на Тихия, Атлантическия и Индийския океан. През тази ера са се появили и първите бозайници. В края на мезозоя са поникнали първите цветни растения. В средата на ерата са се появили първите птици.

Съдържание 1 Мезозойска ера(ера на средния живот) 1.1 Триаски период 1.2 Юрски период 1.3 Креден период

[редактиране] Мезозойска ера(ера на средния живот)

През МЕ се развиват голосеменни, а през кредата – и покритосеменни растения. Извънредно широко разпространение имат амонити и белемнити – главоноги животински групи. Развити са и фораминифери, миди, охлюви и морски таралежи. Характерно за тази ера е развитието на влечугите, приспособени да живеят във въздух, вода и суша. Някои тревопасни влечуги са имали гигантски размери. Появяват се първите птици и бозайници. По време на МЕ е имало разнообразни климати, но заледявания не са известни. В началото на ерата започва алпийското планинообразуване, придружено на места с обилен магматизъм. В България М. ератема (група) е представена с всичките си поделения. Образувани са най-разнообразни утайки, голяма част от които са отложени по дъното на Тетиската геосинклинала. Магмената дейност е проявена главно в Средногорието. През МЕ са формирани важни полезни изкопаеми, в България – черни въглища, железни руди, нефт и др.

[редактиране] Триаски период

Това е първият период от мезозойската ера. Трае около 30-35 млн. г. и се дели на долен, среден и горен. През ТП се развиват папрати – близки на съвременните, сагови, хвойнови, гинкови растения. От животинските групи голямо разпространение и разцвет имат амонити, брахиоподи, иглокожи, шестлъчеви корали. Появяват се белемнити, от гръбначните – първите влечуги, ихтиозаври и плезиозаври, развиват се гущеротазови динозаври. В края на ТП се появяват първите бозайници. През долния триас климатът е навсякъде горещ до пустинен. ТП се характеризира с общо издигане и разширение на площта на сушата. Утайките, образувани, през триасовата система, са морски, лагунни и континентални, в отделни области се развива вулканска лава. През ТП са образувани много кафяви въглища, нефт, боксити, железни и медни руди. В България триаски утайки се развиват широко из Предбалкана, Стара планина, Средногорието, Краище и Странджа. В триаски варовици при Кремиковци са открити богати залежи на железни руди, а при Тюленово – нефт.

[редактиране] Юрски период

Това е втори период от мезозойската ера. Продължава около 25-35 млн. г. и се дели на три епохи: долна, средна и горна. През ЮП извънредно много се развива растителността, представена от папратовидни, гинкови, сагообразни, хвойнови и др., от които се образуват големите находища на въглища. Появяват се и покритосеменни. Сред безгръбначните животни особено характерни и широко разпространени са амонитите и белемнитите, развити са също гъби, колониални корали, брахиоподи, миди, охлюви и др. Появяват се летящите гущери, първите птици. През ЮП голям разцвет имат ихтиозаври, плевиозаври и риби. Очертанията на геосинклинали и платформи почти се онаследяват от триаския период. Гондвана продължава да се раздробява, в платформите на Северното полукълбо се образуват редица впадини. В началото и в края на периода се проявяват силни нагъвателни движения. Юрската система е най-добре стратиграфирана. В България юрски скали се разкриват в Предбалкана, Стара планина, Средногорието, Странджа, Краището, по сондажен път са установени и в Мизийската плоча. В юрски утайки се намират черни въглища, железни руди и др.

[редактиране] Креден период

Това е последният, трети период от мезозойската ера. Продължава около 70 млн. г. и се дели на две части: долна и горна креда. През КП в развитието си се налагат покритосеменните растения. Широко развитие имат амонити, белемнити, гигантски влечуги, но през горната креда започва бързо упадъкът им, в края на периода амонитите и белемнитите изчезват. Много разпростронени са мидите, охлювите, морските таралежи, насекомите, появяват се големи фораминифери, костни риби и др. Отложенията имат извънредно голамо розпространение. Представени са разнообразни седиментни, вулкански и различни интрузивни скали. Към края на периода започва алпийското планинообразуване, в резултат на което се създават Алпите, Карпатите и др. планински системи. В България кредната система е развита с всичките си поделения, формирани са железни, манганови руди, черни въглища и др.