Индийски океан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Индийският океан е третият по големина океан на Земята (след Тихия и Атлантическия океан).

Съдържание

1 Местоположение
2 Общи данни
3 Флора и Фауна
4 Други данни
5 Пристанища
6 Вижте още

[редактиране] Местоположение

Простира се между Азия на север, Африка на запад, Австралия на изток и Антарктида на юг. Границата с Атлантическия океан минава по меридиана на нос Добра надежда, с Тихия океан - през Малакския проток, край островите Суматра, Ява, Тимор, Нова Гвинея, през Торесовия проток и по меридиана на югоизточния нос (остров Тасмания).

[редактиране] Общи данни

Площта на Индийския океан с моретата е 76,17 млн.км², средната дълбочина е 3711 м., а максималната дълбочина достига до 7729 м при Зондски ров. Обема на водата е около 282,7 млн. км³. Океана е с дължина 10 300 км. и максимална широчина 9520 км. Бреговата линия е изрязана слабо, с изключение на северната и североизточната част, където са Червено море, Арабско море, Андаманско море, Тиморско море, Арафурско море, Аденски залив, Омански залив, Персийски залив, Бенгалски залив и др. Индийският океан има разседен, делтов, ватен, коралов, мангров, естуарен, далматински, лагунен, лиманен и риасов тип бряг. Континенталните острови са сравнително малко - Мадагаскар, Цейлон, Сокотра, Бахрейнски острови и др. Характерен е с множеството си острови с вулканичен произход - Маскаренски остров, Коморски, Андамански и кораловите острови - Малдивски, Лакадивски, Чагос, Кокосови и др. Дъното на Индийския океан е пресечено меридионално от Източноиндийския хребет с дължина около 5000км, съединяващ се на юг с широкия Западноавстралийски хребет. Средноокеанският хребет се състои от 3 части, отделящи се от центъра: на север е Арабско-индийският, на югозапад - Западноиндийският, на югоизток - Югоизточноиндийският хребет. Морските утайки в близост до континентите са главно теригенни, до 4000 м - карбонатни фораминиферови и коколитови тини, а на по-големи дълбочини - кремъчни тини или червени дълбоководни глини. Водите в западната част на Индийския океан са с около 3,5°С по-топли от водите в източната му част. Температура на водата в екваториалния пояс е около 28°С, на юг от 60°ю.ш. - около 0°С. Солеността на водите е между 32-36,5 ‰, най-голяма е в Персийския залив - 37-39 ‰ и Червено море-41 ‰. Най-голяма е плътността на водата (1,027 кг/м³) край Антарктида. В тропичните ширини през лятото и есента често възникват урагани. Вълните достигат височина 10-12м. Приливи от 0,5м (в открития океан) до 11,9м (Камбейски залив, Индия). Най-много айсберги има между 40° и 80° и.д. Почти цялата акватория на Индийския океан е в тропичния и умерения климатичен пояс.

[редактиране] Флора и Фауна

По крайбрежията в тропичния пояс има мангрова растителност, водите са богати с водорасли и планктон. За умерения пояс са характерни кафявите, червените, синьо-зелените водорасли (макроцистис - дължина до 200 m, ламинарии и др.). Основните групи от животинския свят са ракообразни, мекотели, летящи риби, риба тон, акули, морски костенурки, морски змии, китове, дюгон, корали, тюлени и др., по крайбрежията живеят албатроси, фрити, пингвини.

[редактиране] Други данни

Често в Аденски залив се наблюдава светене на водите. Промишленият риболов е предимно в западната част. В шелфа на северозападната част на Индийския океан (Персийски залив) е най-богатият с нефт район. В крайбрежните наслаги на полуостров Индостан, Шри Ланка, Западна Австралия се добиват редки метали. д.