Гъби

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Betula pendula

Младото плодно тяло на гъба

Класификация

империя:	Еукариоти	Eukaryota
царство:	Гъби	Fungi

Отдели:

Вижте текста

Гъбите са биологично царство организми, еукариотни, неподвижно прикрепени, без хлорофил. Те са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във вода. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са паразити върху животни или растения. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти, стъкло, дървесина. Въобще няма материя, върху която не биха могли да се развият при наличие на топлина и влага. Тялото им е изградено от нишки (хифи). Съвкупността от хифи се определя като мицел. При по-нисшите организми мицела е едноклетъчен. При едни форми клетките имат сферична форма, с едно ядро (квасни гъбички), а при други мицела има типичен вид — клетката е силноразклонена и многоядрена (хлебен мухъл). При по-висшите гъби мицела е многоклетъчен (синьо-зелена плесен) и клетките са двуядрени.

Пигментираната клетъчна обвивка е изградена от хитиново вещество или (при някои по-нисши видове) от целулоза и пектин. В клетките на гъбите липсват хлоропласти. В клетките като резервно вещество не се натрупва скорбяла както при растенията, а глюкоген и мазнини характерни за животните. Както при растенията мицела нараства непрекъснато с връхната си част и има неограничен растеж. При гушестите гъби тялото има по-дебели хифи, които в плодните тела са плътно долепени, образуващи по-твърда материя на пънчето и гуглата.

[редактиране] Хранене

Гъбите се хранят несамостойно, т.е. вземат наготово органични вещества от околната среда. Някои видове се хранят от живи организми — те са паразити (главова ръжда, мораво рогче, лозова мана). Други взeмат хранителни вещества от хранителни продукти, умрели животни, гниещи вещества и са сапрофитни (хлебен мухъл). Между паразитите и сапрофитите няма рязка граница. Често пъти взаимоотношенията между паразита и гостоприемника са симбиотични. Микоризните гъби, които се развиват по корените на дърветата, подпомагат всмукването на вода и минерални соли. Така действат като коренови власинки, срещу която услуга те получават храна, витамини и други вещества.

[редактиране] Размножаване

По размножаване гъбите са спорови организми. Спорът е едноклетъчно образувание и може да се образува по безполов и по полов начин. Спорите при гъбите са предимно неподвижни. При малка група от примитивните се срещат зооспори.

По безполов път спорите се образуват по няколко начина:

Мицелът на главните и раждите се развива предимно в тялото на житните растения. Техните спори се образуват чрез разпадане на тялото им.
Пъпкуване. Например при квасните гъбички, вследствие на благоприятни условия в тестото (много храна, топлина и влага), майчината клетка образува пъпчица, т.е. нова дъщерна клетка, а тя от своя страна друга дъщерна. Това става толкова бързо, че дъщерните клетки не успяват да се откъснат от майчините и правят верижки. Бързото размножаване и активните жизнени процеси са причина за отделяне на голямо количество въглероден диоксид (СО₂), който образува мехурчета (тестото втасва).
На отделни хифи, които се разполагат отвесно нагоре, се формират топчести вмесилища. В тях се образуват до 10 000 черни спори. Това приспособление се нарича спорангий. Разпространяването на спорите се подпомага от движението на въздуха. (Хлебна мухъл)
При синьо-зелената плесен върху изправени хифи се изграждат спори, но не в спорангии, а в отделни кичурчета със синьо-зелен цвят.
Най-висшите гъби (гуглестите) образуват спори в специални плодни тела с пънче и гугличка. Самият мицел се намира в почвата. От долната страна на гугличката, под плодното месо се образуват спори, те са невидими за невъоръжено око (стотици от тях се събират на върха на игла), видим е споровия прашец. Елементите на висшите гъби (шапка, плодно месо, ламели, пънче, було, мицел) са характерни за всеки отделен вид и определят класификацията им. Ламелите могат да бъдат под формата на пластинки (мухоморка, булка, печурка, сърнела, пачи крак, копринка и др.), при други това са тръбички (дяволска гъба, манатарка, масловка, обикновенна брезовка). Трети имат шипчета (рогатка). Във всички тези случаи гугличката служи за предпазване на спорите от намокряне, което би затруднило тяхното разпространение.

Половото образуване на спорите е характерно за по-нисшите гъби. При най-примитивните размножаването се извършва чрез полови клетки — гамети. Гаметите могат да се намират в специални полови органи, но в повечето случаи става сливане на две вегетативни клетки. Когато се доближат две хифи на два мицела, се сливат клетки — извършва се оплождане и се образува слята спора (зигота). Такива спори има лозовата мана в края на лятото. Наричат се зимни, тъй като тяхната понижена жизненост им дава възможност да преживеят трудните зимни условия.

[редактиране] Класификация

Гъбите наброяват 100 000 вида. Класифицирането им по класове става по устройството на техния мицел и по начина на размножаването им. По семейства и родове те се групират спрямо устройството на плодните им тела и по белезите на спорите. Класове:

Първични гъби (Рак по картофите)
Водораслоподобни гъби (Мана)
Торбести гъби (Дрожди)
Базидиеви (гуглести) гъби

Гъбите, заедно с бактериите имат голямо значение за биосферата. Те разграждат органичните съединения чрез гниенето и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря хранителната верига и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие. Микоризните гъби подпомагат храненето на дървесните и някои тревисти растения. Например орхидеите и салепа не могат да съществуват без симбиоза с микоризни гъби.