Английски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Английски език English |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Великобритания, САЩ и 103 други страни | |
| Район | ||
| Общо говорещи: | 693 000 000 | |
| Класификация | Индоевропейски Германски Западногермански Англосаксонски Английски |
|
| Официално положение | ||
| Официален във: | 47 страни | |
| Контролиран от: | — | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | en | |
| ISO 639-2 | eng | |
| ISO 639-3 | ENG | |
|
||
Английският език (English language) е западногермански език, възникнал в Англия, който в наши дни е основен език за голям брой страни по целия свят. Той е и един от официалните езици на Организацията на обединените нации от нейното основаване през 1945.
Английският език се разпространява от Англия в останалата част от Британските острови, а след това във владенията на Британската империя, като Съединените американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия. В резултат на това днес английският е официален език в много страни, сред които Индия, Пакистан, Република Южна Африка, Нигерия, Филипините и други.
От средата на 20 век той се превръща в най-широко преподавания и говорен език в света, като понякога е определян като съвременен лингва франка. Основните фактори, допринесли за този процес са:
- гъвкавостта на езика по отношение на лексиката и донякъде на граматиката
- сравнително простата граматика
- географското разпространение на езика породено още от времето на Великите географски открития
- продължението на езика от една от Великите сили (САЩ) наследено от друга (Британската империя)
- силното влияние на Съединените американски щати в областта на икономиката, науката и културата
- широкото разпространение на езика чрез масмедиите, които са се появили също сравнително скоро (от началото на 20 век, което съвпада със самото популяризиране на английския език по света)
- излизането от двете световни войни(първата световна война и втората световна война) на англоговорящите държави като победителки и рухването на Източния блок в краят на 1980-те и началото на 1990-те.
- Общност на нациите.
Исторически, развитието на английския език се дели на три големи периода:
- староанглийски език (известен още под името англо-саксонски език) — езикът, който се говори от германските племена в Англия преди Норманското нашествие
- средноанглийски език — езикът, който се говори в Англия след Норманското нашествие и преди развитието на книгопечатането
- съвременен английски език — езикът, на който се говори от 16 век насам.
Хората, за които английският е роден език, обикновено могат да се справят с текстове, написани на средноанглийски, въпреки че понякога срещат известни затруднения. Староанглийският обаче е по-близко свързан с исландския, отколкото със съвременния английски.
Съдържание |
[редактиране] История
Английският е англо-фризийски. Германо-говорящи племена от северозападна Германия (Санксонци и Ангъли) и Ютланци се нанасят на сегашните Източна Англия през около V век след Христа. Има спор за това дали Стария Английски език се е разпространил чрез разселване на оригиналното население в тези земи или пък келтите са приели езика. А може да е и от двете.
Каквито и да са били техните корени, тези германски диалекти в следствие формирали т. нар. Стар Английски. Старият Английски използва някой диалекти, използвани по бреговете на сегашната северозападна Германия и Холандия(Нидерландия)- предишна Фризия. През вековете история на писменият Стар Английски, той запазва структура по-близка до индоевропейската, приемайки Западно Саксонските писмени традиции, докато устният Стар Английски става аналитичен по природа, губейки сложната глаголна система и разчитайки най-вече на предлози, за да изрази най-точно значението. Това става през Средният Английски период, когато литературата се развивала бързо чрез устния английски, след като писменият английски губи статус на език на аристокрацията. Говори се също, че английският запазва основата на келтският език. По-късно той е повлиян от северен германски език, говорен от Викингите, които трайно се заселили основно на северния и източния бряг на Лондон.
Нормандското нашествие през 1066 г. също повлиява значително на развитието на езика. За около 300 години след това нормандците използвали Англо-нормандски език в съда, в законите и в администрацията. Той бил близък на стария френски. До XIV в. Англо-нормандски заемки достигат грубо цифрата 10 000 в английския, от които 75% остават в полза. Множество от тези думи са използвани предимно в правото и администрацията, но също включват и думи за храна като "mutton"(овнешко месо) и "beef"(говеждо месо). По-късно, през английския Ренесанс, много думи са били взети директно от латинския и гръцкия.
[редактиране] Класификация и близки езици
Английският език принадлежи към Западногерманските езици, принадлежащи на Германската езикова група от Индоевропейското езиково семейство.
Въпроси като кой е най-близкият език до английския са обсъждани. Тук трябва да обсъдим и произхода на шотландския език.Той се говори предимно в Шотландия и някой части от северна Ирландия и не е галски език, но е част от групата диалекти на английския, развили се от ранния северен средноанглийски. Шотландският е определен като език от групата диалекти на английския, което го прави и най-близкия до английския език. Най-близо до английския след шотландския са група езици говорени в Северна Холандия и Северозападна Германия, наречени фризийски. Някои други близки до английския езици са немски, холандски и африкаанс(езикът на холандските заселници в Южна Африка). Езиците, говорени на Скандинавския полуостров са по-малко близки до английския.
Много френски думи са разбираеми за англо-говорящите (макар че понякога произношението е доста различно), защото английският е приел множество думи от французите и нормандците, чрез Англосаксонците след нормандското нашествие и директно от френския през следващите векове. Като резултат от това голяма част от думите в английския са заемки от френския с някои малки разлики в изговора и също леки различия в значението.
[редактиране] Географско разпределение
За над 309 милиона души английският е роден език(от 2005). Днес английски е вероятно трети по брой на говорещи, на които той е роден език. Английският се нарежда след китайския и испанския. Ала когато съберем броя на хора, на които английския е роден език и тези, които го говорят без да име е роден език, то тогава английският е вероятно най-разпространеният език на света, но е възможно и да е след китайския. Хората, на които английският е втори език са между 470 милиона и над милиард, според това колко добре знаят английски. Някой твърдят, че пропорцията между хората, които говорят английски като роден и тези, на които е втори език е 3 към 1.
Страните с най-голям брой на хора, на които английският е роден език са(в низходящ ред): Съединените Американски Щати(215 милиона), Великобритания(58 милиона), Канада(17, 7 милиона), Австралия(15 милиона), Ирландия(3,8 милиона), ЮАР(3, 7 милиона) и Нова Зеландия(3-3, 7 милиона).В страни като Ямайка и Нигерия също има милиони такива хора. Индия пък определено води по хора, на които английския е втори език. Лингвистът професор Дейвид Кристал твърди, че в Индия има повече хора, които говорят или разбират английски от всяка друга страна в света. След Индия е Китай.
Английският се говори в Ангуила, Австралия, Бахамските острови, Барбадос, Антигуа и Барбуда, Канада, Кайманови острови, Доминиканска република, Гибралтар, Гренада, Гуам, Ирландия, Ямайка, Джърси, Монсерат, Науру, Нова Зеландия, Св. Хелена, Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови, Тринидад и Тобаго, Американски Вирджински острови, Великобритания, САЩ и др.
В много държави английският не е толкова разпространен, но е официален език. Тези страни са: Ботсвана, Фиджи, Микронезия, Гана, Гамбия, Индия, Камерун, Кирибати, Кения, Лесото, Либерия, Мавриций, Мадагаскар, Малта, Маршалови острови, Намибия, Нигерия, Пакистан, Нова Гвинея, Филипини, Палау, Пуерто Рико, Руанда, Свазиленд, Света Лусия, Сейшелските острови, Соломоновите острови, Самоа, Сиера Леоне, Сингапур, Танзания, Уганда, Шри Ланка, Замбия и Зимбабве. Английският също е един от единадесетте официални езика в ЮАР, а също така и в бившата британска колония Хонконг.
Английският не е официален език в САЩ. Въпреки, че федералното правителство на САЩ няма официален език, английският е приет като такъв в 30 от 50 щата.
[редактиране] Брой англоговорящи
САЩ- 214 809 000
Великобритания- 58 200 000
Канада- 17 694 830
Австралия- 15 013 965
Ирландия- 4 200 000+(приблизително)
ЮАР- 3 673 203
Нова Зеландия- 3 500 000+(приблизително)
Сингапур- 665 087
[редактиране] Английският като глобален език
Понеже е толкова широко използван, английският често е смятан за "глобален език", лингва франка на модерното време. Въпреки че английският не е официален език в повечето страни в света, той е най-често изучавания втори език в света. Само лингвистите смятат, че английският е език, поемащ от културата на целия свят, продължавайки да расте. Той е официален език на Европейския съюз, на ООН и на повечето международни атлетични организации като Международния Олимпийски Комитет.
Английският е езика, който се учи най-често като чужд език в Европейския съюз(от 89% от учениците), следван от френския (32%), немския(18%) и испански (8%). В ЕС голяма част от населението твърди, че разбира английски до някаква степен.Например в Холандия 87% знаят английски, в Швеция 85%, в Дания (83%), Люксембург (66%), Финландия(60%), Словения(56%), Австрия(53%)Белгия(52%) и Германия(51%). В Норвегия и Исландия също има много хора, които могат да говорят английски.
Книги, списания и вестници написани на английски често са достъпни в целия свят. Английският също е най-често използвания език и в науката. През 1997 се появява изследване, според което 95% от статиите са на писани на английски, макар че само половината от тях са написани от автори, на които английският е роден език.
[редактиране] Диалекти и регионални вариации
Експанзията на Британската империя и силното развитие на Съединените Щати разпространяват английския език из цялото земно кълбо. Поради това разпространяване в английския се обособяват множество английски диалекти и опростени варианти на английския.
По-голямата част от английските варианти включват няколко подварианта като Лондонския жаргон в Британския английски; Нюфаундленд английски в Канадския английски; Южноамериканския английски в Американския английски.
Шотландският език е образуван от същите корени, но след 1707 година започват да се приемат повече и повече черти от английския език, което прави шотландския език диалект от английския. Но дали е отделен език или диалект (Шотландски английски) е спор. Произношението, граматиката и лексиката на традиционните форми се различават, и то значително, от английския.
Поради широката употреба на английския като втори език има много различни акценти, които често сигнализират дали за говорещия английският е роден или е втори език.
Точно както английският през вековете история е заел множество думи от различни езици, английски заемки се срещат в множество езици в днешно време. Най-често такива думи се появяват в технологичната или културна сфера.
[редактиране] Граматика
В английската граматика има много малко окончания в сравнение с другите Индоевропейски езици. Например в съвременният английски, за разлика от съвременния немски или холандски и езиците от романската езикова група, липсва род и съгласуване на прилагателните имена. Падежът също е почти изчезнал от английски и се вижда само в местоименията. Съществуват правилни (work/worked/worked) и неправилни глаголи (speak/spoke/spoken), чиито три форми се учат наизуст. Остатъци от окончания се виждат само при множественото число на съществителните имена (в повечето случаи се добавя "-s" в края на думата). Те са наследени от Германските езици.
По същото време езикът е станал по-аналитичен и е развил някои черти като модални глаголи и словоред като богати източници за значението. Спомагателните глаголи помагат при съставянето на въпросителни и отрицателни форми на изреченията.
[редактиране] Лексика
Английската лексика се е променила значително през вековете.
Както при много езици, произлезли от Индоевропейското семейство, на много думи от английския език може да им проследим корените. Такива думи са основните местоимения като "аз"(I-ай), които на латински са Ego, гръцки-Ego и санскрит-Aham;мен(me, латински-me, гръцки-eme, санскрит-mam). Такива са и повечето числа(едно-one, две-two, три-three, латински: unus, duo tres, гръцки: oios, duo, treis) и още на широко разпространени животни като "мишка" (английски-mouse, латински-mus, гръцки-mys, санскрит-mus) и много глаголи като "знам" (английски-know, латински-gnoscere)
Германските думи са по кратки от латинските думи в английския език и се срещат повече във всекидневната реч. По-дългите латински думи често са смятани за по-елегантни и по-добре звучащи. Ала прекаленото използването на латински думи често се смята за надуто.
Говорещия обаче може да избира дали да използва немски или латински синоними: идвам- come/arrive, зрение- sight/vision, свобода-freedom/liberty. Понякога изборът е по-голям. Например за думата "надзиравам", "ръководя". Тук имаме избор между германска дума(oversee), латинска дума(supervise) и френска дума, произлязла от същата латинска(survey). Богатството на речника на даден език се увеличава от различните значения и леки нюанси, които синонимите дават, позволявайки по-честото повтаряне на една дума чрез синоними. Това увеличава възможността за точно изразяване, улеснявайки изразяването на всяка мисъл. Познанието на етимологията на групите синоними може да даде по-голям контрол над езика.
Едно странно изключение и може би уникално за английски език е, че съществителните за меса са често различни от(и дори не са близки) с тези на животните, от които е месото. Това е така, защото животните обикновено имат Германско име, а месото има френски произход. Примери са: елен-еленско месо(deer-venison), крава-говеждо(cow-beef), прасе/свиня-свинско(swine/pig-pork), овца-овнешко месо(sheep-mutton). Смята се, че е станало така след нормандското нашествие, когато най-вече френският елит е консумирал месо, произвеждано от британците от по-ниските класове на обществото.
Във всекидневната реч по-голямата част от думите са германски. Ако говорещият иска да се изрази убедително в някой спор и то по-малко по-прям и грубичък начин, германските думи ще са за предпочитане. По-голямата част от латинските думи се използват в по-формалната реч и писменото изразяване като например в съда или в енциклопедична статия. Обаче има и други латински думи, които се използват във всекидневната реч и не звучат формално. Това са тези, за които няма германски думи и са по-добре променени и не изглеждат като латински. Например думите планина(mountain), долина(valley), река(river), леля(aunt), вуйчо(uncle), движа се(move), използвам(use), бутам(push) и оставам(stay) са все латински думи.
Английският лесно приема технически термини във всекидневна употреба и често добавя нови думи и фрази. Пример за този феномен е cookie(бисквитка-използва се и като термин в интернет).
[редактиране] Брой думи в английския език
Английският език има невероятно богат речник и желание заемането за още нови думи. В началото на Оксфордския тълковен речник пише, че лексиката на широко разпространен и високо културен език не би трябвало да има каквито и да било ограничения и лимити.
Английската лексика е наистина обширна, но да се определи точен брой на думите е по-скоро въпрос на дефиниция отколкото на изчисления. За разлика от другите езици, в английският няма академия, която да определи официално определените думи. Неологизмите са най-вече в медицината, науката, техниката и други подобни области, а новите жаргони се развиват постоянно. Някои от тези думи навлизат широко в употреба, но други остават затворени в точно определена сфера от живота. Чуждите думи, използвани в обществата на емигрантите, често навлизат до по-голяма степен в езика. Някои от архаични, диалектни или регионални думи може да се смятат или да не смятат за английски.
Второто издание на Оксфордския тълковен речник включва 600 000 дефиниции като авторите твърдят, че той обхваща не само стандартния литературен и устен английски, дали сегашен, постоянен или архаичен, но и други технически дефиниции и голям брой диалектни и жаргонни думи.
Някои смятат, че в английският език навлизат около 25 000 думи всяка година.
[редактиране] Произход на английските думи
Едно от обстоятелствата, заради което в английския има толкова голямо френско влияние е, че английския език е разделен между тези думи, които са германски(най-вече от староанглийския) и тези, които са имат латински корен(нормандо-френски или романски).
Множество статистики са правени, за да се демонстрира различните корени в английския речник. Никоя, все още, не е смятана за абсолютно правилна от по-голямата част от лингвистите.
Компютъризирано изследване върху 80 000 думи от стария Кратък оксфордски речник (3-то издание), публикувано през 1973, определя основите на английските думи така:
- френски, вкл старо-френски и ранно англо-френски: 28,3%
- латински, вкл научен и технически латински: 28,24%
- старо и средно-английски, старохоландски и холандски: 25%
- гръцки: 5,32%
- без етимология: 4,03%
- произлязъл от съответните същински имена: 3,28%
Всички останали езици: по-малко от 1%
Проучване на М. Уилямс на 10 000 думи дава следната статистика:
Въпреки всичко 83% от 1 000 най-често срещани английски думи имат англо-саксонски корен.
[редактиране] Система на писане
Английският се пише чрез латинската азбука след IX в(преди това се е пишел чрез англо-саксонска азбука). Правописът или още ортографията, е бил с много слоеве и с елементи от френския, латинския и гръцкия правопис, наложени върху оригиналната германска система. Правописът на думите често се различава от тяхното звучене.
[редактиране] Произношение и писане
За разлика от другите германски езици, в английския няма означение за различното звучене на дадени букви в думите, освен в заемки (като café).
[редактиране] Основа и опростени версии
За да се направи английският по-лесен за четене, има някои опростени версии на езика. Една основна версия е наречена Основен Английски, съставен от малък брой думи, създаден от Чарли Огден и описан в неговата книга. Езикът е създаден върху опростена версия на английския. Огерон казва, че ти трябват седем години да научиш английски, седем месеца да научиш есперанто и седем дни да научиш Основен Английски. Този английски се използва в някои училища, за да се дадат знания по английски за кратко време.
Огден не слага думи в Основния Английски, които могат да бъдат казани с няколко други думи(пример- ако little означава малък, то тази дума се използва за всичко, което е малко като се изключват останалите синоними-small, tiny и др.) и той се опитва да направи езика леснодостъпен за всички, опитващи се да научат английски. Той също прави граматиката по-опростена, но я запазва възможно нормална за всички хора, който вече говорят английски.
Друга версия, Опростен Английски, също съществува. Той предлага внимателно избран и стандартизиран подбор на английския.
[редактиране] Литература
[редактиране] Вижте още
- Уикипедия на английски - най-многочислената уикипедия
- Уикипедия на опростен английски
- Официални езици на Европейския съюз
- Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз
- Европейски ден на езиците
[редактиране] Външни препратки
- Уикикниги Българо-Английски речник
- Английският език на Ethnologue
- Re-Romanization of English
- More than 20000 English words recorded by a native speaker
