Финландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Suomen Tasavalta
Republiken Finland


(знаме)	(герб)

Национален девиз: -няма

Официален език фински и шведски език

Столица

Хелзинки

Най-голям град Хелзинки

Президент Таря Халонен

Министър-председател Мати Ванханен

Площ
- oбщо на 63-то място
338 145 км²

Население
- oбщо (2007)
- гъстота на 111-то място
5 290 157
17 д/км²

БВП
- общо (2005)
- на човек на 48-мо място
$ 152,955 млрд
$ ?

Валута евро (EUR)

Часова зона
- Лятно часово време EET (UTC+2)
- EEST (UTC+3)

Независимост
-обявена от Русия
6 декември 1917

Национален химн

Maamme

Интернет домейн .fi

Телефонен код +358

Република Финландия е държава, разположена в Североизточна Европа. Граничи с Балтийско море на югозапад и с Финландския залив на югоизток. Съседните ѝ страни са Швеция, Норвегия и Русия.

[редактиране] История

Основна статия: История на Финландия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Ранна история

Според наличните археологически сведения, хората се заселват на територията на днешна Финландия в средата на 9 хилядолетие пр.н.е. Културата им е мезолитна, като керамика се появява около 5300 година пр.н.е. Културата на бойните брадви се разпространява по южното крайбрежие около 3200 година пр.н.е. Възможно е с нея да се появява и земеделието, но първите сигурни данни за това са от края на хилядолетието. Дори и след въвеждането на земеделието, ловът и риболовът продължават да имат голямо значение за икономиката дори в ново време, особено в северните и източни части на страната. Бронзовата епоха в днешна Финландия започва в средата на 2 хилядолетие пр.н.е., а желязната - в началото на 5 век пр.н.е. Спорен е въпросът дали в региона се заселват първи индоевропейски или фински племена.

[редактиране] Шведско управление

След няколко кръстоносни похода, през 13 век Швеция завладява територията на днешна Финландия. Шведски и немски благородници и търговци се заселват в страната, а шведският става преобладаващият език на аристокрацията, администрацията и образованието. Главен град на областта през този период е Обу, където е седалището на католическия епископ, най-високопоставената длъжност във Финландия.

След началото на Реформацията шведският крал въвежда в страната лутеранството, като във Финландия процесът преминава без вътрешна съпротива. През 16 век Микаел Агрикола публикува първите книги на фински език, а през 1640 година в Обу е основан първият университет в страната. През 18 век войните между Швеция и Русия довеждат до двукратна окупация на Финландия от руски войски и значителни грабежи и опустошения от тяхна страна.

[редактиране] Велико княжество Финландия

По време на Наполеоновите войни Финландия отново е окупирана от руски войски и на 29 март 1809 година е обявена за автономно Велико княжество в лична уния с Руската империя. През следващите десетилетия страната се развива мирно, като постепенно нараства ролята на финския език и култура. Нараства ролята на Хелзинки, който се превръща в главен град на страната. През 1835 година е публикуван националният епос „Калевала“, а през 1892 година финският език получава равен статут с шведския. Важна роля в този процес има възникналото през 60-те години националистическо движение на феноманите.

През 1866-1868 година Финландия е засегната от масов глад, при който загиват около 15% от населението. През следващите години страната постепенно се възстановява, появяват се първите модерни промишлени предприятия, изграждат се железопътни линии и плавателни канали.

През целия 19 век Финландия се ползва със значителна автономия - разполага със собствен парламент и правителство и руските власти рядко се намесват във вътрешния живот на Великото княжество. През 1906 година е въведено всеобщо избирателно право, но тази либерална реформа е извършена в момент, когато руското правителство променя политиката си спрямо Финландия, ограничавайки нейната автономия. Този процес предизвиква недоволство в страната, като дори са извършени няколко атентата срещу руски представители.

[редактиране] Независима Финландия

На 6 декември 1917 година, малко след Октомврийската революция в Русия, Финландия обявява своята независимост, която е призната от руското комунистическо правителство. Малко по късно започва Финландската гражданска война между поддържащата правителството Бяла гвардия и крайнолявата Червена гвардия. Правителството успява да надделее само за няколко месеца, но войната е свързана с много насилие от двете страни, което създава продължило няколко десетилетия разделение във финландското общество. С Договора от Тарту от 1920 година е установена съветско-финландската граница, като освен територията на Великото княжество, към Финландия е присъединен и град Печенга на Баренцово море.

Според Пакта Рибентроп-Молотов Финландия попада в съветската сфера на влияние и през ноември 1939 година Съветския съюз напада Финландия. В последвалата Зимна война, въпреки многократното си числено превъзходство, съветските войски понасят много жертви и успяват да напреднат на финландска територия едва в началото на следващата година, когато Финландия е принудена да отстъпи Печенга и части от Карелия с град Виборг. След съветски бомбардировки през юни 1941 година войната между двете страни е подновена и продължава до ново примирие през 1944 година. През следващите месеци финландските войски водят Лапландската война срещу германските части, разположени в северната част на страната.

Въпреки че не успяват да си върнат Карелия и Виброг и Съветския съюз им налага тежки репарации, финландците успяват да предотвратят съветска окупация на страната. Изплащането на репарациите засилва индустриализацията в следвоенните години, като и след окончателното изплащане на репарациите търговските връзки със Съветския съюз остават важни за финландската икономика. По време на Студената война, макар формално Финландия да е неутрална, съветското влияние в страната е силно, стотици книги и филми са забранявани от цензурата, а близкият до съветското правителство политик Урхо Кеконен е президент в продължение на 26 години. Въпреки това многопартийната система и пазарната икономика са запазени.

Сривът на съветската икономика в началото на 90-те години предизвиква тежка икономическа криза във Финландия, но с помощта на започналите в края на 80-те либерални реформи тя е преодоляна сравнително бързо. През 1995 година Финландия става член на Европейския съюз. Тя реорганизира армията си според стандартите на НАТО, така че да има възможност за бързо присъединяване към организацията, и участва със свои войски в нейни операции.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Финландия

Държавното устройство на Финландия е република. Държавен глава е президентът, избиран чрез преки и тайни избори за срок от 6 г. Законодателен орган е президентът и еднокамарен парламент. Изпълнителен орган е Държавният съвет, назначаван от президента.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Финландия

Република Финландия е разделене на 6 губернии. Губерниите се управляват от губернско правителство начело с губернатор. Губернаторът се назначава от президента на страната.

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Финландия

Около 3/4 от страната са гори. В южната и средната част на Финландия има предимно борове, смърчове и крушови дръвчета. На юг има също така дъбове, явори и други растения. Растителността на север в Лапландия е видимо по-оскъдна. Една трета от площта е заета от тресавища.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Финландия

Брутният вътрешен продукт е 118,3 млрд. щатски долара (2000): селско стопанство 3,5 %, промишленост 29 %, услуги 67,5 %. Добив на желязна руда, мед, цинк, хром. Черна и цветна металургия, машиностроителна (кораби, ледоразбивачи, машини за дървообработващата и целулозно-хартиената промишленост), дървообработваща (фурнир, мебели), целулозно-хартиена, химическа, текстилна, шивашка, хранително-вкусова промишленост. Едър рогат добитък, свине. Овес, ечемик, пшеница, ръж, фуражни треви. 5865 km жп линии, 77 796 km шосета, 580 km газопроводи, 1,2 млн. бр.р.т. търговски флот, 159 летища (2000).

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Финландия

Финландия има население от 5,25 милиона души, което я прави сравнително рядко населена страна.Населението е разпределено изключително несъразмерно по територията на страната. Докато в северната част на Финландия —- в Лапландия гъстотата на населението е средно 1,9 човека на км2 то в южна Финландия гъстотата възлиза на 62,6 души на км2.

В годините след Втората световна война половин милион финландци напускат страната и се преселват, в най-голяма степен в Швеция. Тази тенденция стига своя връх през 1970 г. Официално Финландия е двуезична страна. Около 5,5% от финландските граждани посочват за свой майчин език шведския език, а 91,7% финския език. Шведското малцинство е концентрирано преди всичко в крайбрежните южни и източни райони на страната.

На специална държавна протекция се ползва малцинството на саамите живеещи в северните райони на Лапландия. Понастоящем едва около 1750 финландци посочват за свой роден език някой от саамските езици. Поради силната емиграция на етнически фини от северна Русия и Карелия през 1990-те г. около 40 000 души във Финландия посочват руския език за майчин.