Албания

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За историческата държава вижте Кавказка Албания.

Republika e Shqipërisë


(знаме)	(герб)

Национален девиз: няма

Официален език

албански

Столица Тирана
41°20′N, 19°48′E

Най-голям град Тирана

Президент Бамир Топи

министър-председател Сали Бериша

Площ
- oбщо на 139-то място
28 748 км²

Население
- oбщо (2008)
- гъстота на 128-мо място
3 600 523
134 д/км²

БВП
- общо (2004)
- на човек на 113-то място
$ 17 , 402 млрд
$ 5 000⁽¹⁾

Валута Лек (ALL)

Часова зона
- Лятно часово време CET (UTC+1)
- CEST (UTC+2)

Независимост
от Османската империя 28 ноември 1912

Национален химн

Hymni i Flamurit

Интернет домейн al

Телефонен код +355

(1): по приблизителна оценка

Република Албания (на албански: Shqipëria, изговаря се Шкипърия, което означава "Земята на орлите") е страна в Югоизточна Европа. Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад, както и на Йонийско море на югозапад.

[редактиране] История

Основна статия: История на Албания

В днешна Албания са се намирали няколко гръцки колонии, а по-късно там е разположена част от римската провинция Илирик. След като попада под властта на няколко различни държави, тя става част от Османската империя през 1478 г.

След Балканската война, Албания обявява своята независимост от Османската империя през 1912 г., но в страната продължават да бушуват размирици. След като е окупирана от Италия по време на Втората световна война, съпротивата, която е главно комунистическа и се води от Енвер Ходжа, завзема властта, когато италианците си тръгват.

До 1990 г., или пет години след смъртта на Ходжа, Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, организираната престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

[редактиране] Държавно устройство

Държавният глава е президент, избиран от Кувенди Популор, или Народното събрание. По голямата част от 155-те члена на това събрание се избират от албанците на всеки пет години. Президентът се подпомага от министерски съвет, който се назначава от президента.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Албания

Албания е разделена на 36 общини, или рете. Тези общини се групират в области, които са 12 на брой. Столицата Тирана има специален статут.

[редактиране] Гегорафия

Релефът на Албания е предимно хълмист и планински, като най-високият връх Голям Кораб в планината Кораб е висок 2764 м.

Освен столицата Тирана, в която живеят около 520 000 души, главните градове са Дуръс, Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча, а пример за по-малък град е Кавая.

[редактиране] Климат

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски,с влажна зима и сухо лято.

Средни температури за Тирана
температура	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
минимална	5° C	6° C	8° C	11° C	15° C	19° C	21° C	21° C	18° C	14° C	11° C	7° C
максимална	12° C	13° C	14° C	18° C	21° C	25° C	28° C	28° C	25° C	22° C	16° C	13° C

[редактиране] Стопанство

Албания е една от най-бедните страни в Европа, като половината от трудоспособното население на страната все още се занимава със земеделие, а според някои източници една пета работи в чужбина. ^{[източник?]} Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високоправителствени нива и организираната престъпност.

Албания почти не изнася, но внася от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите за внос идват от тези помощи и от средствата, които емигрантите, работещи в чужбина пращат на своите близки в Албания.

[редактиране] Население

Според официалната албанска статистика, 95% от населението са албанци, известни и като арнаути, а най-голямото малцинство е от гърци (3%). Останалите официално признати малцинства са аромъни (власи) и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). В Албания живеят и сърби, черногорци, цигани и българи.

За принадлежността на славяноезичното население в посочените области (около Охридското езеро ) се води спор между България и Република Македония. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище. В Албания албанският е официален език, но се говори и гръцки, български или македонски език, аромънски (влашки), и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Черна гора и Гърция.

[редактиране] Българите в Албания

В днешно време българите в Албания са групирани главно в следните райони: Голо Бърдо/Дебърско (Пешкапийско - „Голо Бърдо“ и „Поле“) - главно българомохамедани, Мала Преспа (около Преспанското езерото, Корчанско и Костурско) - главно християни и „Гора“ (на границата с Косово и Македония) - българомохамедани.

Във вътрешността на Албания броя на българите е много по-голям, но никой не може да каже колко са точно (вътрешна миграция-Берат, Тирана, Драч, Елбасан, Шкодра,Корча и други градове). Българите в Албания са над 100 000 души. 2/3 са българомохамедани, а 1/3 - християни. Тези данни са на база оценки на различни учени и международни организации както и по данни на Екзархията, доклади на българското Консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров „Българите в Албания“ и други.

Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици призна, че българите в пределите на държавата са около 150 000 души.

Според вестник Монитор броя на българите от някои на градовете в Албания е следния:Елбасан (4-5 хиляди), Тирана (3-4 хиляди), Дуръс (2-3 хиляди), Пешкопия (около 1000 души).

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в нашите висши и средни училища. Въпреки многото пропаганди (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка) и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, те до голяма степен са запазили своите български корени и обичаи.

[редактиране] Религия

След окупирането от османците, мнозинството от албанците е мюсюлманско (70%), въпреки че религията е забранена по време на комунизма. Другите вероизповедания в страната са източноправославие (20%) и римокатолицизъм (10%).

[редактиране] Култура

По повод на културната изостаналост на албанците, Любен Каравелов твърди: „Освен сърбите и българите, на Балканския полуостров живеят още три народности: гърци, румънци и арнаути; първите две народности имат своя култура и свой политически живот, а последната се намира в детско състояние.“ [1]