Бертолт Брехт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия е за немския поет, драматург и режисьор. За гимназията в Пазарджик вижте ЕГ „Бертолт Брехт“.
.
|
Бертолт Брехт (на немски Bertolt Brecht), всъщност Ойген Бертолд Фридрих Брехт, е немски поет, драматург, режисьор, и теоретик на изкуството.
Съдържание |
[редактиране] Житейски път
Бертолт Брехт е роден в Аугсбург в семейството на фабрикант. Следва естествени науки, медицина и литература в Мюнхен, а в края на Първата световна война е мобилизиран като санитар в аугсбургски лазарет. После продължава следването си, но се отдава изцяло на литературата и театъра и става драматург и режисьор в Мюнхен при кабаретиста Карл Валентин. През 1922 г. получава литературната награда "Хайнрих фон Клайст", а през 1924 г. отива в Берлин и там работи като драматург в "Дойчес театър" при Макс Райнхард. През цялото това време пише стихове, а като противодействие на буржоазния си произход се увлича от учението на Маркс за класовата борба, но никога не встъпва в Германската комунистическа партия. Брехт развива идеята си за "епическия театър", през 1928 г. се жени за голямата актриса Хелене Вайгел и заедно жънат сценични успехи, най-значимият от които е постановката на "Опера за три гроша" (1928).
[редактиране] Изгнание
След установяването на националсоциалистическа диктатура в Германия Брехт емигрира в Дания, а в родината му неговите творби са публично изгаряни и му е отнето немското гражданство. В Дания, изпълнен с "вяра в нежната сила на разума", Брехт създава драмата „Животът на Галилей“ (1938) и написва прочутите си "Свендборгски стихотворения" (1939). През 1941 г. се преселва в САЩ с напразната надежда да намери поприще като сценарист в Холивуд. През 1947 г. е подложен на разпити от Комисията за антиамериканска дейност и набеден като комунист, едва успява да избегне затвора. В 1948 г. Брехт се завръща в Германия и заедно с жена си създава световноизвестния театър "Берлинер ансамбъл", където поставя преди всичко свои творби. Умира в Берлин и е погребан до своя учител по диалектика - философа Хегел.
[редактиране] Творческо дело
Поетическото си творчество Брехт започва с дръзки антибуржоазни сатири и улични балади в експресионистичен маниер, но под влиянието на Вийон, Рембо и Киплинг скоро задълбочава художественото си светоотношение и постепенно намира своя неповторим поетически глас. След Втората световна война стремежът му е да създаде поезия, която "да съответства на новите обществени отношения", каквито смята, че открива в ГДР. В последните години от живота си Брехт сам съставя известния сборник "Сто стихотворения" (1951), в който включва най-добрите си работи от всички творчески периоди.[1]. Публикува и последната си стихосбирка "Буковски елегии" (1953).
През 1954 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.
[редактиране] Влияние
Славата на Бертолт Брехт като поет и драматург несправедливо засенчва постиженията му в областта на прозата - той е също майстор на "притчовия роман" и социалния разказ. Във всеки Брехтов прозаичен откъс е вложено зрънце от онова богатство на идеи, образи, философски прозрения, житейски опит, ерудиция, които присъстват в драматургията и лириката му. Многообразното творческо дело на Бертолт Брехт продължава да оказва неизмеримо въздействие върху съвременната немска и световна литература.
В чест на поета родният му град Аугсбург учредява през 1995 г. литературната награда "Бертолт Брехт".
[редактиране] Библиография
[редактиране] Пиеси
- Baal, 1918/1923
- Trommeln in der Nacht, 1918-20/1922
- Im Dickicht der Städte, 1921-24/1923
- Leben Eduards des Zweiten von England, 1924/1924
- Mann ist Mann, 1924-26/1926
- Das Elefantenkalb, 1924-26/1926
- Mahagonny-Songspiel, 1927/1927
- Die Dreigroschenoper, 1928/1928
- Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny (Opernlibretto),1927-29/1930
- Der Ozeanflug, auch Der Lindberghflug, auch Der Flug der Lindberghs, 1928-29/1929
- Das Badener Lehrstück vom Einverständnis, auch Lehrstück, 1929/1929
- Happy End, 1929/1929
- Der Jasager. Der Neinsager (Opernlibretti/Lehrstücke [Schuloper]), 1929/1930
- Die Maßnahme (Lehrstück), 1930/1930
- Die heilige Johanna der Schlachthöfe, 1919-31/1959
- Die Ausnahme und die Regel (Lehrstück), 1930/1938
- Die Mutter, 1930-31/1932
- Die Rundköpfe und die Spitzköpfe, 1931-34/1936
- Die Horatier und die Kuriatier (Lehrstück), 1933-34/1958
- Furcht und Elend des Dritten Reiches, 1935-38/1938
- Leben des Galilei, 1937-39/1943
- Mutter Courage und ihre Kinder, 1938-39/1941
- Das Verhör des Lukullus, auch Lukullus vor Gericht, auch Die Verurteilung des Lukullus (Hörspiel, später Opernlibretto), 1938-39/1940, 1951
- Der gute Mensch von Sezuan, 1939-42/1943
- Herr Puntila und sein Knecht Matti, 1940/1948
- Der aufhaltsame Aufstieg des Arturo Ui, 1941/1958
- Schweyk im Zweiten Weltkrieg, 1941-43/1957
- Hangmen Also Die (screenplay), 1942/1943
- Die Gesichte der Simone Machard auch Die Stimmen, 1942-43/1957
- The Duchess of Malfi, 1943/1943
- Der kaukasische Kreidekreis, 1943-45/1948
- Die Antigone des Sophokles, 1947/1948
- Die Tage der Commune, 1948-49/1956
- Der Hofmeister, 1950/1950
- Herrnburger Bericht, 1951/1951
- Coriolanus von Shakespeare, 1951-53/1962
- Der Prozess der Jeanne D'Arc zu Rouen, 1431, 1952/1952
- Don Juan, 1952/1954
- Turandot oder Der Kongreß der Weißwäscher, 1953-54/1969
- Pauken und Trompeten, 1955/1955
[редактиране] Едноактни пиеси
- Die Bibel Drama in I Act (1914 in Augsburger Schülerzeitschrift von „Bertold Eugen“ publiziert)
- Der Bettler oder Der tote Hund, 1919
- Er treibt einen Teufel aus, 1919
- Lux in Tenebris, 1919
- Der Fischzug, 1919
- Die Kleinbürgerhochzeit, 1919/1926
- Die Gewehre der Frau Carrar, 1937/1937
- Prärie (Opernlibretto)
- Dansen, 1939
- Was kostet das Eisen?, 1939/1939
- Die sieben Todsünden, auch Die sieben Todsünden der Kleinbürger (Ballettlibretto)
[редактиране] Поезия
[редактиране] Поетически цикли
- Lieder zur Klampfe von Bert Brecht und seinen Freunden (1918)
- Psalmen (1920)
- Bertolt Brechts Hauspostille (1916–1925)
- Die Augsburger Sonette (1925–1927)
- Die Songs der Dreigroschenoper (1928)
- Aus dem Lesebuch für Städtebewohner (1926–1927)
- Die Nachtlager (1931)
- Geschichten aus der Revolution (1932)
- Sonette (1932–1934)
- Englische Sonette (1934)
- Lieder Gedichte Chöre (1933)
- Chinesische Gedichte (1938–1949)
- Studien (1934–1938)
- Svendborger Gedichte (1926–1937)
- Steffinsche Sammlung (1939–1942)
- Hollywoodelegien (1942)
- Gedichte im Exil (1944)
- Deutsche Satiren (1945)
- Kinderlieder (1950)
- Buckower Elegien (1953)
[редактиране] Избрани стихотворения и песни
- An die Nachgeborenen
- Ballade von den Seeräubern
- Choral vom Manne Baal
- Der Schneider von Ulm
- Die Legende vom toten Soldaten
- Die Liebenden, auch Terzinen über die Liebe
- Die Lösung
- Einheitsfrontlied
- Erinnerung an die Marie A.
- Fragen eines lesenden Arbeiters
- Der Anachronistische Zug oder Freiheit und Democracy
- Kinderhymne
- Legende von der Entstehung des Buches Taoteking auf dem Weg des Laotse in die Emigration
- Mein Bruder war ein Flieger
- Morgens und abends zu lesen
- Resolution der Kommunarden
- Schlechte Zeit für Lyrik
- Solidaritätslied für den Film Kuhle Wampe
[редактиране] Проза
- Bargan läßt es sein
- Geschichten vom Herrn Keuner
- Dreigroschenroman
- Der Augsburger Kreidekreis
- Flüchtlingsgespräche
- Kalendergeschichten
- Die unwürdige Greisin
- Die Geschäfte des Herrn Julius Caesar
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
[редактиране] Външни препратки
- Поезия и проза от Бертолт Брехт, в превод на Венцеслав Константинов
- „Брехт през погледа на Лион Фойхтвангер“, Венцеслав Константинов, LiterNet.bg
- Gedichte
- Deutsche Dichter
- Lyrikline: Das hörbare Erbe
- Lebenslauf
- Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin
- Филми по произведения и под режисурата на Бертолт Брехт