Габриела Мистрал

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Габриела Мистрал чилийска поетеса и дипломат Родена: 7 април 1889 Викуня, Чили Починала: 10 януари 1957 Ню Йорк, САЩ

Габриела Мистрал (на испански Gabriela Mistral) е артистичният псевдоним на Лусия Годой Алкаяга (Luisa Godoy Alcayaga), чилийска поетеса, възпитател, дипломат и феминистка. Тя е първата латиноамериканска носителка на Нобелова награда за литература от 1945 година. Някои от по-важните теми в поемите ѝ вкючват природата, предателството, любовта, майчината любов, тъгата и съвземането, пътуванията, както и латиноамериканската идентичност като смесица от индиански и европейски влияния. На български Габриела Мистрал е превеждана от Георги Мицков и Атанас Далчев.^[1]

[редактиране] Живот

Родена е на 7 април 1889 г. във високопланинското градче на Андите Викуня. И двамата ѝ родители са учители и имат смесен (испанско-индиански) произход.

Мистрал завършва основно и средно училище в родното си село и на 16-годишна възраст става помощник-учител. Страстта ѝ към учителската професия се съхранява през целия ѝ живот и по-късно тя публикува редица трудове на тази тема, които продължително време се ползват от учители, училищни администратори и ученици.

Първите си литературни текстове публикува във вестници през 1905 г. с псевдонима Габриела Мистрал, който е взаимстван от личното име на италианския писател Габриеле д'Анунцио и фамилията на френския поет Фредерик Мистрал.

До 1922 г. Габриела Мистрал преподава в много училища и в различни градове, като последната година е директор на най-престижната за девойки гимназия в столицата Сантяго. По време на престоя си в Темуко тя среща 16-годишния Пабло Неруда и техният контакт оказва голямо влияние върху развитието на Неруда като писател.

През 1922 г. излиза втората ѝ стихосбирка, която ѝ носи международна известност.

Между 1925 и 1934 г. Габриела Мистрал пребивава за продължителни периоди в Европа (Франция и Италия), работейки в Организацията за интелектуално сътрудничество към Обединените нации. Това е период, през който Мистрал активно публикува статии във вестници и списания.

През 1930-1931 г. Габриела Мистрал е поканена да преподава испано-американска литература в Колумбийския университет в Ню Йорк и в университета на Пуерто Рико.

От 1932-1945 г. започва дипломатическата кариера на Мистрал - в Италия, Испания, Бразилия и в Лос Анджелис (САЩ), а през 1946 г. е представител на Чили в Комисията по правата на човека в ООН.

Лириката ѝ обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава поетичните сборници: „Сонети и смърт“ (1914 г.), „Отчаяние“ (1922 г.), „Тала“ (1938 г.), „Давилня“ (1954 г.). През последните 10 години от живота си тя работи върху книгата си „Поема за Чили“, която е публикувана посмъртно през 1967 г. През 1945 г. Мистрал е удостоена с Нобелова награда за литература.

Габриела Мистрал никога не е била омъжена, но осиновява дете, което скоро след това умира. Поетесата заболява от рак и умира в жилището си в Ню Йорк на 10 януари 1957 г.

След смъртта ѝ стиховете ѝ са преиздавани многократно. На нейно име през 1979 г. е учредена национална награда, която през 2000 г. тя става интер-американска. Носител на тази награда за 2001 г. е певецът Стинг.

[редактиране] Източници

1. ↑ [1]