Тайнство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Кръщението на Иисус от Йоан Кръстител“, икона на Андрей Рубльов от 15 век. Християнството възприема кръщението за първо и основополагащо тайнство.

Тайнството е свещенодействие в християнството, при което вярващият приема благодатните дарове на Светия Дух. Тайнствата имат външна, видима, и невидима страна. Към външната страна се отнасят строго определените молитви и външни знаци, с които извършващият тайнството измолва Божията благодат. Невидимата страна е именно мистичното предаване на тази благодат върху този, спрямо когото се извършва тайнството. Тъкмо в това е съществената разлика между тайнствата и другите свещенодействия – молитви, богослужения, обреди. Външно тайнствата са подобни на тях, но притежават именно невидимата страна, която ги издига на по-високо ниво.

[редактиране] Богословска обосновка

В Никейско-цариградския Символ на вярата десетият член гласи: "Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете". Според тълкуването на Църквата, тук се дава основата за регламентирането на тайнството (и тайнствата) като такова.

[редактиране] Брой на тайнствата

В древността Християнската църква не е имала точно определен брой на тайнствата. Техният брой е варирал от две до повече от десет. Едва през 12-13 век Римокатолическият Запад и Православният Изток постепенно фиксират техния брой на седем и този брой е строго определен. Това са тайнствата:

Кръщение
Миропомазване
Покаяние
Евхаристия
Свещенство
Брак
Елеосвещение

След Реформацията, мнозинството протестантските конфесии редуцират броя на тайнствата обикновено до две – Кръщение и Евхаристия. Някои изповедания добавят към тях Покаянието, Брака или Свещенството.

[редактиране] Видове тайнства

От гледище на Православната и Католическата църква, тайнствата могат да бъдат разделени на две основни категории.

Задължителни – Кръщение, Миропомазване, Покаяние и Евхаристия – това са тайнствата, които са религиозно задължение на всеки християнин и необходимо условие за неговото спасение.
Незадължителни – Свещенство, Брак и Елеосвещение – тайнства, които се извършват върху определени лица с определена конкретна цел – при придобиването на свещенически сан, при сключване на брак, с цел измолването на Божията благодат върху тежко болен.

Освен това тайнствата могат да бъдат определени като еднократни и многократни – например Кръщението се извършва веднъж, докато редовното участие в тайнството Евхаристия е религиозно задължение на всеки християнин, независимо от конфесията.

[редактиране] Различия в разбирането на тайнствата

Според Римокатолицизма тайнството действа „ex operе operato”, т. е. само по себе си. У кръстения член на Църквата благодатта е действена от само себе си, независимо от неговото нравствено състояние и постъпки.
В Православието се приема концепцията, че правилно извършеното тайнство е действително, но за да стане действащо е необходимо духовното усърдие на самия вярващ.

Разликите между Католицизъм и Православие се състоят предимно в уточняване на терминологията. На по-дълбоко ниво на разбиране двете концепции намират своя консенсус. Другите различия засягат предимно външната страна на тайнството.

Повечето изповедания, възникнали на основата на Протестанството разбират тайнствата преди всичко като символичен акт. Това обаче не изключва, поне при „по-старите” конфесии, като Лутеранство и Англиканство, мистичната част на тайнствата.