Брак
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бракът представлява междуличностно отношение, признато от дадено правителство, общност или религиозна конгрегация. Бракът обикновено е интимен и сексуален, често създаден под формата на договор или друг граждански процес. Гражданският брак представлява правната концепция за брака.
Съдържание |
[редактиране] Форми на брака
[редактиране] Граждански брак
В българското семейно право единствената правно валидна (законна) форма е граждански брак, който исторически се противопоставя на църковния. Той представлява доброволен и равноправен съюз между мъж и жена,[1] сключен с цел създаване на семейство при спазване на реда и условията, установени със закон и пораждащи взаимни права и задължения, т.е. той представлява правен акт, с който възникват правни отношения между хора. Неправилно е бракът да се нарича „женитба“, тъй като това е термин (използван предимно в миналото), с който се означава, че мъжът се е сдобил с жена. Правилния термин е „бракосъчетание“.
За първи път в България гражданският брак е установен като единствено валиден с Наредба-закон за брака от 27 май 1945 г. Религиозният обред като ритуал за бракосъчетание се допуска, но е без всякакво правно действие. Така нареченият църковен брак е израз на религиозната търпимост и свободатата на вероизповеданията наложени с чл.37, ал.1 от Конституцията на РБ.
В САЩ е признат официално както църковният така и гражданският брак, като е достатъчно младоженците да се оженят единствено или в общината или в църква, за да се обяват за женени.
[редактиране] Църковен брак
Таинството брак е необходимо за онези, които встъпват в съпружески живот. В таинството брак се дава Божията благодат, която съединява и освещава мъжа и жената, чийто съпружески съюз има за висок образец съюза между Христа и Църквата (Ефес. 5:32). В брака се създава ново християнско семейство. В семейството се раждат и въспитават в християнски дух деца. Семейството на истинските християнски съпрузи трябва да образува нещо като малка църква и школа за духовен живот. Добрият християнски брак по начало е нерасторжим. Защото Господ е казал: «Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва» (Мат. 19:6). Не всички християни са длъжни да встъпват в брак. Девството заради Бога стои по високо от съпружеството (1 Кор. 7:8, 32-38). Но в безбрачие могат да пребивават само онези, на които е дадено от Бога(Мат. 19:11). Таинството брак се извършва посред храма, пред масичка, на която са положени кръстът и Евангелието. МладоженецЪт и невестата заявяват пред свещенника че встъпват в брак по любов и съгласие. Свещенникът ги благославя б знак на радост със запалени свещи, после ги обручава с пръстени, прочита съответната молитва, възлага венец на главите им и, благославяйки ги три пъти, произнася молитва, при която се извършва самото таинство. След това се прочита апостолското четиво, където се говори за значението на таинството брак и за взаимните обязаности на мъжа и жената (Ефес 5:20-35), както и за сватбата в Кана Галилейска (Йоан. 2:1-11). Свещенникът благославя чашата с вино и дава да отпият от нея новия техен задружен живот. В Православната върква се позволява встъпване в брак до три пъти, а в крайно уважителни случаи и с особено уважение от църковната власт може да се разреши и четвърти брак. Според църковното схващане жената съпруга трябва да бъде ангел на мира в къщата. Тя не бива да се грижи за суетни украшения и модни дрехи, а да облагородява в постоянна молитва сърцето си, като го украсява с кротост и доброта. Св. Ап. Петър казва: «Вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та ако някои от тях не се покорят на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист, богобоязлив живот» (1 Петър. 3:1-2). Св.Моника, майката на бл.Августин, била женена за езичник. Той се казвал Патракий, бил сприхав, с груб нрав и се отнасял към своята жена жестоко и несправедливо. Въпреки това, тя, като християнкам била винаги внимателна и добра към него. Бл. Августин свидетелства за нея: «Тя се подчиняваше на своя мъж като на Господа и се стараеше да го обърне към Христа. И за това говореше с него за Иисуса Христа повече със своите дела, отколкото с думи. Така тя го спечели за себе си и заедно с това спечли неговата любов и уважение. Недостатъците му тя понасяше с такава кротост и търпение, че никога не му отправи нито един упрек. Когато забелязваше, че е гневен, тя гледаше да не му противоречи с дума или с дело. И когато го виждаше спокоен, му даваше отчет за себе си и заедно с това му даоказваше, че той несправедливо й се е гневил». Така межу тези съпруг и съпруга не само се е запазил мирът в семейството, но благоразумната съпруга спечелила мъжа си и за небето, защото под нейното благотворно влияние той приел Християнството, покръстил се и умрял във вяра.
[редактиране] Бележки
- ↑ Конституция на Република България, чл. 46
