Църква на адвентистите от седмия ден
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Църквата на адвентистите от седмия ден е една християнска протестантска църква със световно разпространение. Наименованието „Църква на адвентистите от седмия ден“ подчертава две библейски доктрини: учението за Второто пришествие на Христос (от лат. adventus — пристигане, идване) и Божия морален закон, съдържащ в IV-та заповед — съботната институция.
[редактиране] История
[редактиране] Световна
Към края на XVIII и началото на XIX век в Европа и Северна Америка се пробужда нов интерес към пророчествата на библейските книги Даниил и Откровение. Появяват се множество брошури и печатни материали, в които авторите стигат до убеждението, че най-дългият пророчески период в Библията, именно 2300 години от Даниил 8:14, ще приключи в 1844 г. и това ще ознаменува великото Второ пришествие на Исус Христос и края на земната история.
Най-оживено е движението в Северна Америка, ръководено от Уилям Милър и неговите сътрудници. Те разглеждат Даниил 8:14 съвместно с Откровение 14:6, 7, където се оповестява истината, че е настъпил часът на Божия съд.
Задълбоченото по-нататъшно изследване на съответните библейски текстове от страна на първите адвентисти довежда до пълно и окончателно изясняване на пророческия период от 2300 години. Първоначалният възглед се коригира и става ясно, че на 22 октомври 1844 г. Христос преминава от първото отделение на небесното светилище, наречено Светая, във второто отделение, наречено Светая Светих, и с това започва последната фаза на Христовата застъпническа служба в небето за спасение на човечеството или така нареченият Изследователен съд. Точната дата е 22 октомври, защото Денят на умилостивението през 1844 г. се пада на тази дата.
По-нататък основното проучване на Библията довежда до преоткриване на фундаменталните истини на библейското вероучение: Божия закон, съботната институция, състоянието на мъртвите и пр. Библейското учение за съботата се приема от адвентистите чрез влиянието на баптистите от седмия ден в лицето на Rachel Oakes Preston и се утвърждава чрез дейността на Джоузеф Бейтс.
Външният облик на адвентното движение в света е представен в Откровение 10 глава (например изразът „няма да има вече време“ в Откровение 10:6 се разбира от адвентистите така, че след 1844 г. няма други пророчески периоди, чието изпълнение да се очаква и че краят е близо), а вестта, която Църквата на адвентистите от седмия ден носи, е така наречената тройна ангелска вест, чийто текст е в Откровение 14:6-12.
Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана като самостоятелна деноминация през 1863 г. въз основа на Христовите думи, записани в Матей 16:18, 19 и Матей 18:15-18.
Централното ѝ седалище е във Вашингтон, САЩ. В световен план Църквата на адвентистите от седмия ден е разделена на 12 подразделения /дивизии/ и има над 15 милиона членове.
Днес тя има множество отдели, училища, университети, болници, проповедници и мисионери в целия свят.
[редактиране] Българска
Първите признаци на адвентно присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници от Русия пристигат в Румъния и в Добруджа и донасят адвентизма в нашата страна. През 1893 г. Е. С. Попов, американски адвентист от български произход, проповядва в Русе с помощта на Яков Гринберг, баптист, книгоразпространител на Британското библейско дружество.
Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана през 1911 г. от К.Мотцер (Германия).
През 1912 г. в София е организирана църква с 8 члена благодарение на работата на първия български пастор Георги Кадалев, завърнал се след обучението си в адвентния колеж във Фриденсау, Германия.
След Първата световна война представител на Южноевропейската дивизия, Гай Дейл, посещава България и през 1920 г.докладва, че има 56 адвентисти в София, Русе и Габрово. През 1924 г. членството на църквата нараства на 205 души. По същото време се организира издателство, което снабдява църквата с религиозна литература и с вестник „Вестител на истината“. В един от малкото доклади за онези години Карл Золман описва през 1937 г. дейността на 750 адвентисти, които притежавали собствена зала с 250 места, устройвали публични беседи и извършвали благотворителна дейност в полза на бедните.
По време на Втората световна война Българската адвентна църква е изолирана от адвентистите от другите страни и живее в неблагоприятна политическа атмосфера. През 1941 г. няколко адвентни църкви са затворени.
След войната църквата възобновява всички свои дейности. Изградени са нови църковни здания на няколко места. След кратко време на свобода тоталитарната власт започва да преследва всички църкви, за да наложи атеизма като официална доктрина.
През 1959 г. отношението на правителството към църквата е подчертано враждебно. То започва да се меси във вътрешните ѝ работи. Ръководството на църквата в лицето на председателя Борис Бонев и секретаря Димитър Киров е отзовано и държавата назначава ръководство от хора, на които има доверие.
През 1965 г. секретарят на Южноевропейската дивизия организира избирането на ново ръководство с председател Белчо Тотев. Но през 1967 г. властите брутално го отзовават и налагат трима нови ръководители на църквата. Тази намеса в ръководството ѝ продължава с известни промени на лицата до политическите промени през 1989 г.
През 1990 г. за пръв път от 42 години се организира свободна изборна конференция с делегати от всички църкви и е избрано официално ръководство с председател Агоп Тахмисян. През ноември същата година Адвентната църква е официално призната от държавата.
Днес в България има 94 адвентни църкви с общо 7700 члена и много симпатизанти.
[редактиране] Учение
[редактиране] Преамбюл
Адвентистите от седмия ден признават Библията като единствения мащаб за вярата и разглеждат следните верски учения като основни учения на Свещеното Писание. Тези църковни учения представят разбирането на църквата за библейското учение. Една редакция или промяна е възможна при редовното общо събрание на Генералната конференция на световната църква, ако църквата получи по-дълбоко разбиране за библейската истина чрез Светия Дух или ако се намери една по-добра формулировка, за да се изразят ученията на Святото Божие Слово.
[редактиране] 1. Божието слово
Адвентистите приемат Библията като писаното Божие слово, дадено чрез небесно вдъхновение на свети Божии мъже, които са говорили и писали, движими от Светия Дух. В това Слово Бог е дал на човека познанието, необходимо за спасението. Свещеното писание е непогрешимото откровение за Божията воля. То е критерий за характера, изпитание за духовната опитност, авторитетен източник на учения и достоверен документ за Божиите действия в историята.
(2. Петр. 1:20,21; 2. Тим. 3:16,17; Псалм 119:105; Притчи 30:5,6; Исая 8:20; Йоан 17:17; 1. Сол. 2:13; Евреи 4:12)
[редактиране] 2. Божеството
Съществува един Бог - Отец, Син и Свети Дух - единство от три съвечни личности. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, стоящ над всичко и вездесъщ. Той е безкраен и извън човешкото разбиране и въпреки това познат чрез Неговото себеразкриване. Той е завинаги достоен за поклонение, преклонение и служене от страна на цялото създание.
(Втор. 6:4; Матей 28:19; 2. Кор. 13:13; Ефес. 4:4,6; 1. Петр. 1:2; 1. Тим. 1:17; Откр. 14:7)
[редактиране] 3. Бог Отец
Бог, вечния Отец, е Създателят, Източникът, Вседържителят и Владетелят на цялото създание. Той е справедлив и свят, милостив и пълен с благодат, търпелив и изобилстващ с постоянна любов и вярност. Качествата и силата, изявени в Сина и Светия Дух, са също откровения на Отца.
(Битие 1,1; Откр. 4:11; 1. Кор. 15:28; Йоан 3:16; 1. Йоан. 4:8; 1. Тим. 1:17; Изход 34:6,7; Йоан 14:9)
[редактиране] 4. Бог Син
Бог Вечният син се въплъти в Исус Христос. Чрез Него бяха сътворени всички неща. Той изяви Божият характер; чрез Него се осъществява спасението на човечеството и се съди светът. Завинаги истински Бог, Той стана и истинският човек Исус Христос. Заченат от Светия Дух и роден от дева Мария, Той живя и изпита изкушенията като човешко същество, но даде идеален пример за Божията правда и любов. Той изяви Божията сила чрез чудесата, които извърши, и беше утвърден като Божия избран месия. Страда и умря доброволно на кръста за нашите грехове вместо нас, бе възкресен от мъртвите и издигнат за свещеник в небесното светилище, за да служи на нас. Той ще дойде отново в слава за окончателното избавление на Своя народ и за възобновление на всичко.
(Йоан 1:1-3,14; Кол. 1:15-19; Йоан 10:30; 14:9; Рим. 6:23; 2. Кор. 5:17-19; Йоан 5:22; Лука 1:35; Филип. 2:5-11; Евреи 2:9-18; 1. Кор. 15:3,4; Евреи 8:1,2; Йоан 14:1-3)
[редактиране] 5. Бог Свети Дух
Бог, вечния Дух, действаше с Отца и Сина при творението, въплъщението и изкуплението. Той вдъхновяваше писателите на Писанията. той изпълни живота на Христос със сила. Той изпитва и осъжда човешките същества, а онези, които откликват, биват преобразени по подобие на Бога. Изпратен от Отца и Сина, за да бъде винаги с Неговите чада, Той дава духовни дарби на църквата, дава и сили да носи свидетелството Христово и в хармония с Писанията я води към истината.
(Битие 1:1,2; Лука 1:35; 4:18; Деян. 10:38; 2. Петр. 1:21; 2. Кор. 3:18; Ефес. 4:11,12; Деян. 1:8; Йоан 14:16-18,26; 15:26,27; 16:7-13,23,24)
[редактиране] 6. Сътворението
Бог е Създател на всички неща и е открил в Писанието съзидателната Си дейност. В шест дни Господ направи "небето и земята" и всички живи същества на земята и си почина в седмия ден на тази първа седмица. Така Той установи Съботата като постоянен паметник на Своето завършено творческо дело. Първият мъж и първата жена бяха направени по подобие на Бога като корона на цялото създание. Беше им дадена власт над света и им бе възложена отговорността да се грижат за него. Когато светът бе завършен, той беше "твърде добър" и прогласяваше Божията слава.
(Битие 1 и 2; Изход 20:8-11; Псалм 19:1-7; 33:6,9; 104; Евреи 11:3)
[редактиране] 7. Естеството на човека
Мъжът и жената са създадени по Божий образ със своя индивидуалност, със свободата и силата да мислят и да действат. Макар и създадени като свободни същества, всеки от тях представлява неделимо единство от тяло, ум и дух, зависими от Бога за своя живот и всичко останало. Когато нашите първи родители (Адам и Ева) не се подчиниха на Бога, те отрекоха своята зависимост от Него и паднаха от високото си положение на близост с Бога. Божият образ в тях бе помрачен и те станаха подвластни на смъртта. Потомците им споделят тяхното паднало естество и неговите последици. Те се раждат със слабости и склонности към злото. Но Бог чрез Христос примири света със Себе Си и чрез Своя Дух възстановява у каещите се грешници образа на техния Творец. Създадени за слава на Бога, те са призовани да Го обичат и да се обичат един друг, както и да се грижат за природата около себе си.
(Битие 1:26-28; 2:7; Псалм 8:4-9; Деян. 17:24-28; Битие 3; Псалм 51:7; Рим. 5:12-17; 2. Кор. 5:19,20; Псалм 51:12; 1. Йоан. 4:7,8,11,20; Битие 2:15)
[редактиране] 8. Великата борба
Цялото човечество сега е въвлечено в една велика борба между Христос и Сатана относно характера на Бога, Неговия закон и властта Му над всемира. Този конфликт започна в небето, когато едно творение, надарено със свободата на избора, обзето от желание за себеиздигане, стана Сатана, противник на Бога, и поведе в бунт част от ангелите. Той въведе бунтовнически дух в този свят, въвличайки Адам и Ева в грях. Този грях доведе до изкривяване на Божия образ в човека, до объркване в създадения свят и унищожение по времето на световния потоп. Наблюдаван от целия всемир, този свят стана арена за конфликта на всемира, в края на който Бог на любовта ще докаже своята правота. За да помогне на народа си в тази борба, Христос изпраща Светия Дух и верните си ангели да го ръководят, закрилят и пазят по пътя към спасението.
(Откр. 12:3-9; Исая 14:12-14; Езек. 28:12-18; Битие 3; Рим. 1:19-32; 5:12-21; 8:19-22; Битие 6-8; 2. Петр. 3:6; 1. Кор. 4:9; Евреи 1:14)
[редактиране] 9. Животът, смъртта и възкресението на Христос
Чрез Христовия живот на съвършено послушание към Божията воля, чрез Неговото страдание, смърт и възкресение Бог осигури единственото средство за умилостивение за човешкия грях, така че хората, които чрез вяра приемат тази жертва, да имат вечен живот, а цялото творение да може по-добре да разбере безкрайната и свята любов на Създаделя. Тази съвършена жертва доказва справедливостта на Божия закон и благодатта на Неговия характер, защото тя не само осъжда греха, но и осигурява нашето прощение. Смъртта на Христос е заместническа и изкупителна, примиряваща и преобразяваща. Възкресението на Христос провъзгласява Божия триумф над силите на злото, а на онези, които приемат умилостивението, осигурява крайната победа над греха и смъртта. Тя декларира божествеността на Исус Христос, пред Когото всяко коляно на небесата и на земята ще се преклони.
(Йоан 3:16; Исая 53; 1. Петр. 2:21,22; 1. Кор. 15:3; 4:20-22; 2. Кор. 5:14,15,19-21; Рим. 1:4; 3:25; 4:25; 8:3,4; 1. Йоан. 2:2; 4:10; Кол. 2:15; Филип. 2:6-11)
[редактиране] 10. Опитността на спасението
В безкрайната си любов и милост Бог направи така, че Христос, Който не познаваше грях, да стане грях за нас, за да можем чрез Него ние да станем Божия правда. Водени от Светия Дух, чувстваме нашата нужда, признаваме греховността си, покайваме се от греховете си и упражняваме вяра в Исус като Господ и Христос, Заместник и Пример. Тази вяра, която води към спасение, идва чрез божествената сила на Словото и е дар на Божията благодат. Чрез Христос ние сме оправдани, осиновени като Божии синове и дъщери и освободени от господството на греха. Чрез Духа ние биваме новородени и осветени. Духът обновява умовете ни, изписва Божия закон на любовта в сърцата ни и ни дава сила да живеем свят живот. Пребъдвайки в Него, ставаме съучастници на божественото естество и получаваме увереността, че ще бъдем спасени сега и при съда.
(2. Кор. 5:17-21; Йоан 3:16; Гал. 1:4; 4:4-7; Тит 3:3-7; Йоан 16:8; Гал. 3:13,14; 1. Петр. 2:21,22; Рим. 10:17; Лука 17:5; Марко 9:23-24; Ефес. 2:5-10; Рим. 3:21-26; Кол. 1:13,14; Рим. 8:14-17; Гал. 3:26; Йоан 3:3-8; 1. Петр. 1:23; Рим. 12:2; Евреи 8:7-12; Езек. 36:25-27; 2. Петр. 1:3,4; Рим. 8:1-4; 5:6-10)
[редактиране] 11. Израстване в Христос
Чрез своята смърт на кръста Исус победи силата на злото. По време на своята земна служба Исус подчини демонските духове, разби тяхната мощ и подпечата тяхната окончателна погибел. Чрез Исусовата победа получаваме и ние победа върху силите на злото, които се опитват да ни владеят. Сега можем да живеем с Исус в мир, радост и уверение в неговата любов. Светия Дух живее в нас и ни дава сила. В една постоянна връзка с Исус, като наш Спасител и Господ, сме освободени от товара на минали дела, от страха от зли сили, от незнанието и безсмислието. Ние сме призовани да израстваме в новата свобода с Исус и да ставаме подобни на Него. Това става чрез общуването с Бога чрез молитва и чрез Неговото Слово, в ежедневното бдение и размисъл върху Божественото ръководство, чрез песни за прослава, в събранието при Богослужение и чрез участието в мисионското поръчение на църквата. Докато служим на нашите съчовеци с любов и свидетелстваме за спасението чрез Христос, неговото трайно присъствие преобразува всеки миг и всяка задача в една обогатяваща опитност с Бога.
(Псалм 1:1,2; 23:4; 77:12,13; Кол. 1:13,14; 2:6,14-15; Лука 10:17-20; Ефес. 5:19,20; 6:12-18; 1. Сол. 5:23; 2. Петр. 2:9; 3:18; 2. Кор. 3:17,18; Филип. 3:7-14; 1. Сол. 5:16-18; Матей 20:25-28; Йоан 20:21; Гал. 2:22-25; Рим. 8:38-39; 1. Йоан. 4:4; Евреи 10:25)
[редактиране] 12. Църквата
Църквата е общество от вярващи, които изповядват Исус Христос като Господ и Спасител. Бидейки приемници на Божия народ от старозаветните времена ние се събираме за богослужение, братство, наставление в Словото, за празнуване на Господната вечеря, за служба на цялото човечество и разгласяване на евангелието по целия свят. Авторитетът на църквата произтича от Христос, Който е въплътеното Слово, и от Писанията, които са писаното Слово. Църквата е Божието семейство. Като Негови осиновени деца членовете ѝ живеят въз основа на Новия Завет. Църквата е тялото Христово, общество на вяра, чиято глава е самият Христос. Църквата е невестата, за която Христос умря, за да може да я освети и очисти. При триумфалното си завръщане Той ще я представи на Себе Си като църква славна, вярна през всички времена, откупена с Неговата кръв, без петно или бръчка, свята и непорочна.
Битие 12:3; Деян. 7:38; Ефес. 4:11-15; 3:8-11; Матей 28:19-20; 16:13-20; 18:18; Ефес. 2:19-22; 1:22,23; 5:23-27; Кол. 1:17,18)
[редактиране] 13. Остатъкът и неговата мисия
Всемирната църква се състои от всички, които истински вярват в Христос, но в последните дни - време на широко разпространено отстъпление, един остатък е призован да пази Божиите заповеди и вярата в Исус. Този остатък обявява, че идва часът на съда, прогласява спасение чрез Христос и разгласява вестта за наближаване на Неговото Второ пришествие. Това прогласяване е символизирано чрез трите ангела в Откровение, 14 глава. То съвпада с делото на съда в небето и води до покаяние и реформа на земята. Всеки вярващ е призован да вземе лично участие в това свидетелство по целия свят.
(Откр. 12:17; 14:6-12; 18:1-4; 2. Кор. 5:10; Юда 3:14; 1. Петр. 1:16-19; 2. Петр. 3:10-14; Откр. 21:1-14)
[редактиране] 14. Единството в Христовото тяло
Църквата е едно тяло с много членове, призовани от всеки народ, род и език. В Христос ние сме ново създание. Разлики по отношение на раса, култура, образование и националност, поради високо или ниско обществено положение, определяне като богати и бедни, мъже и жени, не трябва да ни разделят. Всички ние сме равни в Христос, Който чрез един Дух ни е свързал да сме едно с Него и един с друг, да служим и да ни служат без пристрастност, без разделение или въздържане от общение. Чрез откровението на Исус Христос в Писанията ние споделяме същата вяра и надежда и протягаме ръка с едно и също свидетелство към всички. Това единство има за източник единството на триединния Бог, Който ни е осиновил като Свои деца.
(Рим. 12:4; 1. Кор. 12:12-14; Мат. 28:19,20; Псалм 133:1; 2. Кор. 5:16,17; Деян. 17:26,27; Гал. 3:27,29; Кол. 3:10-15; Ефес. 4:14-16; 4:1-6; Йоан 17:20-23)
[редактиране] 15. Кръщението
Чрез кръщението ние изповядваме вярата си в смъртта и възкресението на Исус Христос, свидетелстваме, че сме умрели за греха и сега целта ни е да живеем по нов начин. Така признаваме Христос като Господ и Спасител, ставаме Негови деца и биваме приети за членове на църквата Му. Кръщението символизира нашето съединяване с Христос, прощаването на греховете ни и приемането ни от Светия Дух. То се извършва чрез потапяне във вода и зависи от потвърждение на вярата в Исус и от доказателство за покаяние от греха. То се извършва след обучение на свещеното писание и приемане на неговите учения.
(Рим. 6:1-6; Кол. 2:12,13; Деян. 16:30-33; 22:16; 2:38; Матей 28:19,20)
[редактиране] 16. Господнята вечеря
Господната вечеря е символично участие в тялото и кръвта на Исус чрез вяра в Него, нашия Господ и Спасител. Христос присъства в това причастие, за да се срещне със Своите деца и да ги укрепи. Като участва в нея, ние с радост прогласяваме смъртта на Господа, докато Той дойде отново. Приготвянето за причастието включва себеизпитване, покаяние и изповед. Учителят постанови службата на измиването на нозете, за да означи новото очистване, да изрази едно желание за взаимно служене със смирение, подобно на Христовото, да свърже сърцата ни с любов. Причастието е достъпно за всички вярващи християни.
(1. Кор. 10:16,17; 11:23-30; Матей 26:17-30; Откр. 3:20; Йоан 6:48-63; 13:1-17)
[редактиране] 17. Духовни дарби и служби
Бог дава на всички църковни членове от всички векове духовни дарби, които всеки трябва да използва в служба за благото на църквата и човечеството. Дадени посредством Светия Дух, Който раздава на всеки както намери за добре, дарбите са средство, чрез което църквата може да изпълни задълженията, възложени ѝ от Бога. Според Свещеното Писание тези дарби включват делата на вяра, изцеление, пророчество, евангелизиране, служене, помирение, състрадание и всеотдайна служба и благотворителна дейност за подпомагане и насърчение на хората. Някои църковни членове са призовани от Бога и надарени от Духа да работят за църквата като пастори, апостоли и учители, така че да служат на останалите, да издигат църквата на по-високо духовно равнище и да укрепват единството във вярата и познанието за Бога. Когато църковните членове използват тези духовни дарби като верни настойници на многообразната Божия благодат, църквата бива запазена от разрушителното влияние на фалшиви учения, израства с Божия помощ се развива във вяра и любов.
(Рим. 12:4-8; 1. Кор. 12:9-11,27,28; Ефес. 4:8,11-16; Деян. 6:1-7; 1. Тим. 3:1-13; 1. Петр. 4:10,11)
[редактиране] 18. Дарът на пророчеството
Една от дарбите на Светия Дух е пророчеството. Тази дарба е един белег на църквата на остатъка и е проявена в службата на Елън Уайт. Писанията на тази Божия вестителка са един постоянен и авторитетен глас на истината, който дава на църквата утеха, ръководство и наставление. Те дават ясно да се разбере, че Библията е стандартът, според който всички учения и опитности трябва да бъдат изпитани.
(Йоил 3:1,2; Деян. 2:14-21; Евреи 1:1-3; Откр. 12:17; 19:10)
[редактиране] 19. Божият закон
Великите принципи на Божия закон са въплътени в Десетте заповеди и са осъществени като пример в живота на Христос. Те изразяват Божията любов, воля и цели относно човешкото поведение и взаимоотношения и са задължителни за всички хора от всяка епоха. Тези принципи са основа на Божия завет с Неговия народ и стандарт в Божия съд. Чрез посредничеството на Светия Дух те посочват греха и доказват необходимостта от един Спасител. Спасението е изцяло по благодат, а не чрез дела, но неговия плод е послушание на заповедите. Това послушание развива християнски характер и спомага за човешкото благополучие. То е израз на нашата любов към Господа и на отговорността ни към ближния. В послушанието чрез вяра се изявява силата на Христос да преобразява живота и поради това укрепва християнското свидетелство.
(Изход 20:1-17; Псалм 40:9; Матей22:36-40; Втор. 28:1-14; Матей5:17-20; Евреи 8:8-10; Йоан15:7-10; Ефес. 2:8-10; 1. Йоан. 5:3; Рим. 8:3,4; Псалм 19:8-12)
[редактиране] 20. Съботата
След шестте дни на Сътворението благодетелният Творец си почина на седмия ден и учреди съботата за всички хора като паметник на Сътворението. Четвъртата заповед от Божия непроменим закон изисква съблюдаване на този седми ден - събота - като ден на почивка, поклонение и служба в съгласие с учението и практиката на Исус, Господаря на съботата. Съботата е ден за радостно общение на вярващите с Бога и един с друг. Тя е символ на нашето изкупление от Христос, белег за нашето освещение, знак за нашата вярност, предвкусване на вечно бъдеще в Божието царство. Съботата е Божи вечен знак за вечен завет между Него и народа Му. Радостното съблюдаване на това свято време от вечер до вечер, от залез до залез слънце, е честване на Божието творческо и изкупително дело.
(Битие 2:1-3; Изход 20:8-11; Лука 4:16; Исая 56:1-8; 58:13,14; Матей12:1-12; Изход 31:12-17; Езек. 20:12,20; Втор. 5:12-15; Евреи 4:1-11; Левит 23:32; Марко 1:32)
[редактиране] 21. Служба на домоуправител
Ние сме Божии домоуправители, на които са поверени време и възможности, способности и притежания, както и благословенията на земята и нейните богатства. Ние сме отговорни пред Бога за тяхното подходящо използване. Признаваме Божията собственост, като служим вярно на Него и на нашите ближни, като връщаме десятъците и даваме приношения за провъзгласяване на Неговото евангелие и за поддръжка и развитие на Неговата църква. Службата на домоуправителя е привилегия, дадена от Бога, за да ни възпита в любов и победа над егоизма и алчността. Управителя се радва на благословенията, които другите получават в резултат на верността му.
(Битие 1:26-28; 2:15; 1. Лет. 29:14; Агей 1:3-11; Мал. 3:8-12; 1. Кор. 9:9-14; Матей 23:23; 2. Кор. 8:1-15; Рим. 15:26,27)
[редактиране] 22. Християнско поведение
Ние сме призовани да бъдем Божи народ, който мисли, чувства и действа в съгласие с принципите на небето. За да може Духът да пресътвори в нас характера на нашия Господ, ние ще се заемаме само с тези неща, които ще дадат на живота ни чистота, здраве и радост. Това означава, че нашите забавления би трябвало да бъдат съобразени с най-възвишените критерии за християнски вкус и красота. Докато признаваме различията в културата, облеклото ни трябва да бъде прилично, семпло, скромно и чисто, подобаващо на хора, чиято истинска красота не се състои във външно украшение, а в нетленната красота на един благороден и смирен дух. Това означава също, че след като нашето тяло е храм на Светия Дух, ние трябва да се грижим за него разумно. Заедно с достатъчно упражнения и почивка трябва да възприемем възможно най-здравословната диета и да се въздържаме от нечистите и вредни храни, за които говори Писанието. Тъй като алкохолните напитки, тютюнът и своеволната употреба на лекарства и наркотици са опасни за нашето здраве, следва да се въздържаме и от тях. Ние трябва да приемаме нещата, които поставят нашите мисли и тела под ръководството и дисциплината на Христос, който желае да бъдем здрави, радостни, разумни и добри.
(Рим. 12:1,2; 1. Йоан. 2:6; Ефес. 5:1-20; Филип. 4:8; 2. Кор. 10:5; 6:16-7:1; 1. Петр. 3:1-4; 1. Кор. 6:19,20; 10:31; Левит 11; 3. Йоан. 2)
[редактиране] 23. Бракът и семейството
Бракът бе учреден от Бога в Едем и утвърден от Исус като доживотен съюз на интимна връзка на любов между мъжа и жената. За християнинът бракът означава предаване както на Бога, така и на съпруга, и той би трябвало да бъде сключван само между партньори, които споделят една и съща вяра. Взаимната любов, почит, уважение и отговорност са тъканта на тази връзка, която трябва да отразява любовта, светостта, близостта и непреходността на връзката между Христос и Неговата църква. Относно развода Исус учи, че този, който се развежда, освен поради прелюбодейство, и се свързва в интимна връзка с друго лице, извършва прелюбодейство. Въпреки, че някои семейни връзки не оправдават очакванията за този идеал, брачните партньори, които се посвещават напълно един на друг в Христос, могат да достигнат единство в любовта чрез ръководството на Духа и подкрепата на църквата. Бог благославя семейството и очаква неговите членове да си помагат взаимно по пътя към пълната зрелост. Родителите трябва да възпитават децата си да обичат Господа и да му се покоряват. Чрез своя пример и думи те следват да ги учат, че Христос е поддръжник на дисциплината. Винаги нежен и грижовен, Той иска да станем членове на Неговото тяло, Божието семейство. Освежената семейна близост е един от белезите на последната евангелска вест.
(Битие 2:18-25; Матей 19:3-9; Йоан 2:1-11; 2. Кор. 6:14; Ефес. 5:21-33; Матей 5:31,32; Марко 10:11-12; Лука 16:18; 1. Кор. 7:10,11; Изход 20:12; Ефес. 6:1-4; Втор. 6:5-9; Притчи 22:6; Мал. 3:23,24)
[редактиране] 24. Службата на Христос в небесното светилище
В небето има светилище, истинско светилище, което Бог установи, а не човек. В него Исус служи в полза на човека, като поставя на разположение на вярващите облагите на изкупителната Си жертва, принесена веднъж завинаги на кръста. Той бе въведен в длъжност като наш велик Първосвещеник и започна Своята първосвещеническа служба след възнесението Си. В 1844 г., в края на пророческия период на 2300 дни, Той навлезе във втората и последна фаза на изкупителната Си служба. Тя е дело на изследователен съд, част от окончателното ликвидиране на греха, символизирано чрез очистването на старото еврейско светилище в деня на Умилостивението. В тази символична служба светилището се очистваше с кръв от жертвени животни, но небесните неща се очистват със съвършената жертва на Исусовата кръв. На небесните разумни същества изследователния съд открива кой измежду мъртвите е заспал в Христос и се счита за достоен да има дял в първото възкресение. Той разкрива, кой измежду живите е пребъдвал в Христос, пазил е заповедите на Бога и вярата на Исус и чрез Нeго може да бъде преселен във вечното Му царство. Този съд оправдава правото на Бога да спасява вярващите в Исус. Съдът обявява, че останалите верни на Бога ще приемат царството. С края на тази Христова служба приключва благодатното време преди Пришествието.
(Евреи 8:1-5; 4:14-16; 9:11-28; 10:19-22; 1:3; 2:16,17; Дан. 7:9-27; 8:13,14; 9:24-27; Числа 14:34; Езек. 4:6; Левит 16; Откр. 14:6,7; 20:12; 14:12; 22:12)
[редактиране] 25. Второто идване на Христос
Второто идване на Христос е блажената надежда на църквата, величествената кулминационна точка на евангелието. Идването на Спасителя ще бъде буквално, лично, видимо и всесветско. Когато Той дойде, праведните мъртви ще бъдат възкресени и заедно с праведните живи ще бъдат прославени в взети на небето, а нечестивите ще загинат. Почти завършеното изпълнение на повечето страни на пророчеството в настоящето състояние на света показва, че идването на Христос е близо. Времето за това събитие не е посочено и затова сме увещавани да бъдем готови по всяко време.
(Тит 2:13; Евреи 9:28; Йоан 14:1-3; Деян. 1:9-11; Матей 24:14; Откр. 1:7; Матей 24:43,44; 1. Сол. 4:13-18; 1. Кор. 15:51-54; 2. Сол. 1:7-10; 2:8; Откр. 14:14-20; 19:11-21; Матей 24; Марко 13; Лука 21; 2. Тим. 3:1-5; 1. Сол. 5:1-6)
[редактиране] 26. Смърт и възкресение
Заплата на греха е смърт. Но Бог, Който единствения е безсмъртен, ще даде вечен живот на Своите чада, изкупени в деня на Пришествието Си. Смъртта е несъзнателно състояние. Тя е такава за всички хора. Когато Христос, нашият живот, се яви, възкресените и живите праведни ще бъдат прославени и грабнати да посрещнат своя Господ. Второто възкресение на нечестивите ще стане хиляда години по-късно.
(Рим. 6:23; 1. Тим. 6:15,16; Екл. 9:5,6; Псалм 146:4; Йоан 11:11-14; Кол. 3:4; 1. Кор. 15:51-54; 1. Сол. 4:13-17; Йоан 5:28,29; Откр. 20:1-10)
[редактиране] 27. Хилядолетието и краят на греха
Милениумът е хилядагодишното царуване на Христос с Неговите светии в небето между първото и второто възкресение. През това време нечестивите ще бъдат съдени; земята ще бъде напълно пуста и необитаема от хора. Само Сатана и неговите ангели ще живеят там. В края Христос с Неговите светии и Светия град ще слязат от небето на Земята. Тогава неправедните мъртви ще бъдат възкресени и Сатана с неговите ангели ще обкръжат града, но огън от Бога ще ги унищожи и ще очисти земята. Така вселената ще се освободи завинаги от греха и от грешниците.
(Откр. 20; 1. Кор. 6:2,3; Еремия 4:23-26; Откр. 21:1-5; Мал. 3:19; Езек. 28:18,19)
[редактиране] 28. Новата земя
На новата земя, където ще обитава правда, Бог ще осигури вечен дом за изкупените и съвършена околна среда за вечен живот, любов, радост и познания в Неговото присъствие. Защото тук сам Бог ще живее с народа Си, а страдание и смърт ще са изчезнали. Великата борба ще завърши и грях няма да има вече. Всички неща, одушевени и неодушевени, ще свидетелстват, че Бог е любов; и той ще царува навеки. Амин.
(2. Петр. 3:13; Исая 35; 65:17-22; Матей 5:5; Откр. 21:1-7; 22:1-5; 11:15)
[редактиране] Статистика за световната Адвентна църква
Брой на църковните членове през 2007 г.: 15 433 470[1]
Данните са от 31.12.2006[2]
| Брой на църковните членове |
15 115 806
|
| Общ брой на църквите в цял свят |
61 818
|
| Посетители на богослужение |
19 199 944
|
| Ръкоположени служители |
15 813
|
| Общ брой на служителите |
201 646
|
| Брой на държавите, в които църквата има организирана дейност |
203
|
| Брой на признатите държави от ООН |
229
|
| Адвентни училища и висши училища (общо) |
7 284
|
| Университети и висши училища |
106
|
| Основни училища |
5 666
|
| Медийни центрове |
10
|
| Издателства |
63
|
| Езици на които се публикува |
359
|
| Предприятия за производство на здравословни храни |
29
|
| Болници и санаториуми |
168
|
| Сиропиталища и детски домове |
34
|
| Клиники |
442
|
| Пациенти |
15 371 479
|
| Страни в които АДРА функционира |
112
|
| Проекти на АДРА |
2 421
|
| Брой на получилите помощ от АДРА |
36 228 592
|
[редактиране] Известни представители
- Сър Силас Атопаре, бивш генерал-губернатор на Папуа-Нова Гвинея
- Херберт Бломщед, ръководител на Гевандхаусоркестър Лайпциг от 1998 до 2005 г.
- Дезмънд Дос, носител на медала на честта без да носи оръжие, поради героичната му постъпка по време на Втората световна война.
- Сър Джеймс Карлайл, генерал-губернатор на Антигуа и Барбуда
- Д-р Бен Карсън, неврохирург от Балтимор, Мериленд САЩ; станал известен с различни операции за разделяне на сиамски близнаци, последно с разделянето на немските близначки Леа и Табеа от Лемго, Северен Рейн-Вестфалия
- Джон Келог (на английски John Harvey Kellogg), откривател на корнфлейксa
- Naturally 7, музикална група (а капела)
- Даниъл Дейвид Нтанда Нсереко, угандийски съдия в Международният наказателен съд
- Карлос Роа (на испански Carlos Ángel Roa), аржентински футболист
- Take 6, музикална група (а капела)
- Мариане Тиме, холандски защитник на правата на животните, публицист и политик
[редактиране] Виж още
[редактиране] Източници
- Адвенистите от седмия ден вярват... : Библейско изложение на 27 основни учения. Изд. Интерпрес-67, София 1991 г.
Adventisten: Glaubensüberzeugungen (28 основни учения на адвентистите на немски)
