Битие (Библия)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за библейския текст. За философското понятие вижте Битие.
Битие (на гръцки: η Κτίσις – Създаване или η Γένεσις – Сътворение, на латински: Genesis, а на еврейски език: Бе расит (בְּרֵאשִׁית) – В началото) е първата книга от Библията и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).
В Битие се представя древно предание за възникването на света, човешкия род и Божия народ – народа на Израил. В тази книга все още не се открива същинско законодателство. С изключение на няколко родословия, списъци и поетични творби, в Битие преобладава повествованието. Както цялото Петокнижие, така и Битие разказва за различни, понякога дори болезнени индивидуални или колективни изпитания. Тези събития се разказват от евреите и постепенно се преосмислят в светлината на нови събития и обстоятелства.
Съдържание |
[редактиране] Съдържание на Битие
[редактиране] Деление на две части
Първата книга от Петокнижието условно може да се раздели на две части:
- Началото на човечеството, създадено от Бог (1–11 глава),
- Животът на Патриарсите (12–50 глава). Тази част се дели на три периода:
- на Авраам (12–25 глава),
- на Исаак и най-вече на Яков (26–36 глава) и
- на Йосиф (37–50 глава)
Освен това деление на части и периоди, съществуват и редица други, които според „теорията за източниците“ разграничават пластове, разпростиращи се през всички глави и продължаващи в следващите книги.
[редактиране] Предания, залегнали в основата на Битие
Вижте още Петокнижие
Най-старата част на Битие, йеховистичното предание, изгражда структурата на сегашната книга. Според него Бог създава човек от пръст и го поставя сред растенията и животните, обаче човек се вслушва в нечии други думи, а не тези на Бог. Затова Бог го изгонва от райската градина (2–4 глава). Човечеството не успява да запази единството си (11 глава), защото Бог не одобрява хората да бъдат един народ с един език. Спасява Ной преди Потопа (6–9 глава) и се обръща към Авраам, за да благослови чрез него всички племена по земята (12 глава). Периодът на този патриарх завършва с женитбата на сина му Исаак (24 глава).
Преданието за Яков, сина на Исаак, набляга върху неговото воюване с Бога и хората (32 глава), чак до смъртта му в Египет (49 глава). Битие завършва с историята на синовете на Яков. В нея главна роля играе Йосиф. Той спасява братята си от глад, като ги приема в Египет. А там, по-късно техните потомци ще изпитат жестокото робство.
Много екзегети (тълкуватели на Библията) смятат, че този литературен пласт е оформен в периода на кралството, основано от Давид и наследено от Соломон, и че той представлява първата литературна обработка на местни и родови предания.
За елохистичното предание пък се смята, че е възникнало след политическото разделение на еврейската държава на две царства. Според „теорията за източниците“ това е литературен пласт, чийто обхват и значение е трудно да се разграничат. Най-вероятно започва в 15-та глава, тонът и е по-умерен и по-малко оптимистичен от този на йеховистичното предание. Тук Бог се представя на хората в съня им и не в човешки облик, както е в йеховистичното предание. В елохистичното предание се усеща влияние на пророците, например Авраам е наречен пророк (Битие 20:7), неговата вяра е поставаена на изпитание (22 глава).
След падането на Йерусалим през 587 пр.н.е. се предполага, че свещениците, прокудени в Месопотамия, извършват нова преработка на преданията за патриарсите. Преданието на свещениците, което обикновено звучи по-абстрактно, разглежда божиите дела от гледна точка на обредите и законодателството, като акцент се поставя върху завета (съюза) между Яхве и Авраам (17 глава) и Ной (9 глава).
Окончателната рамка на повествованието в Битие е поставена с началния разказ за сътворението на света (1 глава) и с родословията и хронологичните данни, които показват свързаността на човешката история. С посочване на заветите и отделните решения на Бог са отбелязани отделните етапи, започващи от сътворението до Ной и от Ной до Авраам, като се подчертава, че синовете на Израил са народ, който се различава от другите по това, че почита единствен Бог.
[редактиране] Битие и другите книги на Библията
Битие започва със сътворението, което се възпява в Псалми (8; 104), споменава се в Книга за Йов (38 глава) и в Книга на пророк Исаия (40 глава); Апостол Павел в посланията си сравнява Адам в райската градина с Христос (Послание към римляните 5:12–21), когото нарича нов Адам (Първо послание към коринтяните 15:45–49). Историята за потопа има отглас в драматичното описание на края на света (Евангелие от Лука 17:26–27) и в картината на кръщението (Първо послание на Петър 3:20–21). Историята за Авраам започва с обещание, което Бог винаги потвърждава отново; то осветлява и решава съдбата на неговите потомци, на него се позовават и по времето на Исус Навиев и Давид, Апостол Павел говори за неговото осъществяване чрез Христос (Послание към галатяните 3). Думите за вярата на Авраама (Битие 15:6) са развити от Апостол Павел в Послание към римляните (3–4) и Послание към галатяните (3).
[редактиране] Религиозно значение на Битие
Представянето на историята в Битие има следното теологично тълкуване на историческите събития: Бог е вдъхновил Мойсей или другите автори да напишат тази книга, в която да се покаже, че Бог по всяко време може да предложи на хората спасение.
На някои личности в Битие е посветено особено внимание, а това са: Адам и Ева, първите хора, Ной, който спечелва милостта на Бог и изпълнява неговите указания, и особено патриарсите: Авраам, Яков, Йосиф.
Освен мъжките образи, в Битие важна роля играят жените: Ева, която е наречена майка на всички живи, Сара, която се смее, когато на преклонна възраст научава, че ще стане майка на Исак, Ребека, която интригантства в полза на по-обичания си син, препиращите се Леа и Рахел и др.
[редактиране] Ползвани източници
- Biblija, Zagreb, 1980: Приложения (Dodaci) (на хърватски)
- Светото писание в Интернет (Библията на словенски)
