Култура

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Култура.

Понятието култура поради своята многостранност и многопластовост, трудно се подлага на единно определение. Различните дефиниции на културата отразяват различни разбирания или критерии за оценяване на човешката дейност. През 1952 Алфред Крьобер и Клайд Клъкхохн съставят списък с над 200 различни дефиниции на култура.

Обичайно е думата култура в много страни да се употребява за означаване на общественото разслоение. Тя често се използва по отношение на предмети и дейности, предназначени за елитарна употреба, като изискана кухня, изкуство и музика. Понякога това се нарича висока култура за разлика от масовата култура.

[редактиране] Етимология

Според една от теориите думата култура произлиза от латинския корен colere (обитавам, култивирам или почитам) или според друго разбиране от cult и ur (преклонение към светлината).^[1]

[редактиране] Дефиниция на ЮНЕСКО

ЮНЕСКО дефинира културата като "множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група". Културата обхваща "освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията".

[редактиране] Култура и цивилизация

Съвременното понятие за култура се формира в края на XVIII и началото на XIX век в Западна Европа. Определени автори започват да определят културата като "най-доброто нещо, което е било създадено или казано" и всичко, което не попада в тази категория се характеризира като хаос и анархия. Това прави културата тясно свързана със социалното развитие, постоянното усъвършенстване и прогреса. На практика за тези автори понятието култура се отнася за най-добрите изделия и продукти в областта на модата, изкуството и класическата музика. По този начин в категорията културни попадат хора, свързани с тези дейности.

В днешно време са се оформили два вида култура: висока култура и масова култура. Под висока култура обикновено се разбира културата на елита - най-образованите и възпитани хора, а масова се нарича културата за масите, простолюдието. Двете култури използват различни способи и средства и служат на различни цели. Понякога двете култури се отнасят просто до различни видове субкултури.

[редактиране] Култура, начин на поведение и религия

Религията и начинът на поведение са много често тясно свързани с понятието култура. Религията определя поведението, например десетте божи заповеди в християнството или петте предписания на будизма. Моралните ценности в едно общество до голяма степен се определят от религиозните вярвания. И двете - религия и култура в основата си предстваляват правила, норми, вярвания, ценности и начин на поведение, установени исторически в дадено общество. За тяхното развитие спомагат и традициите и езикът. Така например западните цивилизации са традиционно по индивидуалистични от източните.^[2]

[редактиране] Култура, мироглед и възпитание

По време на Романтизма, учените в Германия, интересуващи се от националните движения и обединяването на отделните княжества, формулират понятието култура като мироглед, светоглед. Това определение на културата обаче все още съхранява различията между "цивилизованата" култура и културата на племената или "примитивната" култура.

В края на XIX век понятието култура е разширено така че да включва и други общества. С появата на еволюционната теория започва да се счита, че културата е естествено следствие от развитието на човечеството. Но тези теории водят до противопоставянето на понятията "човешка природа" и "възпитание". Днес антропологията не разглежда културата като продукт и следствие на биологичната революция, а като главен механизъм за адаптация към средата т.е. културата търпи развитие и е процес на адаптатция към изменящия се външен свят.^[3]

Днес учените считат, че елементите на културата не бива да се разглеждат само в собствените им рамки, а в широки взаимоотношения с различните култури. На елементите на културата силно влияние оказва миграцията на хората. В резултат на това някои общества придобиват значителна нееднородност, което води до появата на субкултури и мултикултурализъм.