Образование

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Образованието обхваща преподаването и научаването на научни знания и специфични умения. За основна цел на образованието се смята и предаването на културни традиции между поколенията. Образованието е от значение и за икономическия напредък, подобрявайки човешкия капитал и създавайки възможности за въвеждане на нови технологии в производството.

[редактиране] Икономически аспекти на образованието

Съществуват два основни възгледа за икономическото значение на образованието по отношение на пазарите на труда - теорията за човешкия капитал и сигналната теория.

Според първия, изведен от Чикагската школа (особено Джоузеф Стиглиц и Гари Бекер) в теорията за човешкия капитал, образованието увеличава производителността на труда, което позволяваобразованието да се разглежда като инвестиция. Отделяйки разходи и време за образовние, човек всъщност очаква бъдещ поток от средства, които да компенсират разходите му, когато се включи в пазара на труда. Представителите на теорията за човешкия капитал подкрепят също намесата на правителството за развитие на образованието, така че да се подобри квалифицираността на работниците в икономиката като цяло.

Според втория възглед, развит от Майкъл Спенс, образованието не води непремено до подобряване на производителността на работника. То обаче служи като сигнал за работодателя, който му позволява да разграничи по-производителните работници от по-непроизводителните, тъй като двете групи придобиват всяка степен от образованието си при различни разходи и време (по-производителните с по-ниски разходи, по-непроизводителните с по-високи). Така дори да не се отчете влияениетона образованието върху производителността, придобиването на по-висока образователна степен ще е изгодно само за по-производителните. Намеса от страна на държавата в сектора на образованието, от тази гледна точка, е по-скоро нежелана, тъй като би променила условията, според които само производителните работници имат изгода от завършване на дадена степен на образование.

Образованието има икономическо влияние не само върху трудовите пазари, но и директно върху производствения процес като източник на нови технологии.

[редактиране] Образователна система в България

В Република България началното и основното образование са задължителни, докато средното не е задължително. Процесът на обучение е организиран по следния начин:

Степен	Възраст	Класове	Училища
начално	7 - 11 години	1 - 4 клас	начално училище
основно	11 - 15 години	5 - 8 клас	основно училище
средно	15 - 19 години	9 - 12 клас	средно общообразователно училище, гимназия
средно-специално	15 - 20 години	9 - 13 клас	професионална гимназия, колеж

Висшето образование не е задължително, провежда се в акредитирани висши училища - университети, колежи, специализирани висши училища (СВУ), и научни организации, като е организирано по следния начин:

Образователна степен	Срок на обучение минимум	Училища
професионален бакалавър	3 години	колеж
бакалавър	4 години	колеж, СВУ, университет
магистър	5 години след средно обр. 2 години след проф. бакалавър 1 година след бакалавър	СВУ, университет
доктор	3 години след магистър	СВУ, университет, научна организация

Висшите училища могат да провеждат следдипломно обучение (след завършено средно образование) на специализанти, като те не придобиват по-висока образователна степен или нова специалност.

Професионалното образование след завършено средно образование се провежда от професионални колежи.

[редактиране] Критерии за качество

Все още не съществува еднозначно определение за качествено образование^[1].

Всяка световна организация има своя дефиниция, опитваща се да фиксира недвусмислено най-важните характеристики за едно образование, което да е в състояние да гарантира постигането на най-високи резултати. Независимо от различията в определенията два елемента присъстват във всички тях. Тези елементи са:

1. Способността да разбираш и да се ориентираш в обкръжаващата те среда.

Ориентираността е цел номер едно във всички образователни системи; постиженията на системата по този критерий са ясен индикатор за нейното качество. Докато отчитането на постигнатото по този индикатор е сравнително лесно - поне в индивидуалните общества или посредством сравнения между нациите, - много по-трудно е да се открият зависимости, които да обяснят какво е необходимо да се направи за подобряването на резултатите. С други думи, ако качеството е определено от ориентираността, то методите за подобряването ѝ съвсем не са универсални и лесни за дефиниране. Те все още са обект на дискусия.

2. Ролята на образованието в поощряването на творческото и емоционалното израстване на учещия в дух на мирно съвместно съществуване, сигурност и гражданска отговорност; равнопоставеност и приемственост на културните ценности през поколенията. Много от тези цели са дефинирани и преследвани по различен начин в различните краища на света.

Отчитането на постигнатите резултати по тези критерии е много по-трудно сравнено с ориентираността.