Доктор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Доктор е образователна и научна степен, която в България се присъжда от Висшата атестационна комисия (ВАК) за защитен докторантски труд, наречен още дисертация.

Подготовката на такъв труд става чрез обучение, наречено докторантура, а обучаваното лице се нарича докторант. Докторантът се обучава под научното ръководство на хабилитирано лице (доцент, професор, старши научен сътрудник II или I степен, член-кореспондент на БАН).

В България са възприети 3 форми на докторантура — редовна (с продължителност минимум 3 години), задочна (минимум 4 години) и свободна. Редовна и задочна докторантура започват лица, издържали конкурс за докторант по научната специалност и чужд език. В свободна докторантура се записва лице, частично извършило изследователска работа по темата на докторантурата и представило доклад за тази работа, който съответно е разгледан и одобрен от първично научно звено.

В зависимост от научната област по време на докторантурата докторантът извършва специфичната изследователска работа, заложена в неговия индивидуален план, подготвя се теоретично в областите, залегнали в същия план, явява се на докторантски изпит по научната специалност и разработва дисертационния си труд.

Докторантският труд се разглежда в научната организация, което се нарича „вътрешна защита“ и при положителна оценка се насочва към публична защита в съответния специализиран научен съвет при ВАК.

Правилната употреба на степента е „доктор по ... (научно направление)“, например „доктор по икономика/математика“ и т.н. Съкращено степента се изписва като „д-р“.

Доктор на науките е научна степен, която в България също се присъжда от (ВАК) за защитена докторка дисертация. По-рано е била задължителна за хабилитиране на учените, но според действащия Закон за научните степени звания това изискване е отпаднало. Най-често дисертационният труд е резултат от самостоятелна подготовка на дисертанта. Процедурата в общи линии съответсва на описаната по-горе процедура за подготовка и защита на дисертация за степен „доктор“.

Точната употреба на степента е "доктор на ...(философските/биологическите/историческите/икономическите/др.) науки". Съкращението на степента предшествува името на удостоения и се състои от началните букви на думите в израза (съответно за тези примери: д.ф.н., д.б.н., д.и.н. и д.ик.н.).

Доктор хонорис кауза (или почетен доктор) е почетно звание, което в България се присъжда от висше училише за заслуги към развитието на науката и висшето образование на български и чуждестранни граждани. Носителите на званието имат право ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им е присъдило званието.

[редактиране] Виж също така

• Наука
• Научни степени и звания
• Кандидат на науките (използвано в България през втората половина на 20-ти век)
• Списък на теми за наука и образование