Боговдъхновение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Евангелиста Матей вдъхновен от ангел (Рембранд)

Част от серията статии за Християнство

Основи Господ Иисус Христос Светата Троица (Бог Отец · Бог Син · Дух) Библия · Християнска теология Христология Апостолите · Християнска църква Царство · Евангелие Нетринитарни възгледи История на християнството Християнството в дати
Библията Стар завет · Нов завет Десетословие (Декалог) Проповедта на планината Непорочно зачатие · Възкресение Великото предписание Боговдъхновение Книги · Канон · Апокриф Херменевтика · Септуагинта Преводи на Библията
Християнска теология История на Теологията · Апологетика Сътворение · Първороден грях Завет · Закон Милост · Вяра · Правосъдие Спасение · Опрощение · Освещение Кръщение · Теозис Християнско богопочитание Църквата · Тайнства · Бъдещето
История и традиции Икуменически съвети Символ верую · Мисии Иконоборство Великата схизма Кръстоносни походи Реформацията Източно християнство Източно православие Древноизточни църкви Сирийско християнство Асирийска църква Източнокатолически църкви Западно християнство Римокатолицизъм · Протестантство Томизъм · Анабаптизъм Лутеранство · Англиканизъм Методизъм · Калвинизъм Арминианизъм · Баптизъм Евангелизъм · Ресторационизъм Либерализъм · Фундаментализъм Адвентизъм · Петдесятници Деноминации · Движения Икуменизъм · Проповедничество Молитва · Музика Литургия · Календар Символика · Изкуство
Личности Отци на Църквата Апостол Павел · Петър Константин І · Атанасий Аврелий Августин Дионисий Ареопагит · Ириней Анселм · Тома Аквински Григорий Палама · Джон Уиклиф Мартин Лутер · Жан Калвин Уесли · Кери · Барт · Греъм Вартоломей І · Йоан Павел ІІ

Боговдъхновение в християнската теология е официално учение на всички християнски църкви, според което Библията е „вдъхновена“, „инспирирана“ (лат. divinitus inspirata, гр. θεόπνευστος, буквално „вдъхнат от Бог“) по особен начин от Светия Дух. По тази причина Библията се нарича „Божие слово“.

Това учение се разбира от различни християни различно. Отделните учения за боговдъхновението могат да се обобщят чрез три модела:

Някои приемат т.нар. „вербално (буквално) вдъхновение“, според което отделните думи на цялата Библията (plenary inspiration) са вдъхновени (диктувани от Бога) в най-малкия детайл. Според този модел Бог е единствения автор на Библията и напълно отговорен за нейното съдържание, а писателите са негово „перо“, от което следва абсолютна непогрешимост на първоначалните манускрипти на Божието слово. Представител на този модел е A. E. Wilder-Smith (Die Zuverlässigkeit der Bibel. Wien: Wegweiser, 1993).
Други приемат т.нар. „персонално вдъхновение“, според което отделните личности са получили само един импулс от Бога, инициатора на Библията, а те от своя страна изразяват този импулс или призвание чрез написаните думи. Според този модел само писателите на Библията са вдъхновени, а не Библията и те са отговорни за съдържанието на написаното. Бог не е отговорен какво е написано, а само за това хората да пишат (impulsus ad scribendum). Библията не е безгрешна според този модел. Тя е само свидетелство на нейните писатели. Представители на този модел са Herder и Schleiermacher.
Третият модел е т.нар. „реално (предметно) вдъхновение“. Според този модел Бог изпраща своето Слово, като изпълва хората с мисли и им дава вести, а писателите и пророците от своя страна пресъздават тези вести (видяното, чутото и разбраното) чрез техните думи и логика (граматика). В този случай Бог е първоначалния автро, а писателите на Библията са неговите съавтори. Вдъхновени са не директно думите, а техните мисли (suggestio rerum). Този модел допуска отделни противоречия и „грешки“, но от друга страна разглежда Библията като достоверна и достойна за доверие. Представители на този модел са Alden Thompson и George R. Knight